Дом на пръст и кръв

— Едва ли — отвърна кротко Хвойна. — Юджини разби конкуренцията тази година. Мисля, че тя ще е следващата прима. Аз малко се поизложих в някои от соловите изпълнения.

Брайс погледна през прозореца, видя Хънт точно на мястото, където беше казал, че ще чака да му даде сигнал, като се прибере в апартамента, и му махна.

— Много добре знаеш, че си била върхът. Не се прави, че и ти не разбиваш конкуренцията.

Хънт вдигна ръка за поздрав, изстреля се в небето и й смигна, прелитайки покрай прозореца на път към „Мънин и Хъгин".

Не успя да я убеди да отиде с колегите му триарии в бара и я накара да се закълне във всичките пет божества, че няма да напуска апартамента и да отваря вратата на никого в негово отсъствие.

Е, почти на никого.

От краткия им разговор Брайс разбра, че често го канели в бара, но никога досега не се съгласявал. Защо точно тази вечер беше решил да отиде… Сигурно тя го натоварваше с поведението си. Не беше усетила такова нещо, но явно Аталар имаше нужда от малко почивка.

— Да кажем, че се справям добре — призна си Хвойна.

Брайс изцъка с език.

— Справяла се „добре“. Глупости!

— Знаеш ли, Бри — подхвана предпазливо Хвойна. — Учителката ми спомена, че започва танцов курс за начинаещи. Може да се запишеш.

— Твоята учителка е най-търсената в целия град. Изключено да се класирам — опита да се измъкне Брайс, наблюдавайки колите и пешеходците под прозореца.

— Знам — отвърна Хвойна. — Затова я помолих да ти запази едно място.

Брайс застина.

— В момента съм доста натоварена.

— Става дума за двучасов урок два пъти седмично. След работно време.

— Благодаря, но не става.

— Но ти се справяше толкова добре.

Брайс стисна зъби.

— Не достатъчно добре.

— Това не ти пречеше, преди Даника да умре. Отиди на един урок. Няма входен изпит. Просто курс за хора, които обичат да танцуват. А ти обичаш.

— Обичах.

Въздишката на Хвойна изпращя по телефона.

— Даника страшно би се натъжила, ако разбере, че не танцуваш вече. Дори за забавление.

Брайс изхъмка, все едно претегляше думите й.

— Ще си помисля.

— Хубаво — каза Хвойна. — Ще ти изпратя подробности.

Брайс побърза да смени темата.

— Ще ми дойдеш ли на гости да погледаме малоумни предавания? В девет има „Свалки на плажа“.

Хвойна попита многозначително:

— Там ли е ангелът?

— Излезе на бира с малката си шайка убийци.

— Казват се триарии, Брайс.

— Да бе, питай ги тях. — Брайс тръгна към кухнята, където Сиринкс още чакаше пред паничката си, размахвайки лъвска опашка. — И какво ако Хънт беше тук?

— Щях да пристигна много по-бързо.

Брайс се засмя.

— Срам нямаш. — Тя сипа храна в паничката на Сиринкс, който заподскача на място, броейки всяка гранула. — За твое нещастие обаче още страда по изгубена любов.

— За твое нещастие.

— Моля ти се. — Тя отвори хладилника и наизвади разни неща. Трябваше да приготви вечеря за тревопасно. — Онзи ден срещнах един мер, който беше толкова горещ, че можех да си изпържа яйце върху божествените му коремни мускули.

— Говориш несвързано, но май схванах идеята.

Брайс пак се засмя.

— Да ти направя ли вегетариански бургер?

— Ще ми се да можех, но…

— Но си на репетиция.

Хвойна въздъхна.

— Няма как да стана примабалерина, ако вися по цяла вечер на дивана.

— Ще си докараш травма, ако се напрягаш толкова. Вече имаш по осем представления на седмица.

Мекият й глас се изостри.

— Добре съм. Да го оставим за неделя?

Единственият почивен ден на танцовата им трупа.

— Става — съгласи се Брайс. Но добави: — Обади ми се, като си свободна.

— Дадено.

Взеха си довиждане набързо и Брайс веднага набра друг номер.

Телефонът на Фурия я прехвърли към гласова поща. Брайс знаеше, че е безсмислено да записва съобщение, затова остави телефона си и отвори консерва хумус, кутия с остатъци от нудли и една със свинска яхния, вероятно развалена. Хладилникът поддържаше храната й прясна с магия, която обаче си имаше своите граници.

Брайс изсумтя и изхвърли яхнията в боклука. Сиринкс я изгледа възмутено.

— Това дори ти не би го ял, приятелче — обясни му тя.

Сиринкс пак махна с опашка и се спусна към дивана.

Тишината в апартамента натежа.

Една приятелка — до толкова се свеждаше социалният й кръг. Фурия й беше дала да разбере, че вече няма желание да общува с нея.

А сега, когато единствената й приятелка беше прекалено заета с кариерата си, за да се вижда редовно с нея, особено около предстоящите летни месеци, когато балетната трупа имаше представления през цялата седмица… Явно бройката спадаше до нула.

Брайс изяде с не особен апетит хумуса, топейки от него с леко слизести моркови. Хрускането им отекваше в тихия апартамент.

Онова познато до болка самосъжаление започваше да се прокрадва лека-полека в душата й. Брайс хвърли остатъка от морковите и хумуса в боклука и тръгна към дивана.

Прехвърли няколко канала и остави местните новини. Сиринкс я погледна с очакване.

— Тази вечер сме си самички, сладък — каза му Брайс и се пльосна до него на дивана.