Дивергенти

Когато се срещаме с Тобиас късно през нощта, той ме

пред всички и започват да ти задават много лични и ин

хваща за ръката, без да пророни дума, и ме повлича към же

тимни въпроси. Идеята е, че като си кажеш и майчиното

лезопътната линия.

мляко, вече изобщо няма да има за какво да лъжеш. Тъй като

Мята се в преминаващия вагон със смайваща лекота и

всичките ти кирливи ризи вече са на показ, не ти остава

издърпва и мен. Политам към него, бузата ми опира гърди-

няколко сантиметра от ципа на якето ми, а аз притискам

me му. Той плъзва пръсти по ръцете ми и ме придържа за

длани към бедрата си, за да спра треперенето им. Не би

лактите, докато вагонът се люлее по стоманените релси.

трябвало да се притеснявам. Това е Тобиас.

Наблюдавам как стъклената сграда над лагера на Безстраш

ните се стопява зад нас.

Студеният въздух близва голата ми кожа. Тобиас се

- Какво е това, дето трябваше да ми кажеш? - крещя, за

дръпва назад и внимателно оглежда татуировката върху

да надвикам вятъра.

ключиците ми. Пръстите му ги поглаждат и той се усмих

- Не сега - отговаря той.

ва.

Отпуска се на пода и ме дръпва при себе си; двамата

- Птици - казва. - Врани ли са? Все забравям да те пи

седим, опрели гърбове до стената, аз съм с лице към него,

там.

краката ми са оставили следа по прашния под. Вятърът

Правя усилие да отвърна на усмивката му.

дърпа кичури от косата ми и ги разпилява по лицето. Той

- Гарвани. По един за всеки член от моето семейство -

обгръща лицето ми с ръце, показалците му се плъзгат зад

отговарям. - Харесват ли ти?

ушите ми и притиска устни към моите.

Той не отговаря. Само ме придърпва към себе си и целу

Дочувам скърцането на колелата върху релсите, когато

ва нежно всяка една от птиците. Притварям очи. Докос

влакът намалява скоростта, значи наближаваме центъра

ванията му са едва доловими, чувствени. Гъсто и топло

на града. Въздухът е студен, но устните и дланите му са

като мед усещане се разлива по тялото ми и забавя хода на

топли. Той наклонява глава и целува кожата на шията ми

мислите ми. Той допира бузата ми.

точно под челюстта. Доволна съм, че наоколо е шумно и

- Не искам да прекъсваме, но трябва да слезем - казва.

той не може да чуе как въздишам.

Кимвам и отварям очи. Надигаме се и той ме дръпва

след себе си към отворената врата на вагона. Влакът е на

Вагонът се разклаща, аз губя равновесие и опирам ръка

малил скоростта и вятърът вече не е толкова силен. Ми

о пода, за да се задържа. Секунда по-късно си давам сметка,

нава полунощ, светлините по улиците са изгасени и сгради

че съм се опряла на бедрото му. Усещам костта под длан

те изникват като призраци от мрака, после отново потъ

та си. Би трябвало да се дръпна, но нямам желание да го

ват обратно в него. Тобиас вдига ръка и посочва към една

направя. Навремето той ми каза да бъда смела. Когато се

група постройки, толкова далече от нас, че ни се виждат

изправих пред летящите към лицето ми ножове или скачах

не по-високи от пръст. Те са единственото светло петно

от покрива, и през ум не ми е минавало, че ще ми трябва

в морето от мрак наоколо. Централата на Ерудитите.

не по-малко храброст в този кратък миг от живота. Но

наистина е така.

- Явно градските наредби изобщо не ги интересуват -

казва той, - защото там свети по цяла нощ.

Помествам се, премятам крак през него и сядам отгоре

- Никой ли не го е забелязал досега? - свъсвам вежди.

му, после го целувам. Сърцето ми се е качило в гърлото. Той

- Сигурен съм, че и други са го видели, но нищо не се

изопва гръб и аз усещам ръцете му върху раменете си. Пръ

прави, за да спре това. Изглежда не искат да си създават

стите му се плъзгат по гърба ми чак до талията и навсякъ

проблеми по такъв дребен повод. - Тобиас свива рамене, но

де, откъдето минават, ме полазват тръпки. Той разтваря

напрежението върху лицето му ме притеснява. - Питам се

града извън вагона. - По всичко личи, че Ерудитите искат

обаче, с какво толкова се занимават Ерудитите, че да им

да ускорят процеса. Представа нямам как можем да им се

трябва осветление и през нощта.

противопоставим... И дали това изобщо е възможно.

Той се обръща към мен и се обляга на стената.

- Но защо им е на Ерудитите да се съюзяват с Безстраш

- Трябва да знаеш две неща за мен. Първо, че съм крайно

ните? - питам.

подозрителен към хората като цяло - започва. - В харак

После една мисъл се заражда в главата ми, покосява ме

тера ми е да очаквам винаги най-лошото от тях. Второ -

като удар в стомаха и разяжда вътрешностите ми. Еруди

страшно ме бива с компютрите.

т и т е нямат оръжие и не знаят как да водят война, затова

Кимвам. Той беше споменал, че работи с компютри, но

пък Безстрашните го умеят.

някак не мога да си го представя по цял ден пред монитора.

Поглеждам Тобиас с широко отворени очи.

- Преди няколко седмици, още преди да започне ваше

- Те ще се възползват от нас - казвам.

то обучение, открих достъп към засекретените файлове

- Чудя се само какво са намислили, за да ни накарат да се

на Безстрашните. Очевидно още не сме толкова добри в

бием.

засекретяването на информация като Ерудитите - каз

Казах и на Кейлъб, че Ерудитите знаят как да манипу