Дом на пръст и кръв

Въздухът действаше смъртоносно на ноките — само след броени секунди на въздух жизненоважните им органи започваха да отказват, а кожата им — да се бели като опърлена. Но Брайс все пак се изкачи по малката стълбичка отдясно на аквариума, за да се увери, че вратичката за хранене в горната му решетка е заключена. Самата хранилка представляваше квадратна платформа, която се вдигаше и сваляше във водата, задвижвана чрез контролния панел на стената над аквариума, и Брайс трикратно провери дали механизмът е изключен.

Като се върна в библиотеката, завари Лехаба свита на кълбо зад една книга. Пламъчето й едва гореше, избледняло до жълто.

Огнената феичка изшушука от диванчето си:

— Това е противно, страховито същество.

Брайс й изшътка.

— Не може ли да го подариш на някой задръстен мачо в Пангера?

— Затварям.

— Ама той е…

Връзката прекъсна. Брайс се пльосна в стола си пред масата.

— Сега вече ще го задържи завинаги — каза на феичката.

— С какво ще го храните? — попита Хънт, докато нокът опипваше стъклото с гнусните си ръце.

— Обича човешко месо — прошепна Лехаба. — Ноките завличат плувци на дъното на езерата си и ги удавят, после пируват с телата им ден след ден.

— С говеждо — отговори Брайс и стомахът й се преобърна, като надникна към малката вратичка пред стълбището, водещо до върха на аквариума. — Ще му давам по няколко пържоли на ден.

Лехаба потрепери.

— Не може ли да го скрием със завеса?

— Джесиба ще я свали.

Хънт предложи:

— Бих могъл да натрупам книги върху масата, за да го скриват от погледа ти.

— Но той ще знае къде съм. — Лехаба изгледа нацупено Брайс. — Не мога да спя, докато е тук.

Брайс въздъхна.

— Ами ако се преструваш, че е омагьосан принц или нещо такова?

Феичката посочи аквариума. Нокът плуваше в мътната вода, размятвайки опашка. И им се усмихваше.

— Принц от Ада.

— Кой би си взел нок за домашен любимец? — зачуди се Хънт, разполагайки се на стола от другата страна на бюрото.

— Магьосница, която е избрала да се присъедини към Пламъци и сенки и превръща враговете си в животни.

Брайс махна към по-малките аквариуми и терариуми, вградени в библиотеките наоколо, и потри настойчивата болка в бедрото си под розовата й рокля. Когато най-накрая събра смелост да излезе от спалнята си тази сутрин, след фиаското в кухнята, Хънт впи в нея дълъг поглед. Но не каза нищо.

— Трябва да те прегледа медвещер — заяви за пореден път той, без да вдигне очи от доклада, който Джъстиниън му беше изпратил сутринта.

Когато Брайс го попита за какво е, той й отговори лаконично, че бил секретен.

— Добре съм си — подхвърли сега, без да откъсне вниманието си от лаптопа и договора за сделката, която Джесиба толкова държеше да приключи.

Безмозъчна, тягостна работа, но и тя трябваше да се свърши.

И без това пак бяха попаднали в задънена улица с разследването — нямаха новини от Виктория за резултатите от мимирската диагностика. Брайс още нямаше представа защо Даника е откраднала Рога и кой го е искал толкова много, че да я убие заради него. Но ако Рогът наистина можеше да се поправи с метода, който бе споменал Рун… Всички нишки трябваше да са свързани някак.

А Брайс знаеше, че макар да бяха убили един кристалос, в Ада чакаха още много други, които можеха да бъдат призовани, за да издирват Рога. И щом тези демони, създадени от принцовете на Ада специално за тази цел, не успяваха да го намерят. Нима тя имаше шанс?

Другият сериозен проблем бяха жертвите, превърнати в кървави купчини месо. Убийства, които не бяха извършени от кристалос. Хънт вече беше пуснал молба за повторна проверка на наличните кадри, но и от нея нямаше резултат.

Телефонът му извибрира. Той го извади от джоба си, погледна го и пак го прибра. От другата страна на бюрото Брайс мярна прозорчето със съобщение на екрана му.

— Няма ли да отговориш?

Устата му се кривна на една страна.

— Един колега ми лази по нервите.

Но очите му проблеснаха, като я погледна. А когато тя сви рамене с усмивка, гърлото му подскочи едва забележимо.

След малко Хънт обяви с леко дръпнат тон:

— Налага се да изляза за малко. Ще изпратя Наоми. И ще дойда да те взема, като приключиш работа.

Тръгна, преди Брайс да го попита какво става.

— Знам, че мина доста време — каза Брайс на телефона, щипнат между рамото й ухото й.

Хънт я чакаше отпред, докато тя заключваше галерията, и се усмихна на Сиринкс, който дойде да драска по вратата. Като осъзна, че Брайс няма да го вземе с тях, химерата измяука недоволно, и Хънт се наведе да го почеше по рунтавата златиста глава, преди Брайс да затвори вратата и да го заключи вътре.

— Ще трябва да си проверя графика — продължаваше да говори по телефона Брайс, кимвайки му за поздрав.

Днес беше много красива с розовата си рокля, перлени обици и коса, прибрана от двете страни с перлени гребенчета.

Дявол да го вземе, „красива“ не беше правилната дума.

Когато излезе от спалнята си сутринта, Хънт направо остана без думи.