Дивергенти

щението. Седи заедно с останалите послушници, родени

останалите, затова впивам поглед в гърба на Уил и вървя

Безстрашни. Само четирима са, другите вече са премина

по стъпките му. Трудно ми е да дишам заради топлината

ли през своята зона на страха. Той потупва бедрата си. -

от толкова много тела наоколо. По челото ми избиват

Може да седнеш в скута ми, ако искаш.

капчици пот. През една пролука в навалицата виждам око

- Доста изкусително предложение - отвръщам и се

ло какво са се струпали: редица екрани върху стената от

ухилвам. - Но и така съм си добре. Харесва ми да стоя

ляво.

права.

Дочувам весели възгласи и се заглеждам в екраните. Този

Освен това не искам Тобиас да ме види седнала в нечий

отдясно показва момиче 6 черни дрехи, което е в зоната

скут.

на страха - Марлиин. Виждам я как се движи, забелязвам

В залата на зоната на страха лампите светват и по

широко отворените й очи, но не мога да разбера пред как

казват Марлийн, която се е свила на кълбо. Лицето й е на

во препятствие е изправена в момента. Слава Богу, никой

браздено от сълзи. Макс, Ерик и неколцина от останалите

отвън няма да види и моите страхове, а само реакцията

излизат от унеса на симулацията и стават да се поразтъ-

ми към тях.

пчат. След секунда ги виждам на екрана да я поздравяват

Средният екран показва честотата на пулса й. Тя се по

за завършването.

качва за секунда, после се връща на предишното ниво. Кога

- Трансфери, редът, по който ще преминете през по

то се установява 6 нормални граници, екранът светва зе

следния тест, се определя от досегашното ви класиране -

лено и Безстрашните надават одобрителни викове. Екра

обявява Тобиас. - Това означава, че Дрю е първи, а Трие -

нът вдясно показва общото времетраене на симулацията.

последна.

Откъсвам очи от екрана и се затичвам да настигна

Значи преди мен има пет души.

Кристина и Уил. Тобиас стои близо до вратата в лявата

Изправям се в дъното на залата, на няколко крачки от

част на помещението, която последния път почти не за

Тобиас. Двамата си разменяме погледи, когато Ерик забива

белязах. Тя е точно до залата на зоната на страха. Мина

иглата 6 Дрю и го праща в залата на зоната на страха. До

вам покрай него, без да го погледна.

като дойде моят ред, вече ще знам как са се представили

Помещението е голямо и вътре има още един екран,

останалите и колко ще ми коства да ги изпреваря.

Отвън зоната на страха не представлява кой знае

колко интересна гледка. Гледам как Дрю се движи, но не

виждам онова, на което реагира. След няколко секунди за

тварям очи и се опитвам да опразня мислите от главата

си. Сега е безполезно да гадая точно с кои страхове ще се

наложи да се изправя лице в лице и колко на брой ще са те.

Г Л А В А

Трябва само да помня, че имам силата да манипулирам симу

Т Р И Д Е С Е Т А

лацията и че съм го правила и преди.

Моли е следващата. Нейното време е два пъти по-

кратко от това на Дрю, но и на нея не й е никак леко.

Минава доста време, а тя продължава да диша тежко и

Готова съм. Пристъпвам в стаята, въоръжена не с

неуспешно се опитва да овладее паниката. В един момент

пистолет или нож, а с план, който измислих предиш

дори се разпищява с пълно гърло.

ната нощ. Тобиас каза, че т р е т а степен е за психическа

Изненадана съм колко лесно е да заглуша всички остана

подготовка - създаване на стратегия за преодоляване на

ли мисли - за войната срещу Аскетите, за Тобиас, Кейлъб,

собствените страхове.

родителите ми, приятелите, моята нова каста. Един

Ще ми се да знаех в какъв ред ще ми се явяват страхове

ственото, което трябва да направя сега, е да премина

те. Люлея се на пети и пръсти, докато чакам първия. Още

през това препятствие.

отсега ми е трудно да дишам.

Следващата е Кристина. После Уил. След него е Питър.

Подът под мен започва да се променя. От бетона по

Не ги гледам. Интересува ме само колко време им е отнело

никва трева и се залюлява от вятъра, който не усещам.

преминаването: дванайсет минути, десет минути, пет

Вместо оголените тръби, над мен сега има зелено небе.

найсет минути. После идва моят ред.

Ослушвам се за птиците и усещам страха си някак отдале

- Трис.

че; сърцето блъска и гърдите ме присвиват, но това няма

Отварям очи и тръгвам към дъното на залата за на

нищо общо със съзнанието ми. Тобиас ми каза да се опи

блюдение, където стои Ерик със спринцовка, пълна с оран

там да разбера какво представлява тази симулация. Има

жева течност. Почти не усещам иглата, когато се забива

право, тя няма нищо общо с птиците, а с контрола.

във врата ми и едва виждам пробитото от пиърсинги

Край ухото ми изпляскват криле и нокти се впиват в

лице на Ерик, когато натиска буталото. Представям си,

рамото ми.

че серумът е течен адреналин, който се разлива по вените

Този път не блъскам птицата. Вместо това прикляк-

ми и ме прави по-силна.

вам, заслушана в пърхането на птичи криле зад гърба си.

- Готова ли си? - пита той.

Прокарвам ръка през тревата ниско над земята. Какво

може да пребори безсилието? Силата. За първи път се по

чувствах силна в лагера на Безстрашните, когато хванах

пистолет.

и да се концентрирам. Облягам се на стената зад мен и

В гърлото ми засяда топка. Нямам търпение ноктите