Дивергенти

около гърдите, ръцете и краката ми. Под краката ми се

ките на обувките ми.

появява купчина цепеници, а зад себе си забелязвам кол. На

- Надушвам дъжд - казвам.

мирам се високо над земята.

Над главата ми изтрещява гръмотевица. Крещя, кога

От сенките наоколо започват да се прокрадват хора,

то огънят близва върховете на пръстите ми и болката

лицата им са ми познати. Това са послушниците, които

плъзва по кожата. Вдигам глава и се концентрирам върху

носят факли, а Питър е начело на тълпата. Очите му при

облаците, които се трупат отгоре, натежали и притъ-

личат на черни пробойни, а наглата му усмивка се е разля

мнели от дъжда. Назъбената линия на светкавица разсича

ла по цялото лице, образувайки бръчки по бузите. Някъде

небето и аз усещам първата капка върху челото си. „По-

в центъра на тълпата избухва смях и става все по-силен,

бързо, по-бързо!" Капката се стича отстрани на носа ми,

когато и други гласове се присъединяват. Но аз чувам един

втора ме удря по рамото, толкова тежка, сякаш е лед или

ствено пукане и пращене.

камък, а не вода.

Пукането и прашенето се усилват. Питър доближа

Пелената на дъжда ме обгръща отвсякъде. Съскане и

ва факлата си до цепениците и близо до земята лумват

цвъртене заглушават смеха. Усмихвам се и отдъхвам, дока

пламъци. Те отначало пърпорят около ръба на всеки пън,

то дъждът потушава пламъците и облекчава изгарянията

no ръцете ми. Въжетата се свличат и аз прокарвам пръ

плъзгам наляво. Това не е огледало, а врата на дрешник.

сти през косата си.

Повтарям си къде ще открия оръжието. То ще виси вътре

Иска ми се да съм като Тобиас и да имам само четири

на дясната стена, на сантиметри от ръката ми. Не от

страха, но не съм чак толкова безстрашна.

мествам очи от мъжа с белезите, но напипвам пистолета

Оглаждам гънките на ризата си и когато вдигам очи,

с крайчеца на пръстите и стискам дръжката в дланта си.

се озовавам в моята стая в сектора на Аскетите. Никога

Прехапвам устни и стрелям по мъжа с белезите. Не ча

досега не съм се сблъсквала с този страх. Лампата е изга

кам да видя дали съм улучила - прицелвам се поред в двама

сена, но стаята се осветява от лунната светлина, коя

та мъже без лица, колкото може по-бързо. Толкова силно

то нахлува през прозореца. Една от стените е покрита

хапя устни, че ме заболява. Ударите по прозореца преста

с огледала. Смутена, извръщам очи. Това не е редно. Не е

ват, но вместо това, се чува стържещ звук и юмруците

разрешено да имам огледала.

се превръщат в ръце с криви пръсти, които дращят по

Поглеждам отражението: големите си очи, леглото с

стъклото и напират да влязат вътре. Стъклото пращи

изпънатите сиви завивки, гардеробът с дрехите ми, шка

под натиска им, после се пропуква и се пръска.

фът с книги, голите стени. Очите ми отскачат към про

Крещя.

зореца зад мен.

Нямам достатъчно куршуми в пистолета.

Към мъжа, който стои отвън.

Купчина тела - човешки тела, но обезобразени, с изви

Студени тръпки минават по гърба ми като търкаля

ти под странен ъгъл ръце, разчекнати усти с остри като

щи се капчици пот и тялото ми се сковава. Разпознавам го.

игли зъби, празни очни кухини - се стоварват насред стая

От двете му страни се появяват още двама мъже, непо

та ми, едно по едно, надигат се и започват да се т ъ т р я т

движни също като него. Лицата им са лишени от черти -

към мен. Отстъпвам назад в дрешника и затварям вра

покрити с кожа черепи.

т а т а пред себе си. Решение. Трябва ми решение. Клякам и

Извивам тяло и те вече са в стаята ми. Сега са трима.

опирам широката страна на пистолета в слепоочието си.

Опирам гръб в огледалото.

Не мога да ги надвия. Не съм способна да ги надвия, затова

За миг в стаята цари тишина, после идва ударът с юм

трябва да се успокоя. Зоната на страха ще отчете забавя

рук по прозореца; не просто два, четири или шест, а де

нето на пулса ми и равномерното ми дишане и ще премине

сетки юмруци, биещи по стъклото. Ударите отекват в

към следващото препятствие.

гръдния ми кош, толкова са силни, после мъжът с белезите

Сядам върху пода в дрешника. Стената зад гърба ми

и двамата му придружители тръгват бавно с предпазливи

скърца. Чувам тропот - юмруците са отново тук, блъс

крачки към мен.

кат по вратата на дрешника, но аз се обръщам и напря

Дошли са, за да ме отведат и да ме убият, както напра

гам поглед в мрака към плоскостта зад мен. Не е стена,

виха Питър, Дрю и Ал. Знам го.

а друга врата. Правя усилие да я отместя встрани и зад

Симулация. Това е симулация. Сърцето удря като чук в

нея се показва коридорът на горния етаж. Усмихвам се и се

гърдите ми. Опирам длан върху огледалото зад мен и го

промушвам през цепнатината, после се изправям на крака.

Долавям аромата на печено. Аз съм си у дома.

момче, което наистина едва не успя да ме хвърли в бездна

Поемайки дълбоко въздух, наблюдавам как нашата къща

та; за малко да се удавя - два пъти, а с това да не мога да

постепенно избледнява. За миг бях забравила, че съм в цен

се справя?! Това е страх, срещу който нямам подготвена

тралата на Безстрашните.

стратегия - момчето, което харесвам, иска... да прави секс

После Тобиас застава пред мен.

с мен?

Но аз не се боя от Тобиас. Поглеждам през рамо. Може