Мика просто скръсти ръце. И Хънт му разказа в сбит вариант за Рога, за Сабин, за подозренията им, че е възможно да се поправи Рогът — макар че още не знаеха защо й е да отваря портал към друг свят.
Укорът в очите на Мика прерастваше в ярост, която накрая отстъпи място на смразяващ поглед.
Когато Хънт приключи с разказа, губернаторът заяви:
— Трябват ви повече доказателства.
— Ще осигурим — обеща Хънт.
Мика ги наблюдаваше с мрачно като Ямата лице.
— Обадете ми се, когато имате неоспорими доказателства. Или ако намерите Рога. Щом някой влага такива усилия в издирването му, сигурно е намерил начин да го поправи. Няма да позволя някаква си кучка, ламтяща за власт, да застрашава града ни. — Брайс можеше да се закълне, че тръните, татуирани през челото на Хънт, притъмняха, когато очите му срещнаха тези на архангела. — Гледай да не се изложиш, Аталар.
Без да каже нищо повече, Мика размаха криле и се изстреля в нощното небе.
Хънт въздъхна, загледан в купчината пепел.
— Кучи син!
Брайс потри ръцете си с длани. Хънт стрелна очи към нея, забелязал движението. Студ бе обзел тялото й в пролетната вечер.
— Хайде — подкани я нежно, завъртайки ранената си ръка, за да провери състоянието й. — Май ще успея да те занеса по въздух до вас.
Тя погледна към метаморфите следотърсачи, които вече плъзваха сред дърветата да издирват следи, преди дъждът да ги е заличил.
— Не трябва ли да отговаряме на разни въпроси?
Той протегна ръка към нея.
— Знаят къде да ни намерят.
Рун пристигна в нощната градина секунди след като сестра му и Аталар си бяха тръгнали, както го уведоми Наоми Бореас, капитан на пехотата на 33-ти. Нахаканата ангелка му каза, че и двамата били добре, после му обърна гръб, за да получи доклад от капитана на едно от поделенията й.
От кристалоса беше останало само изгоряло петно и няколко пръски прозрачна кръв като обли капки роса по камъните и мъха.
Рун отиде до един скален къс отстрани на пътеката. Клекна, извади ножа от ботуша си и насочи острието към пръска от странната кръв, полепнала по древния мъх.
— На ваше място не бих го правила.
Веднага позна медения глас — уравновесеното му спокойно звучене. Погледна през рамо и видя медвещицата от клиниката да стои зад него с разпусната около пленителното й лице тъмна къдрава коса. Очите й обаче бяха насочени към кръвта.
— Отровата е в слюнката му — каза тя, — но не знаем какви други ужасии се крият в кръвта му.
— Не е навредила на мъха — отбеляза той.
— Да, но този демон е създаден със специфична цел. Кръвта му може и да вреди само на одушевени същества.
— Разпознахте демона? — смая се Рун.
Вещицата примига, очевидно издала се неволно.
— Имах доста стари учители, както вече ви казах. Възлагаха ми да чета множество древни писания.
Рун се изправи на крака.
— Щяхте да сте ни от голяма помощ преди години.
— Тогава още не съм била завършила обучението си. — Завоалиран отговор. Рун сбърчи чело. Вещицата отстъпи назад. — Помислих върху въпроса ви, принце — подхвана тя, продължавайки отстъплението си. — Поразтърсих се, наистина съществуват известни… похвати. Налага ми се да напусна града за няколко дни по лични причини, но като се върна, ще проуча въпроса по-сериозно и ще ви изпратя информация.
— Рун!
Викът на Флин проряза шумотевицата на разследващия екип около тях.
Рун се обърна през рамо да каже на приятеля си да изчака две проклети секунди и бързо върна очи към вещицата.
Не беше видял метлата й, скрита зад близкото дърво, но определено я видя, когато вещицата излетя с нея в нощното небе, развяла тъмни коси зад себе си.
— Коя беше тази? — попита Флин, кимвайки към отдалечаващата се фигура.
— Не знам — отвърна тихо Рун, загледан в нощта.
47
Бурята се разрази, когато бяха на две пресечки от сградата на Брайс, и ги накваси за броени секунди. Жестока болка прониза ръката и рамото на Хънт, като кацна на покрива, но той я преглътна. Брайс продължаваше да трепери и изражението й беше толкова отнесено, че той не посмя да я пусне веднага.
Тя вдигна поглед към него, усетила, че не сваля ръце от кръста й.
Хънт не се сдържа и плъзна палец по ребрата й. И втори път.
Брайс преглътна и той проследи всяко движение на гърлото й. Проследи дъждовната капка, която се търкулна по шията й, точно където пулсът трепкаше леко под кожата й.
И най-ненадейно тя се приведе напред да го прегърне. Стисна го силно с ръце.
— Ужасна вечер — пророни до мокрите му гърди.
Хънт също я прегърна и опита да стопли треперещото й тяло.
— Да.
— Радвам се, че не си мъртъв.
Хънт се засмя и си позволи да зарови лице в шията й.
— Аз също.
Пръстите й се долепиха до гръбнака му, любопитни и нежни. Всичките му сетива се съсредоточиха в този допир. Събудиха се с рев.
— Най-добре да се скрием от дъжда — прошепна той.
— Най-добре — потвърди тя.
Но не помръдна от мястото си.
— Хънт.
Той не можеше да прецени дали произнася името му като предупреждение, или като молба, или като нещо друго. Но вместо да се замисли, погали с нос мокрия й врат. Мамка му, колко хубаво ухаеше!