Дивергенти

ва. - Онова, което видях, ми прилича на военни планове.

лират хората. Те могат да подхвърлят лъжлива информа

Кодирани команди, списъци с припаси, карти. Все неща от

ция, за да принудят някои от нас да се бият, или пък да

този род. А тези файлове бяха изпратени от Ерудитите.

се възползват от алчността на други - има много начини.

- Война! - Махам косата от лицето си. Обвиненията на

Освен това, колкото са манипулатори, толкова са и педан

баща ми по адрес на Ерудитите, които слушам, откакто

ти, ето защо няма да оставят нищо на случайността. Ще

се помня, ме направиха подозрителна към тяхната каста.

искат да са сигурни, че всички човешки слабости са атаку

Собственият ми опит в лагера на Безстрашните ме нака

вани. Но как?

ра да се отнасям с подозрение към властта и човечество

Вятърът разпилява косата върху лицето ми, накъсвай

то като цяло. Ето защо не съм шокирана, че някоя от ка

ки гледката на ивици, но аз вече не правя опит да прибера

стите може да се готви за война.

кичурите.

А и Кейлъб го каза. „Става нещо голямо, Беатрис." Вди

- Нямам представа - отговарям.

гам очи към Тобиас.

- Война срещу Аскетите ли?

Той хваща ръцете ми, преплита пръсти с моите и казва:

- Да, срещу кастата, която контролира правителство

т о .

Стомахът ми се свива.

- Всички тези доклади целят да предизвикат недовол

ство срещу Аскетите - продължава той, зареял поглед към

примамливо, и сега, докато го разглеждам по-отблизо, раз

бирам, че това са обикновени пилешки гърди, шепа грах и

парче черен хляб. Храна за Аскет.

Въздъхвам. Това е, аз съм си Аскет. Такава съм, когато

действам по инстинкт. Такава съм, когато ме подлагат

Г Л А В А

на изпитание. Такава съм дори когато се налага да бъда без

Д В А Д Е С Е Т И Д Е В Е Т А

страшна. Дали не съм попаднала в погрешната каста?

При мисълта за моята предишна каста ръцете ми се

разтреперват. Трябва да предупредя семейството си за

войната, която готвят Ерудитите, но не знам как да го

Присъствах на церемониите за посвещаваш на нови

направя. Все ще намеря начин, няма да е точно днес обаче.

членове в кастата на Аскетите всяка година без послед

Днес трябва да се концентрирам върху това, което ми

ната. При тях това си е сериозна работа. Послушници

предстои. Всичко с времето си.

те, които тридесет дни изпълняват общественополе

Храня се механично като робот, отхапвайки последо

зен труд, преди да станат членове, сядат един до друг на

вателно от пилешките гърди, граха и хляба. Няма значение

скамейката. Някой от по-възрастните членове прочита

коя точно е моята каста. След два часа ще отида заедно с

символ веруюто на Аскетите, което е доста кратко, и

останалите послушници в зоната на страха, ще се изправя

говори главно за себеотрицанието и за подмолните камъ

очи в очи със собствените си страхове и ще стана една

ни, които крие себелюбието. После по-старите членове

от Безстрашните. Вече е твърде късно за връщане назад.

умиват краката на послушниците. Накрая споделят за

Приключвам с яденето и заравям лице във възглавница

едно трапезата, като всеки сервира храна на съседа си

та. Нямам намерение да спя, но след малко се унасям и ме

отляво.

събужда Кристина, която ме дърпа за рамото.

Безстрашните не правят такива неща.

- Време е да вървим - казва. Изглежда мъртвобледа.

Денят на посвещаването хвърля лагера на Безстрашни

Разтривам очи, за да се разсъня. Спала съм с обувките.

те в пълен хаос и го превръща в лудница. Навсякъде гъмжи

И останалите послушници са в спалното помещение, за

от народ и по-голямата част са пияни още от обяд. Едва

вързват връзките на обувките си, закопчават якетата и

си пробивам път в блъсканицата, за да си взема чинията

раздават усмивки наляво и надясно, сякаш нищо особено

с обяда, после я отнасям обратно в спалното помещение.

не предстои. Свивам косата си на кокче и навличам черно

По пътя виждам един, който е паднал от някоя от пъте

то яке, вдигайки ципа чак до брадичката. Мъченията ни

ките по стената на Ямата. Ако се съди по писъците му и

скоро ще свършат, но симулациите не са за подценяване.

по това как стиска крака си, явно е счупил нещо.

Дали някога пак ще спим спокойно с всички тези спомени,

Поне 6 спалното е тихо. Забивам поглед в чинията с

които зоната на страха ще остави у нас? Наистина ли

храна. В столовата грабнах първото, което ми се видя

днес ще преодолеем собствените си страхове, както се

очаква от нас?

подобен на онези отвън. Пред него в редица са насядали

Стигаме Ямата и тръгваме нагоре по пътеката, която

някакви хора. Сред тях са Ерик и Макс. Останалите са

води към стъклената сграда. Вдигам поглед към тавана. Не

също по-възрастни. Ако се съди по жиците на главите им

мога да видя дневна светлина, защото покривът е гъсто

и техните безизразни очи, явно наблюдават симулацията.

покрит с подметки на обувки. За секунда ми се струва, че

Зад тях има още една редица столове, всичките заети

стъклото пращи, но звукът е само в моето въображение.

в момента. Влизам последна и за мен не остава свободно

Изкачвам се по стъпалата заедно с Кристина. Тълпата

място.

горе започва да ме задушава.

- Ей, Трис! - провиква се Юрая от другия край на поме

Прекалено ниска съм, за да надзърна над главите на