Дом на пръст и кръв

— Тя работеше денонощно, за да ме изхранва, и никога не се оплакваше, защото знаеше, че така рискува работата си, а трябва да мисли за мен. Като станах пехотинец и започнах да й изпращам пари, тя не ги харчеше. Някой разбрал, решил, че е скътала купища пари в апартамента си, и влязъл с взлом една нощ. Убил я и взел парите. Всичките петстотин сребърни знака, които беше спестявала цял живот, и петдесетте златни знака, които беше събрала от мен след петгодишната ми военна служба.

— Страшно съжалявам, Хънт.

— На никого от могъщите, боготворени ангели, за които майка ми работеше, не му пукаше, че е загинала. Никой не си направи труда да разследва убийството й и никой не благоволи да ме пусне в отпуск, за да скърбя по нея. В техните очи не струваше нищо. Но за мен… за мен беше всичко. — В гърлото му засядаше болезнена буца. — Скоро след смъртта й направих Скока и се присъединих към каузата на Шахар. Онзи ден се бих при връх Хермон в памет на майка ми.

Шахар бе превърнала спомените му в оръжие.

Пръстите на Брайс притиснаха леко неговите.

— Явно е била невероятна личност.

— Да.

Той отдръпна ръката си.

Брайс все пак му се усмихна и гърдите му отново се свиха до болка, като му каза:

— Добре. Ще направя видеочат с родителите ми. Легионерската работа може да почака.

Брайс чисти почти цяла вечер. Хънт й помогна и дори предложи да литне до близката дрогерия за почистващо заклинание, но Брайс отказа. Майка й беше такава чистофайница, че познаваше кога банята е почистена магически, и кога е търкана на ръка. Дори на видеокартина.

Миризмата на белина ми подсказва, че е изчистено както трябва, Брайс, изимитира майка си Брайс с равен, делови тон, който леко го притесни.

Тя през цялото време снима с телефона му: как Хънт чисти, как Сиринкс разкъсва на малки парченца няколко рула тоалетна хартия върху току-що изсмукания с прахосмукачка килим, как Хънт мие тоалетната чиния в своята баня.

Когато успя да измъкне телефона си от облечените й в ръкавици ръце, пак се беше прекръстила в указателя му, този път на Брайс е по-яка от мен.

Но въпреки че се усмихваше, Хънт постоянно чуваше заплахите на Мика — и изричните, и загатнатите: Намери извършителя. Свърши. Си. Работата. Не ме карай да размисля за уговорката ни. Преди да съм те отстранил от случая. Преди да те продам обратно на Сандриел. Преди да накарам и двама ви с Брайс Куинлан да съжалявате.

Разрешеше ли случая, всичко помежду им приключваше, нали? Щяха да му остават още десет убийства за Мика, които губернаторът можеше да отлага с години. И трябваше да се върне в Комициума. В 33-ти.

Той осъзна, че я наблюдава, докато чистеха. Извади телефона си и я снима няколко пъти.

Вече знаеше твърде много. Беше научил твърде много. За всичко. За живота, който е можел да води, ако ги нямаше ореола и робската татуировка.

— Да отворя бутилка вино, ако ти трябва течен кураж? — предложи Брайс, като седнаха пред компютъра върху кухненския остров и набра родителите си.

На път към апартамента беше купила торбичка с кроасани от пазарчето на ъгъла — вероятно механизъм за борене на стреса.

Хънт просто я погледна в очите. Обаждаха се на родителите й, седнали бедро до бедро… Проклятие.

Поемаше по курс, който неминуемо щеше да го доведе до сблъсък. Но вече не можеше да се спре.

Преди да успее да коментира, че май допускат грешка, непознат женски глас попита:

— И защо му е течен кураж, Брайс Аделаида Куинлан?

56

На екрана се появи ослепително красива жена на четирийсет и няколко, с черна коса без нито едно сиво косъмче и луничаво лице, едва започнало да разкрива белезите на простосмъртието й.

Ембър Куинлан седеше на протрит зелен диван, разположен между стени с дъбова ламперия, свила дългите си, облечени в дънки крака под себе си.

Брайс врътна очи.

— Бих казала, че повечето хора имат нужда от течен кураж, когато общуват с теб, мамо.

Но по лицето й се разля усмивка. От онези широки усмивки, които се отразяваха странно на равновесието му.

Ембър отмести тъмните си очи към Хънт.

— Мисля, че Брайс ме бърка със себе си.

Брайс махна с ръка.

— Къде е татко?

— Прибра се много уморен от работа. Прави кафе, за да не заспи пред компютъра.

Дори на екрана Ембър притежаваше солидно присъствие, което приковаваше вниманието. Тя заяви:

— Ти сигурно си Ати.

Преди Хънт да отговори, един мъж седна на дивана до Ембър.

Брайс се усмихна така, както за пръв път я виждаше да се усмихва.

— Здрасти, тате.