Дивергенти

центни тръби с плексигласови плоскости - трябва да са

циите, така и тялото си; да съчетаете физическите уме

наистина древни.

ния, усвоени на първа степен, с емоционалния контрол,

- Това - започва фор, очите му блестят на слабото

които постигнахте по време на втора степен. За да оце

осветление - е различен вид симулация. Наричаме я зоната

леете. - Една от флуоресцентните тръби над главата на

на страха. Сега не действа, но следващия път, когато я

фор примигва и изпуква. фор престава да мести очи по

видите, ще бъде съвсем различно.

лицата в групата и се втренчва в мен.

Върху бетонната стена зад гърба му с червен спрей и

- Следващата седмица ще трябва да преодолеете мак-

шмално бързо зоната на страха 6 присъствието на ко

Питър отвръща на погледа му с напълно безизразно

мисия от лидери на Безстрашните. Това е последното из

лице.

питание, което ще определи и класирането ви на т р е т а

- Сега вече всички знаем - продължава фор с още по-

степен. Също както втора степен на инициацията беше

спокоен глас, - че те е страх от едно дребно и кльощаво

по-тежка от първата, така т р е т а т а е най-трудна от

момиче от Аскетите.

всички. Ясно ли е?

Устата му се извива в престорена усмивка.

Всички мълчаливо кимаме. Даже Дрю, което е мъчи

Уил ме прегръща с една ръка. Раменете на Кристина се

телна гледка. Ако се представя добре на последното из

тресат от безмълвен смях. Някъде дълбоко в себе си аз

питание, имам шанс да се класирам сред първите десет

също се усмихвам.

и да стана пълноправен член. Ще се превърна в една от

Безстрашните. При тази мисъл едва не ми се завива свят

Когато същия следобед се връщаме в спалното помеще

от облекчение.

ние, Ал е там.

- Може да преодолеете всяко препятствие по един от

Уил застава зад гърба ми и ме хваща за раменете - съв

двата възможни начина: или като се успокоите, така че

сем лекичко, сякаш да ми напомни, че е с мен. Кристина

симулацията да отчете нормален, уравновесен пулс, или

пристъпва още по-плътно от едната ми страна.

като съберете сили да се изправите пред своя страх, кое

Под очите на Ал има сенки и лицето му е подуто от

то ще предизвика продължаване на симулацията. Един от

плач. При вида му ме прорязва болка. Не мога да помръдна.

начините да преодолеете страха си от удавяне например,

Някога приятният аромат на лимонова трева и градин

е като се гмурнете още по-надълбоко. - фор свива раме

ски чай сега ми е противен.

не. - Затова ви предлагам през следващата седмица да об

- Трие - проговаря Ал с пресеклив глас, - може ли да по

мислите кои са вашите страхове ида откриете страте

говорим?

гия за преодоляването им.

- Ти какво, майтап ли си правиш? - Уил стиска здраво

- Това не звучи никак честно - обажда се Питър. - Как

раменете ми. - Да не си посмял повече да припариш до нея.

во става, когато някой се страхува само от седем неща, а

- Не съм искал да ти причинявам болка. Нямах наме

друг - от двайсет? Вината не е тяхна.

рение... - Ал скрива лицето си в ръце. - Исках само да ти

фор го наблюдава втренчено в продължение на няколко

кажа, че съжалявам. Извинявай. Не знам... Представа нямам

секунди, после се разсмива.

какво ми стана... Моля те дами простиш, /поля те...

- Наистина ли искаш да си говорим за това какво е

Той посяга, сякаш се кани да ме хване за рамото или за

честно и какво - не? - Тълпата послушници се разцепва

ръката, лицето му е мокро от сълзи.

надве, за да му направи път, когато тръгва към Питър със

Някъде дълбоко в мен живее един милостив и опроща

скръстени ръце и произнася с убийствен тон: - Разбирам

ващ човек. Там се крие момиче, което се опитва да про

защо си притеснен, Питър. Случилото се тази нощ наис

умее какво преживяват другите хора, да приеме факта,

тина доказва, че си жалък страхливец.

че те вършат злини и че отчаянието ги хвърля в такива

мрачни бездни, за които дори не са подозирали. Кълна се, че

това момиче го има и нея я боли заради разкаяното момче

пред мен.

Но точно сега нейният глас е твърде слаб.

- Стой далече от мен! - произнасям тихо. Може да съм

студена и непреклонна, но не съм гневна, нито се чувствам

Г Л А В А

наранена. Нищо не чувствам. Продължавам с нисък глас: -

Д В А Д Е С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А

Да не си посмял да припариш наблизо!

Очите ни се срещат. Неговите са тъмни и оцъклени.

Моите са напълно безизразни.

- Ако го направиш, кълна се, ще те убия! - продължа

- Трис!

вам. - Страхливец!

Чувам насън как майка произнася името ми. Помахва

с ръка, аз прекосявам кухнята и заставам до нея. Тя сочи

тенджерата върху готварската печка и аз вдигам капака,

за да надникна вътре. О т т а м ме поглежда мънистеното

око на врана. Перата на крилете й опират в стените на

тенджерата, тлъстото й тяло е покрито с пяна от ки

пналата вода.

- Вечерята - казва майка.

- Трие! - дочувам отново. Отварям очи. Кристина

стои край леглото ми, по бузите й сълзите са оставили

черни следи от размазан грим.

- С Ал е станало нещо - казва тя. - Ела с мен!

Някои от останалите послушници също са будни, дру

ги още спят. Кристина хваща ръката ми и ме повлича вън

от спалното помещение. Подтичвам с боси крака по ка

менния под и примигвам, за да се разсъня, крайниците ми са