Дом на пръст и кръв

Брайс като че ли не забеляза, че той я е забелязал, но тя вероятно си знаеше, че изглежда страхотно всеки ден. Днес обаче сияеше особено ярко — в кехлибарените й очи имаше нов блясък, а кожата й сякаш руменееше.

Но тази розова рокля… Разсейваше го цял ден.

Както и споменът за сутрешната им среща в кухнята. Стараеше се да не мисли за нея — да забрави, че беше на косъм да й се примоли да го докосне, да му позволи той да я докосне. Това не му попречи да прекара целия ден в състояние на полувъзбуда.

Трябваше да се вземе в ръце. Разследването беше забавило ход през последната седмица и той не биваше да се разсейва. Не можеше да си позволи да я зяпа всеки път, когато не го гледаше. Днес следобед Брайс се надигна на пръсти да вземе някаква книга от висок рафт в библиотеката и като че ли розовата й рокля беше шибаният Рог, а той — кристалосът.

Хънт скочи от стола си и след миг вече сваляше книгата от рафта.

Като й я подаде, Брайс не помръдна от мястото си. Вместо да отстъпи назад, погледна протегнатата му ръка, после и лицето му. Кръвта забуча в ушите му, кожата му се обтегна по тялото. Също като сутринта, като видя настръхналите й гърди и надуши мръсните й мисли.

Но тя просто взе книгата и си тръгна. Без да подозира колко е оглупял.

И положението не се подобри в следващите часове. А когато му се усмихна от другата страна на бюрото. Едва ли не му поолекна, като го призоваха в Комициума след минута. А докато се връщаше, вдишвайки свежия въздух откъм Истрос, Виктория му изпрати съобщение:

Намерих нещо. Среща в „Мънин и Хъгин" след 15 мин.

Хрумна му да каже на таласъмката да изчака. Да отложи неизбежните лоши новини няколко дни и да му даде шанс да се порадва на красивата усмивка върху лицето на Брайс и желанието, което започваше да тлее в очите й, но… Предупрежденията на Мика кънтяха в ушите му. До Върховната среща имаше още две седмици, но присъствието на Сандриел обтягаше търпението на губернатора. И ако Хънт се забавеше още дълго, нищо чудно Мика да анулира сделката им.

Така че трябваше да се справи някак с новата информация от Вик, колкото и лоша да беше. Обади се на Брайс и й каза да го чака.

— Не знам, мамо — говореше по телефона си Брайс, тръгвайки с Хънт надолу по улицата. Залязващото слънце къпеше града в златисто и оранжево, позлатяваше дори мръсните локви. — Разбира се, че ми липсваш, но какво ще кажеш за следващия месец?

Минаха покрай една уличка със старовремски будки за бързо хранене и неонови табели, упътващи към малки чайни. Виждаха се и няколко студиа за татуировки, чиито артисти и клиенти пушеха отпред преди вечерния наплив от пияни идиоти.

— Какво? Този уикенд? Ами, имам си гост… — Брайс изцъка с език. — Не, дълга история. Той ми е съквартирант? Как се казва? Ами, Ати. Не, мамо. — Тя въздъхна. — Този уикенд няма как да стане. Нищо подобно, не ви отбягвам. — Стисна зъби. — Какво ще кажеш за видеочат тогава? Ммхмм, аха, ще отделя време. — Пак направи физиономия. — Добре, мамо. Чао.

Тя се обърна към него с отчаяна гримаса на лице.

— Майка ти е доста настойчива — коментира деликатно Хънт.

— В седем ще правя видеовръзка с родителите ми. — Тя въздъхна към небето. — Искат да се запознаят с теб.

Като пристигнаха в бара, Виктория ги чакаше с чаша уиски пред себе си. Седнаха от лявата й страна, а тя им се усмихна мрачно и плъзна някаква папка към тях.

— Какво си намерила? — попита я Брайс, отваряйки кремавата папка.

— Прочетете — каза Виктория и посочи с поглед камерите в бара.

Записваха всичко.

Брайс кимна, разбрала предупреждението й, а Хънт се приведе към нея да прочете съдържанието на папката, извивайки леко едното си крило около гърба й.

Но щом видя резултатите от диагностиката, забрави всичко останало.

— Сигурно е станала грешка — каза тихо.

— И аз така си помислих — отвърна безизразно Виктория.

Резултатите от мимирския скрининг показваха малки частици от нещо синтетично. Нито органично, нито механично, нито магическо — а комбинация от трите.

Открийте пропуснатото, беше ги посъветвал Аидас.

— Даника работеше почасово в „Реднър Индъстрис" — каза Брайс. — Те провеждат всякакви експерименти. Това би ли обяснило резултата?

— Възможно е — отвърна Виктория. — Но подложих на мимирската диагностика всички налични материали, и от другите жертви. Първоначалните тестове са положителни и при дрехите на Максимус Терциан. — Виктория се намръщи и татуировката на челото й се сбърчи. — Не е чиста магия, нито някаква технология, нито органична материя. Оказва се някакъв хибрид и следите от примеси го изключват от другите категории. Един вид, го правят невидим за компютрите ни.

Брайс свъси вежди.

— Но какво представлява?

Хънт познаваше Виктория достатъчно добре, за да прочете предпазливостта в очите й, когато отговори на Брайс:

— Някакъв вид… лекарство. От проучванията ми дотук изглежда, че се използва главно за медицински цели, в много малки дози, но може да е изтекъл на улицата, където се прилага в доста по-опасни дози.

— Даника не би посегнала към такава дрога.