Дом на пръст и кръв

Беше я наранил и фактът, че той имаше такова влияние над нея, я плашеше неимоверно. Беше си представяла толкова много неща с брат си — приключения, почивки и най-обикновени моменти, — а той бе имал силата да й отнеме всичко.

Палците й закръжиха над клавиатурата на телефона, сякаш търсеха подходящите думи. „Благодаря“ беше добро начало. „Ще ти се обадя по-късно" също ставаше, защото може би трябваше да му каже на глас тези неща.

Пръстите й обаче останаха във въздуха.

Тя се примири и прегледа другите получени съобщения — от Хвойна.

Мадам Кира ми каза, че не си отишла на курса. Защо, Брайс? Умолявах я да ти запази място. Беше бясна.

Брайс стисна зъби и написа:

Извинявай. Предай й, че изпълнявам поръчка на губернатора и ме е извикал извънредно.

Брайс остави телефона, но той извибрира след секунда. Хвойна явно отиваше на сутрешна репетиция.

Тази жена не приема оправдания. Трудих се много, за да ме хареса, Брайс.

Определено й беше много ядосана, щом я наричаше „Брайс" вместо „Бри".

Написа й:

Извинявай. Предупредих те, че не съм сигурна. Не е трябвало да й казваш, че задължително ще отида.

Хвойна й се тросна:

Все тая. Имам работа.

Брайс въздъхна, осъзнавайки, че е вкопчила пръсти в телефона. Остави го и взе чашата топло кафе.

— Ей.

Завъртя се и видя Хънт, опрял хълбок в мраморния кухненски остров. Движеше се учудващо безшумно за едър крилат мъжага. Беше облякъл тениска и панталон, но косата му още беше разрошена от възглавницата.

Коленете й се подкосиха леко, но успя да програчи:

— Как си?

— Добре.

Отговорът му не прозвуча остро, но Брайс долови кроткото смирение и молбата да не го притиска. Затова просто извади още една чаша, сложи я на кафе машината и натисна няколко бутона.

Погледът му я обходи цялата като с допир. Тя надникна надолу и осъзна защо.

— Извинявай, че взех една от тениските ти — каза, стисвайки в шепа бялата материя.

Богове, не носеше бельо. Дали Хънт знаеше.

Той свали очи към голите й крака и погледът му притъмня леко. Определено знаеше.

Отблъсна се от острова и тръгна към нея. Брайс се приготви, незнайно за какво, но…

Той просто я подмина. Отиде до хладилника и извади яйца и голямо парче бекон.

— Рискувам да прозвуча като клиширан алфа-задник — заяви, без да я погледне, докато слагаше тигана върху печката, — но ми харесва да те виждам в моя тениска.

— Клиширан алфа-задник, и още как — потвърди тя, въпреки че пръстите на краката й се свиха върху дървения под.

Хънт започна да счуква яйцата в купа.

— Май винаги стигаме до кухнята.

— Нямам против — отвърна Брайс, отпивайки от кафето си. — Стига ти да готвиш.

Хънт изсумтя, после застина на място.

— Благодаря — пророни тихо. — За снощи.

— Няма нищо — каза Брайс и пак отпи от кафето си.

Спомни си, че е направила и на него и се пресегна да вземе пълната чаша.

Протегна ръка да му я подаде и Хънт се обърна от печката. Погледът му прескочи между чашата и лицето й.

И когато голямата му ръка обгърна порцелана, той се приведе напред, скъсявайки разстоянието помежду им. Устните му докоснаха едната й буза. Кратък, лек като перце, нежен допир.

— Благодаря ти — повтори и пак се обърна към печката.

Сякаш не забелязваше, че не може да помръдне и мускул от тялото си, не намира нито дума за отговор.

Копнежът да го сграбчи, да придърпа лицето му към своето и да вкуси всяка част от него почти я ослепи. Пръстите й потрепнаха от двете страни на тялото й, все едно усещаха мускулите му под себе си.

Той още страдаше по загубена любов. А тя беше изкарала твърде дълго без секс. Циците на Ктона, минаха седмици от онова клатене с метаморфа лъв в тоалетната на „Гарвана“. Пък и като знаеше, че Хънт е в апартамента, не смееше да отвори лявото нощно шкафче, за да се погрижи сама за себе си.

Да, продължавай да си го повтаряш, натякна й малко гласче.

Мускулите по гърба на Хънт се напрегнаха. Ръцете му спряха работата си.

Мамка му, той май подушваше такива неща, а? Повечето ванири от мъжки пол ги подушваха. Долавяха промяната в мириса, като страхът и сексуалната възбуда бяха най-остри.

Но пред нея стоеше Умбра Мортис. Недостъпен поради десет милиона причини. И Умбра Мортис не излизаше на обикновени срещи — не, с него трябваше да е всичко или нищо.

Хънт я попита дрезгаво:

— За какво си мислиш?

Дори не се обърна към нея.

За теб. Като една кръгла глупачка си мисля за теб.

— За разпродажбата на мостри в един моден бутик днес следобед — излъга тя.

Хънт надникна през рамо. Проклятие, очите му бяха мрачни като ад.

— Сериозно?

Измърка ли, или така й се стори?

Не успя да се възпре и отстъпи назад, блъсвайки се в кухненския остров.

— Да — потвърди, неспособна да извърне поглед от него.