Дом на пръст и кръв

Тялото на Хънт вероятно щеше да се излекува и само, но за по-дълго време. А с отровата в раните му можеше да не успее.

Наоми прокара ръка през мастиленочерната си коса.

— Хубаво е медвещицата да прегледа и теб.

— Не.

Погледът в ониксовите й очи се изостри.

— Щом Хънт й позволява да работи по него, и ти…

Огромна студена сила избухна около тях, в цялата градина, в целия квартал. Наоми се завъртя към мястото, където беше кацнал Мика. Спусна се тишина и всички видове ванири наоколо заотстъпваха назад, когато архангелът закрачи към мъртвия демон и Хънт.

Единствено Наоми имаше достатъчно смелост да проговори.

— Аз бях на пост точно преди Хънт да пристигне и нямаше следа от…

Мика я подмина, приковал очи в демона. Медвещицата не прекъсна работата си, а Хънт успя да вдигне глава, готов за разпита на губернатора.

— Какво стана?

— Засада — отговори Аталар със сипкав глас.

Белите криле на Мика сякаш искряха от мощ. Въпреки бученето в главата си, въпреки огромното разстояние между тялото и жалките останки от душата й, Брайс нямаше да позволи на Мика да отмени уговорката си с Хънт. Затова каза:

— Изскочи от сенките.

Архангелът й метна бърз поглед.

— Кого от двама ви нападна?

Брайс посочи Хънт.

— Него.

— И кой от вас го уби?

Брайс понечи да го посочи отново, но Хънт се намеси:

— Двамата заедно.

Брайс му стрелна предупредителен поглед да си мълчи, но Мика вече се беше завъртял към трупа на демона. Побутна го с върха на ботуша си, сбърчил лице.

— Не трябва да стига до медиите — нареди Мика. — И до посетителите, които очакваме за Върховната среща.

Неизречената част от заповедта му увисна осезаемо във въздуха. Сандриел не трябва да научава.

— Ще опазим случая от пресата — обеща Наоми.

Но Мика поклати глава и протегна ръка.

И преди Брайс да е мигнала, около демона и главата му лумнаха бели пламъци. За секунда от съществото остана само пепел.

Хънт подскочи:

— Трябваше да го огледаме за доказателства…

— Без медии — повтори Мика и тръгна към групата ангелски командири.

Медвещицата започна да маха пиявиците и да превързва Хънт с копринени ленти, пропити със силата й, които щяха да затворят кожата и мускулите му, предотвратявайки инфекции. Докато раните зарастваха, лентите щяха постепенно да се разпадат, а накрая да изчезнат напълно.

Купчината пепел върху пътеката изглеждаше подигравателно невинна, като се имаше предвид какъв ужас бе сял кристалосът из града. Дали точно този демон беше убил Даника, или просто беше един от хилядите, чакащи от другата страна на Северната пукнатина?

Дали Рогът не беше тук, в този парк? Дали Брайс не се беше доближила неволно до него? Или пък онзи, който го издирваше (Сабин?), просто беше изпратил кристалоса като ново предупреждение? Бяха далеч от Лунната гора, но хора на Сабин патрулираха из целия град.

Допирът със студения метал на пистолета още жилеше дланите на Брайс, откатът му още кънтеше по костите й.

Медвещицата изхлузи окървавените си ръкавици. По кокалчетата на Хънт изпращяха светкавици, предвещавайки завръщането на силата му.

— Благодаря — каза той на вещицата, която му махна скромно и изчезна зад магпреградите.

Хънт срещна погледа на Брайс. Пепелта, следователите и легионерите наоколо останаха на заден фон.

Наоми ги доближи.

— Защо е нападнал теб?

— Мен всеки иска да ме захапе — отвърна уклончиво Хънт.

Наоми хвърли и на двама им поглед, който показваше, че изобщо не му е повярвала, но отиде да говори с една елфка от Помощната гвардия.

Хънт опита да се изправи и Брайс се спусна да му подаде ръка. Той поклати глава, подпря се с гримаса на едното си коляно и стана.

— Явно сме жегнали Сабин — каза той. — Сигурно е разбрала, че сме я надушили. Това беше или предупреждение, като атентата в клуба, или неуспешен опит да се справи с проблема, както е направила с прислужничката и стража от храма.

Брайс не отвърна. Полъх на вятъра отвя малко от пепелта.

— Брайс.

Той пристъпи към нея с бистър поглед въпреки раните му.

— Не мога да разбера — прошепна накрая тя. — Как го уби… убихме толкова лесно?

Хънт не отговори, давайки й възможност сама да стигне до извода.

След малко Брайс каза:

— Даника беше силна. Конър също. Всеки от двамата беше способен да пребори такъв демон, без окото му да мигне. А онази вечер цялата глутница беше в апартамента. Дори отровата му да е потиснала силите им, толкова вълци са могли да…

Гърлото й се стегна.

— Дори Ми. — Хънт се спря навреме, надниквайки към архангела, който още говореше с командирите. — Дори той нямаше да се измъкне жив.

— Но аз успях. Вече два пъти.

— Може да е слаб срещу елфи.

Тя поклати глава.

— Не мисля. Просто, нещо не ми се връзва.

— Утре ще обмислим всичко. — Хънт кимна към Мика. — Но тази случка доказа, че е крайно време да му разкрием подозренията си за Сабин.

Повдигна й се. Но кимна.

Изчакаха повечето командири да тръгнат по възложените им задачи, преди да се насочат към губернатора. Хънт изтръпваше на всяка стъпка.

— Трябва да поговорим — обяви той.