Дивергенти

ритам с всичка сила. И пак. Пръстите ми изтръпват, но

да се махнат от мен. Птицата започва да грачи и стома

нищо не се случва.

хът ми се преобръща, но в следващия момент напипвам

Имам още един избор. Мога да изчакам водата да изпъл

нещо твърдо и метално в тревата. Пистолетът ми.

ни резервоара - а тя е вече до коленете ми - и да се опитам

Насочвам пистолета към птицата върху рамото ми.

да се овладея, докато се давя. Хвърлям се срещу стената,

Тя изчезва във вид на експлозия от кръв и перушина. Обръ

клатейки глава. Не, невъзможно е да стигна до давенето.

щам се на пети и се прицелвам над себе си, откъдето се

Не мога.

спуска облак от тъмни пера. Натискам спусъка, стрелям

Свивам ръце в юмруци и започвам да барабаня по стена

отново в морето от птици и виждам как черните им

та. По-силна съм от стъклото. То е тънко като нов лед.

тела падат в тревата.

Моят ум ще го направи такова. Затварям очи. Стъклото

Докато се целя и стрелям, усещам в тялото си същия

е като лед. Стъклото е лед. Стъклото е...

прилив на сила, както и когато за първи път хванах пис

Стъклото се пръсва под ръката ми и водата плисва

толет. Сърцето ми спира да препуска. Полето, оръжието

върху пода. После отново става тъмно.

и птиците изчезват. Отново стоя в тъмнина.

Разтърсвам ръце. Това трябваше да е леснопреодолимо

Премествам тежестта си от единия върху другия крак

препятствие. Сблъсквала съм се с него и преди по време на

и под мен нещо проскърцва. Клякам и прокарвам ръка по

симулациите. Не мога да си позволя да губя повече време.

гладка студена повърхност - стъкло. Дланите ми опип

Нещо, което прилича на твърда стена, ме удря отстра

ват стъклени стени от всички страни. Пак аквариумът.

ни, изкарва въздуха от дробовете ми и аз тежко падам,

Не ме е страх от удавяне. Проблемът е не във водата, а в

поемайки си мъчително дъх. Не мога да плувам, виждала

невъзможността да изляза от стъкления затвор. Отново

съм толкова много и така бурна вода само по картините.

е въпрос на слабост. Просто трябва да убедя самата себе

Под мен има назъбена скала, хлъзгава от пръските. Водата

си, че съм достатъчно силна да разбия стъклото.

блъска краката ми и аз се вкопчвам в скалата, усещайки сол

Светва синя светлина и водата започва да покрива

по устните си. С крайчеца на окото мяркам черно небе и

пода. Няма да позволя симулацията да стигне по-далече от

кървавочервена луна.

това. Удрям с длан по стъклената стена пред себе си и

Приижда друга вълна и се стоварва върху гърба ми. Уд

очаквам тя да се пропука.

рям брадичката си в камъка и изкривявам лице от болка.

Ръката ми отскача, без ударът да доведе до резултат.

Океанът е леден, но кръвта, която се стича по шията ми,

Сърцето ми започва да бие ускорено. Ами ако онова,

топли. Протягам ръка и напипвам края на скалата. Вода

което ме спаси при първата симулация, сега не проработи?

та бие в краката ми с неустоима мощ. Залавям се с все сила

Ами ако не мога да разбия стъклото, щом не съм подложе

за камъка, но и това не е достатъчно - водата ме блъска и

на на стрес? Водата покрива глезените ми и с всяка секун

следващата вълна отнася тялото ми назад. Преобръщам

да нахлува все по-бурно. Трябва да се успокоя. Да се успокоя

се презглаба, ръцете ми се разперват встрани и аз се сто-

барбам no гръб върху скалата, а пяната облива лицето ми.

после пропълзяват и по кората. Сега не се опитвам да се

Дробовете ми пищят за глътка въздух. Преобръщам се и

освободя от въжетата, както направих първия път, кога

пак се залавям за ръба, измъквайки се от водата. Дишам

то се сблъсках с този страх. Вместо това, затварям очи

тежко, поредната вълна ме блъска, този път по-мощна от

и си поемам дълбоко въздух. Това е симулация. Тя не може

предишните, но сега се държа здраво.

да ми причини болка. Жегата на огъня ме обгръща. Тръскам

Всъщност не би трябвало да ме е страх от водата.

глава.

По-страшното е да изгубя контрол. За да устоя, трябва

- Надушваш ли това, Дървената! - провиква се Питър,

да си възвърна самообладанието.

гласът му се издига дори над прашенето на огъня.

С яростен вик протягам ръка напред и откривам

- Не - отговарям. Пламъците стават още по-високи.

вдлъбнатина в скалата. Ръцете ми неистово треперят,

- Това е вонята на горящата ти плът - изсумтява той.

докато се придърпвам напред и свивам крака под себе си,

Когато отварям очи, всичко ми е като в мъгла от съл

преди поредната вълна да ме е повлякла. Почувствала вед

зите.

нъж краката си на свобода, аз се втурвам да тичам, препус

- Знаеш ли какво надушвам пък аз? - Напрягам глас, за да

кам бързо, ходилата ми стъпват стабилно върху камъка,

надвикам смеха около мен; този смях ме гнети не по-малко

червената луна е пред мен, а океанът изчезва.

от пламъците. Извивам ръце и искам да се освободя от

После всичко останало изчезва, а тялото ми е непо

въжетата, но няма да го направя. Няма безсмислено да се

движно, прекалено неподвижно.

съпротивлявам. Няма да се паникьосвам.

Опитвам се да помръдна с ръце, но те са завързани здра

Взирам се в Питър през пламъците, а нажеженият въз

во. Поглеждам надолу и виждам въже, стегнато увито

дух обгаря до кръв ръцете ми, нахлува в мен, топи подмет