Дом на пръст и кръв

— Разбира се, че не — побърза да поясни Виктория. — Но е била изложена на него, по дрехите й има следи от него. Дали се е случило след смъртта й, или преди това, засега не знаем. Предстои да проведем диагностиката върху дрехите на глутницата „Дяволи“ и тези на последните две жертви.

— Терциан е бил в Месарския пазар — каза тихо Хънт. — Може да е употребил наркотика.

Брайс попита:

— Как се казва?

Виктория посочи папката с резултатите.

— Точно както би се очаквало. Синт.

Брайс завъртя рязко глава към Хънт.

— Рун каза, че онази медвещица му споменала за синтетично лекарство, с което евентуално можело да се поправи.

Тя не довърши.

Очите на Хънт бяха тъмни като Ямата, с угнетен поглед.

— Може да е същото.

Виктория вдигна ръце.

— Да не забравяме, че тепърва ще изследвам другите жертви, но просто реших, че трябва да знаете.

Брайс скочи от щъркела.

— Благодаря.

Хънт я изчака да стигне до изхода, преди да прошепне на таласъмката:

— Мълчи си за това, Вик.

— Вече изтрих файловете от базата данни на легиона — отвърна тя.

Почти не говориха по пътя обратно към галерията, взеха Сиринкс и тръгнаха към апартамента. Чак като влязоха в кухнята, Хънт каза, облегнат на плота:

— Разследванията понякога отнемат време. Но се доближаваме до истината. Това е добре.

Тя изсипа храна в паничката на Сиринкс с неразгадаемо изражение.

— Какво е мнението ти за този синт?

Хънт обмисли внимателно думите си.

— Както ти каза, Даника може да е била изложена на него в „Реднър". Терциан може да се е друсал с него точно преди да умре. А още чакаме да разберем дали го има по дрехите на другите жертви.

— Искам да го проуча — заяви тя, извади телефона си и набра нечий номер.

— Може да не си струва…

Рун вдигна веднага.

— Да?

— Какво знаеш за синтетичното лекарство, за което ти е казала медвещицата?

— Преди няколко дни ми изпрати малко информация. „Реднър Индъстрис“ го преработвали, но още проучвам въпроса. Защо?

Брайс надникна към отворената врата на стаята на Хънт — към снимката на двете им с Даника върху скрина, осъзна Хънт.

— Откриха следи от препарат, наречен синт, по дрехите на Даника. Сравнително ново синтетично лекарство. И явно е изтекъл на улицата, където в големи дози се използва като нелегален наркотик. Чудя се дали не е едно и също нещо.

— Да, тази информация е точно за синта. — Чу се шумолене на страници. — Очевидно с него се постигат невероятни неща. Има и списък на съставките… повтарям, че преработват по-голямата част от него, но.

Мълчанието на Рун беше като затишие преди буря.

— Но какво? — подкани го Хънт, привеждайки се към телефона.

От такова разстояние чуваше препускащото сърце на Брайс.

— Обсидиановата сол е посочена като една от съставките.

— Обсидиан… — Брайс примига срещу Хънт. — Тогава със синта дали могат да се призовават демони? Ако някой не разполага с достатъчно собствена сила, може ли да използва обсидиановата сол в лекарството, за да призове същество като кристалоса?

— Не знам — отвърна Рун. — Ще прочета доклада и ще ти кажа какво съм намерил.

— Добре. — Брайс въздъхна и Хънт се отдръпна. Тя закрачи нервно. — Благодаря ти, Рун.

Мълчанието на брат й беше различно този път.

— Няма защо, Брайс — отвърна и затвори.

Хънт срещна погледа й и Брайс каза:

— Трябва да разберем кой продава дрогата. Терциан вероятно е знаел. Отиваме в Месарския пазар.

Защото ако някъде в този град се пласираше синт, щеше да е в онази клоака.

Хънт преглътна.

— Трябва да внимаваме…

— Искам отговори.

Тя тръгна към гардероба в коридора.

Хънт й препречи пътя.

— Утре. — Брайс наби пети и отвори уста да възрази. Хънт обаче поклати глава. — Тази вечер ще си починеш.

— Не може да…

— Напротив, може да чака, Брайс. Тази вечер поговори с родителите си. Аз ще облека нормални дрехи — добави, махвайки към бойния си костюм. — А утре ще идем да поразпитаме насам-натам из Месарския пазар. Може да почака. — Не се стърпя и я хвана за ръката. Плъзна палец по опакото й. — Порадвай се на родителите си, Брайс. Те са живи. Не пропускай такива моменти. Не и заради това.

Тя май пак се канеше да възрази, да продължи да настоява да тръгнат по следите на синта, затова Хънт й сподели:

— Иска ми се и аз да имах тази възможност.

Брайс сведе поглед към ръката му, хванала нейната, и го задържа там секунда — цяла вечност. Накрая попита:

— Какво е станало с родителите ти?

Той отвърна със стегнато гърло:

— Майка ми така и не ми каза кой е баща ми. А тя. Тя беше низш ангел. Чистеше вилите на някои от най-влиятелните ангели, защото те не смееха да поверят тази работа на човеци или други ванири.

Гърдите му се свиха болезнено от спомена за красивото, любящо лице на майка му. За топлата й усмивка и тъмните й, разположени под лек ъгъл очи. За приспивните песнички, които сякаш чуваше и двеста години по-късно.