Дом на пръст и кръв

Кристалосът, просто сиво размито петно, изскочи от външната врата на сградата. Не намериха запис на влизането му в нея, тоест или го бяха призовали на място, или се беше промъкнал през покрива и близките камери не бяха успели да го засекат. Но на този запис изхвърчаше през вратата като кълбо сив дим.

А Брайс… Тя се втурваше боса през парчетата стъкло след него, с крак от маса в ръката и изкривено от огнена ярост лице.

Беше гледал записа и преди две години, но чак сега си го обясняваше — като знаеше, че Рандъл Силаго я е обучил. Тя прескачаше колите, препускаше по улиците с пъргавината на елф. Лицето й беше изцапано с кръв, а устните й — сбърчени в ръмжене, което не се чуваше на записа.

Дори на зърнестата картина се виждаше, че погледът й е размътен. Тялото й още се бореше с наркотиците.

А щом на обяд го попита дали е чел съобщенията, определено не си спомняше, че е бил в онази стая за разпит с нея. Мамка му… Хънт знаеше, че всичко от телефона й е изтекло в пресата, но никога не се беше замислял какво е преживяла.

Имаше право: всички бяха гадняри.

Брайс пресече Главната улица, плъзгайки се по предния капак на една кола, и записът свърши.

Хънт въздъхна. Ако наистина Сабин стоеше зад всичко това. Мика му беше дал разрешение да елиминира извършителя. Но Брайс можеше да го свърши и сама.

Хънт погледна смръщено стената от мъгла отвъд реката, непрогледна дори под следобедното слънце. Костеният квартал.

Никой не знаеше какво се случва в Спящия град. Дали мъртвите скитат из мавзолеите, дали косачите обикалят по улиците и властват като крале, или просто има мъгли, резбован камък и тишина. Никой не прелиташе над него — никой не смееше.

Но понякога Хънт имаше чувството, че Костеният квартал ги наблюдава, а някои твърдяха, че покойните им близки можели да общуват с тях посредством Оракула или евтините медиуми по пазарите.

Брайс не присъства на Отплаването на Даника преди две години. Беше проверил. Най-влиятелните жители на Лунния град се бяха явили, но нея я нямаше. Или за да не я убие Сабин на място, или поради други причини. След видяното днес можеше да се обзаложи, че е първото.

Значи не беше видяла как Сабин пуска в Истрос древната черна лодка със сивия ковчег, загърнат с копринена плащаница — останките от тялото на Даника. Не беше броила секундите, докато лодката плаваше по мътните води, притаила дъх заедно с всички на брега, за да види дали ще я отнесе силното течение, по което трябваше да стигне до Костения квартал, или ще я преобърне, принасяйки недостойните останки вътре в жертва на реката и зверовете, плуващи в нея.

Лодката на Даника отплава към обгърнатия в мъгли остров отвъд реката — Подземния крал я бе сметнал за достойна и много от събралите се на брега въздъхнаха с облекчение.

Аудиозаписът от повредената камера в коридора пред апартамента им, на който Даника се молеше за милост, бе изтекъл в медиите предишния ден.

Хънт подозираше, че половината от свидетелите на Отплаването й се надяваха Даника да потъне в реката заради жалните си вопли, за да нарекат официално наперената, буйна алфа страхливка.

Сабин, очевидно съзнавайки колко хора очакват такъв финал, остана само докато портите на реката се отвориха към виещите се мъгли на Костения квартал и невидими ръце придърпаха лодката вътре. Не дочака Отплаването на другите членове на глутницата „Дяволи“.

Но Хънт остана. И тогава последно видя Итън Холстръм, който избута тялото на брат си в сините води, толкова съкрушен, че съотборниците му от тима по сънбол се спуснаха да го задържат на крака. Вълкът с ледени очи, съпроводил ги днес в Бърлогата, беше съвършено различен от онова момче.

Наоми го описваше като „даровит" в постоянните си коментари за глутниците от Помощната гвардия, за които твърдеше, че по нищо не отстъпвали на 33-ти. Освен талантлив играч на сънбол, Итън Холстръм бил свиреп воин, изпълнил Скока й почти достигнал мощта на Конър. Наоми разправяше, че въпреки вълчата си арогантност Итън бил справедлив, интелигентен и предан.

И шибано копеле, както излизаше.

Хънт поклати глава и пак отправи поглед към Костения квартал.

Дали Даника Фендир скиташе по онзи мъглив остров? Или поне част от нея? Дали си спомняше приятелката, която дори толкова време след смъртта й не търпеше някой да петни паметта и? Дали знаеше, че Брайс беше готова на всичко, дори да се потопи отново в яростта, запечатана на онзи видеозапис, за да отмъсти на убиеца и? Дори убиецът да беше собствената й майка.

Предана до смърт — и след смъртта.

Телефонът му иззвъня. Пак името на Исая се появи на екрана, но Хънт не вдигна веднага. Първо надникна към покрива на галерията под ботушите си, чудейки се какво ли беше да имаш такъв приятел.

45

— Според теб ще те направят ли примабалерина след този сезон?

Притиснала телефона до ухото си с рамо, Брайс изхлузи обувките си пред вратата на апартамента и тръгна към големите прозорци. Сиринкс, освободен от каишката, хукна към паничката си, за да чака вечеря.