Дом на пръст и кръв

Очите на Хънт притъмняха още повече. Но си замълча.

Брайс не можеше да диша с този поглед, прикован в нея.

Поглед, който й казваше, че е надушил какво се случва в тялото й.

Поглед, заради който зърната й настръхнаха.

Хънт застина като хищник. Очите му се спуснаха надолу. Видяха гърдите й. Бедрата й — стиснати, сякаш така можеше да спре мъчителното пулсиране между тях.

По лицето му се изписа свирепо изражение. Като на пума, готова за атака.

— Не знаех, че разпродажбите на дрехи те вълнуват чак толкова, Куинлан.

Тя едва не простена. Насила удържаше тялото си неподвижно.

— Гледам да се радвам на малките неща, Аталар.

— За това ли мислиш, като отвориш лявото нощно шкафче? За разпродажби?

Този път се обърна изцяло към нея. А тя не смееше да свали поглед от очите му.

— Да — прошепна. — Колко много дрехи могат да минат през тялото ми.

Брайс нямаше представа какво излиза от устата й.

Как бе възможно всичкият въздух в апартамента, в града, да е изчезнал?

— Май трябва да си купиш и бельо — пророни той, кимвайки към голите й крака. — Струва ми се, че ти е свършило.

Картината нахлу неудържимо в съзнанието й и подпали сетивата й: как Хънт слага големите си ръце на кръста й, вдига я върху плота, в който се притискаше гръбнакът й сега, вдига тениската над корема й — неговата тениска всъщност — и разтваря широко краката й. Как я чука първо с езика си, а после и с члена си, докато не я накара да ридае от удоволствие, да крещи… не я интересуваше кой ще я чуе, а само той да я докосва, да го усеща в себе си.

— Куинлан.

Хънт като че ли трепереше. Сякаш само все по-изтъняващата верига на волята му го удържа на място. Сякаш и той бе видял същата пламенна картина и просто чакаше сигнал от нея.

Но това би усложнило всичко. Разследването, чувствата му към Шахар, нейния живот.

Майната им на тези неща. По-късно щяха да му мислят. Щяха да…

Пушек изпълни въздуха помежду им. Зловонен задушлив пушек.

— По дяволите! — изсъска Хънт и се завъртя към яйцата, които беше оставил на котлона.

Брайс примига като внезапно освободена от вещерска магия и зашеметяващата горещина се разсея. О, богове! Емоциите й явно бяха в хаос след снощи — а те си бяха в пълен безпорядък дори в нормални дни — й.

— Трябва да се обличам за работа — скалъпи и тръгна бързо към спалнята си, преди Хънт да се обърне от горящата закуска.

Беше се побъркала, повтаряше си под душа, в банята, по време на тихата разходка до работа със Сиринкс, докато Хънт летеше над тях. На почтено разстояние. Сякаш и той беше осъзнал същото.

Допуснеш ли някого до сърцето си, дадеш ли му силата да те нарани, накрая ще направи тъкмо това.

А Брайс не можеше да го понесе.

Докато стигна до галерията, се беше примирила с този факт. Като надникна към Хънт, който се спускаше от небето, приветстван радушно от Сиринкс, мисълта да прекара целия ден затворена в тясно пространство с него, където само Лехаба можеше да им служи за буфер.

Слава на Урд, телефонът й иззвъня точно когато отваряше вратата на галерията. Но нито Рун й се обаждаше, за да провери как е, нито Хвойна, за да я нахока пак за пропуснатия час.

— Джесиба.

Магьосницата не си губеше времето с любезности.

— Отвори задната врата. Веднага.

— Какъв кошмар, Биби — прошепна Лехаба в сумрачната библиотека. — Същински кошмар.

Загледана в новия обитател на гигантския смътно осветен аквариум, Брайс усети как косъмчетата по ръцете й настръхват. Хънт скръсти своите, взирайки се в мътната вода. Мислите да се потъркаля гола с него бяха изчезнали напълно преди около час.

Тъмна люспеста ръка се залепи на дебелото стъкло и кремавите й нокти го одраскаха със скърцане. Брайс преглътна.

— Интересно ми е къде изобщо се намират ноки по нашите ширини.

Доколкото знаеше, обитаваха само ледовитите северни морета, главно покрай Пангера.

— Келпито ми харесваше повече — прошепна Лехаба, скрита зад малкото си диванче, с мъждукащо от страх жълто пламъче.

Сякаш дочул разговора им, нокът застана пред стъклото и се усмихна.

С дължината си от почти два метра и половина той можеше да е адският двойник на мъжките мери. Но вместо хуманоидни черти съществото имаше изпъкнала долна челюст с прекалено широка уста без устни, пълна с остри като игли зъби. Възголемите му очи бяха млечнобели като кожата на дълбоководните риби. Опашката му беше почти прозрачна — кокалеста и заострена — и над нея се издигаше изкривен мускулест торс.

По главата и гърдите му нямаше космена покривка, а ръцете му имаха по четири пръста, завършващи с нокти като ками.

Тъй като аквариумът заемаше цялата стена, Брайс нямаше как да игнорира присъствието на такова страшилище, освен когато се спускаше до купчината тъмни камъни на дъното. То пак одраска с нокти стъклото. Бялата татуировка SPQM се открояваше ясно върху зеленикавосивата му китка.

Брайс долепи телефона до ухото си. Джесиба вдигна на първия сигнал.

— Да?

— Имаме проблем.

— Със сделката с Корсаки ли? — попита тихо Джесиба, за да не я чуе някой.

— Не. — Брайс погледна смръщено нока. — Трябва да махнеш тая гадина от аквариума.

— В среща съм.

— Лехаба трепери от страх.