Дом на пръст и кръв

Бързо. Бързо, трябваше да побърза…

Свободният юмрук на Хънт се заби в лицето на съществото с достатъчно сила, че черепът му да изпращи, но кристалните зъби останаха вкопчени в предмишницата му.

Този звяр успяваше да прикове дори него към земята. Така ли беше направил и с Даника? Разкъсвайки я на парчета?

Хънт изпръхтя, сбърчил чело от болка и напън. Светкавиците му бяха изчезнали. Не се появи нито искра.

Цялото й тяло трепереше.

Хънт отново удари демона в лицето.

— Брайс…

Тя се опомни. Но не взе телефона си, а пистолета от кобура на Хънт.

Слепият демон я усети и отвори широко ноздри. Брайс хвана здраво пистолета, вдигна предпазителя и се изправи на крака.

Съществото освободи ръката на Хънт и се хвърли към нея. Брайс стреля, но твърде късно. Демонът успя да отскочи встрани, изплъзвайки се на куршума. Изрева и пак й се нахвърли, а Брайс залитна назад и падна по гръб…

Кристалосът врътна рязко глава и от лицето му като дъжд плисна прозрачна кръв. Един нож се беше забил до дръжката малко над устата му.

Хънт извади още един дълъг нож от панел, вграден в гърба на бойния му костюм, и прониза с острието черепа на демона, право към гръбнака.

Съществото се загърчи от болка, но пак щракна с червени от кръвта на Хънт зъби към Брайс. Тя запълзя назад и кристалосът понечи да й се нахвърли. Но не успя, защото Хънт хвана здраво ножа и го завъртя.

Изпращяването на счупения му врат бе заглушено от шумоленето на околните дървета.

Брайс още държеше пистолета насочен към него.

— Отмести се.

Хънт пусна ножа и съществото се разплу върху обраслата с мъх пътека. Черният му език провисна от прозрачните му челюсти.

— За всеки случай — каза Брайс и стреля.

Този път улучи.

Завиха сирени и плясък на крила изпълни въздуха. Ушите й звъняха.

Хънт извади ножа си от черепа на демона и замахна мощно с една ръка. Отсечената глава се търкулна по пътеката. Хънт скочи към нея и я разполови. После разсече и половините.

С още един замах прониза гнусното сърце на изчадието. Бликна прозрачна кръв като от изсипан флакон с незнаен серум.

Брайс не можеше да отлепи поглед от насечената глава, от кошмарното чудовищно тяло.

До тях накацаха мускулести тела и чернокрилата малака веднага скочи към Хънт.

— По дяволите, Хънт, какво…

Брайс не чу следващите й думи. Някой й помогна да се изправи. Лумна синя светлина и магпреграда обгърна пространството около тях, скривайки сцената. Брайс трябваше да се разкрещи, да скочи към демона и да разкъса трупа му с голи ръце. Но в главата й цареше само пулсираща тишина.

Тя плъзна бавен, безмозъчен поглед около парка, сякаш очакваше да види Сабин някъде.

Хънт простена и тя се завъртя към него тъкмо навреме да го види как полита с лице към земята. Ангелката с тъмни криле го хвана и мощното й тяло с лекота понесе теглото му.

— Веднага доведете медвещер!

От рамото му струеше кръв. От ръката му също. Примесена с някаква сребриста слуз.

Брайс знаеше как тази слуз прогаря плътта, като жив огън.

Покрай нея прелетя глава с лъскави черни къдрици и Брайс примига към младата жена с приятни извивки и син медвещерски комбинезон. Тя откопча чантата, преметната през гърдите й, и коленичи до Хънт.

Аталар се беше превил на две, стиснал с длан раздраната си предмишница, и дишаше тежко. Сивите му криле провисваха зад него, оплискани с прозрачна й червена кръв.

Медвещицата го попита нещо, докато синкавото сияние на магпреградите осветяваше символа с метла и звънец на дясната й ръка. После извади с пинсети нещо като малко червейче от стъклен буркан с влажен мъх и го сложи върху ръката на Хънт.

Той се дръпна инстинктивно и оголи зъби.

— Ще изсмуче отровата — обясни женски глас някъде около Брайс. Тъмнокрилата ангелка. Наоми. Тя посочи с татуиран пръст към Хънт. — Това са митридатиумни пиявици.

Черното тяло на пиявицата се раздуваше бързо. Вещицата сложи още една върху рамото на Хънт. И още една на предмишницата му.

Брайс мълчеше.

Лицето на Хънт беше пребледняло. Той затвори очи и опита да се съсредоточи върху дишането си.

— Мисля, че отровата е неутрализирала силата ми. Веднага щом ме ухапа… — Той изсъска от агонията, превзела тялото му. — Вече не можех да призовавам светкавиците си.

Споходи я внезапно прозрение. Това обясняваше толкова много. Защо кристалосът беше успял да повали Мика например. Ако се беше нахвърлил на архангела от засада и го беше ухапал, вероятно го беше оставил само с физическата му сила. Мика сигурно не беше осъзнал какво се случва, приписвайки липсата на шока или на неочакваното нападение. Явно ухапването беше потиснало и свръхестествената сила на Даника и глутницата „Дяволи“.

— Ей. — Наоми сложи ръка върху рамото й. — Ранена ли си?

Медвещицата отлепи пиявицата, смучеща отрова от рамото на Хънт, пусна я обратно в буркана и я замени с нова. После разпери обгърнати с бледа светлина ръце върху другите рани на Хънт и започна да ги лекува. Не посегна към флаконите с първосвет в чантата си — панацеята за много медици. Явно предпочиташе да използва магията в собствените си вени.

— Добре съм.