Дом на пръст и кръв

Направи го отново, неспособен да се спре, жаден отново да усети аромата й. Тя вдигна леко брадичка. Достатъчно за да му поднесе гърлото си.

О, да, едва не простена Хънт и зарови лице в копринената й неустоима шия, гладен като шибан вампир за мириса й, вкуса й.

Желанието потисна всеки инстинкт, всеки болезнен спомен, всяка клетва, която беше положил.

Пръстите на Брайс се впиха в гърба му, после го загалиха. И той едва не измърка.

Без да се замисля, просто докосна с устни мястото, което бе погалил с нос. Тя изви леко тяло към неговото. Към горещото напрежение зад подсилената кожа на бойния му костюм.

Хънт преглътна още един стон до кожата й, стегна ръце около топлия й, гъвкав кръст и ги плъзна надолу, към съвършеното й, съблазнително дупе, което го измъчваше още от първия шибан ден, и…

Металната врата се отвори. Хънт вече държеше пистолета си насочен към нея, когато Сабин излезе на покрива и изръмжа:

— Назад, мамка ти!

48

Хънт претегли внимателно вариантите.

Беше насочил пистолет към главата на Сабин. Тя беше насочила пистолет към сърцето на Брайс.

Кой от двамата щеше да е по-бърз? Въпросът зажужа като стършел в черепа му.

Брайс се подчини на Сабин и заотстъпва с вдигнати ръце. Хънт я последва и застана зад нея, така че да се долепи до гърдите му и да плъзне свободната си ръка през корема й, приковавайки я към себе си. Дали можеше да излети достатъчно бързо, че да се изплъзне на куршум?

Брайс нямаше да оцелее след близък изстрел в сърцето. Щеше да загине за секунди.

Тя намери сили да попита сред барабаненето на дъжда:

— Къде е малкото ти приятелче от Ада?

Сабин затвори металната врата с ритник. Хънт осъзна, че явно е обезвредила камерите. Иначе легионът вече щеше да е долетял след сигнал от Марин. Сигурно беше заменила реалната картина с безобиден запис — както беше направила в Храма на Луна. Тоест никой, абсолютно никой не знаеше какво се случва.

Хънт плъзна бавно здравата си ръка нагоре по треперещото подгизнало тяло на Брайс.

Сабин се изплю върху плочките.

— Не си го и помисляй, Аталар.

Ръката му спря, преди да е покрила гърдите й — и препускащото сърце под тях. Бронираният му боен костюм можеше да отблъсне куршум. А той щеше да поеме удара. По-добре да загуби ръката си, която пак щеше да му порасне, отколкото тя да…

Дори не искаше да си помисля последната дума.

Сабин изсъска:

— Казах ти да не се бъркаш. Но ти не ме послуша. Вместо това се появи в Бърлогата да задаваш въпроси, които нямаш право да задаваш.

— Задавахме ти въпроси, защото си убила Даника, скапана психопатка — озъби й се Брайс.

Сабин застина.

— Какво?

Хънт познаваше Сабин достатъчно добре, за да знае, че никога не е прикривала емоциите си. Шокът й беше искрен. Дъждът се стичаше по тесните ъгли на лицето й, когато процеди гневно:

— Мислите, че съм убила собствената си дъщеря?

Брайс трепереше толкова силно, че Хънт я хвана по-стабилно, за да й даде опора.

— Убила си я, защото щеше да те измести от поста на прим, откраднала си Рога, за да подкопаеш репутацията й, и оттогава призоваваш онзи демон да убива всеки, способен да те издаде, и да унижиш Мика пред всички на Върховната среща.

Сабин се изсмя гърлено.

— Какви лайняни измишльотини!

Хънт изръмжа:

— Изтрила си видеозаписите от кражбата на Рога. Потвърдиха го вече. Излъга ни, че Даника не била в храма онази нощ. А в нощта на убийството й изнесе цяла тирада, че трябвало да си държи устата затворена. За да докажем, че ти си я убила, трябва само да те свържем с кристалоса.

Сабин свали пистолета си и спусна предпазителя. Цялата трепереше от едва сдържан гняв.

— Не съм откраднала нищо, малоумници такива. И не съм убила дъщеря си.

Хънт не посмя да свали своя пистолет. Нито да пусне Брайс.

Сабин каза със студен, мрачен глас:

— Защитавах я. Даника открадна Рога.

49

— Даника не е откраднала нищо — прошепна Брайс, обзета от внезапен студ.

Само ръката на Хънт през корема й я държеше права, а тялото му я крепеше отзад като топла стена.

Светлокафявите очи на Сабин — същите като на Даника, но лишени от нейната светлина — бяха безмилостни.

— Според теб защо размених записите? Беше си въобразила, че прекъсването на първосвета ще я прикрие, но не й хрумнало, че камерите ще уловят стъпките от поста й към Рога и обратно, а просто продължила дежурството си, сякаш не се е изплюла в лицето на богинята ни. Само не знам дали тя е изключила някак първосвета в целия град, или просто се е възползвала от възможността.

— Защо би откраднала Рога? — едва изрече Брайс.

— Защото беше разглезена хлапачка, решила да провери докъде е способна да стигне. Веднага щом получих сигнал за кражбата, прегледах записите и ги подмених във всички системи. — Сабин се усмихна жестоко. — Измъкнах я от калта, както правех през целия й живот. А вие с вашите въпроси заплашвате да потъпчете и малкото й достойна памет.

Хънт разпери леко криле.

— Ти изпрати демона тази вечер…

Сабин сбърчи светли вежди.