Дивергенти

- Не е зле - казва. - Как е главата ти?

Дишането му се успокоява и аз надничам, за да се убедя,

- Бива - отговарям. Лъжа - главата ми пулсира. Потри

че е заспал. Лежи по корем и едната му ръка е свита под

вам с пръсти синината и в черепа ми избухва болка. Не е

главата. Очите са затворени, устните - полуоткрехна-

чак толкова зле. Защото сега можеше да се нося по реката.

ти. За първи път изглежда толкова млад, колкото е, и аз

Всяка фибра на тялото ми се изопва, когато ръката му

се питам кои е той всъщност. Какъв е, когато не е един

се спуска надолу към мястото, където ме ритаха. Прави го

от Безстрашните, не е инструктор, не е фор, не е нищо

съвсем внимателно, но аз не мога да помръдна.

по-специално.

- Ами тук? - пита, гласът му е притихнал.

Но какъвто и да е, аз го харесвам. Сега, в тъмното, след

- Боли само като дишам.

всичко, което се случи, ми е по-лесно да го призная пред

Той се усмихва.

себе си. Той не е очарователен и нежен, нито е особено

- Ще трябва да изтърпиш.

мил. Но е умен и смел и дори след като ме спаси, се отнася

- Питър направо ще вдигне купон, ако спра да дишам.

с мен като със силна личност. А това ми стига.

- Е - казва фор, - бих отишъл само ако има торта.

Наблюдавам как мускулите на гърба му се стягат и от

Разсмивам се, после изкривявам лице и притискам ре

пускат, докато и аз самата не се унасям.

брата си. Той бавно плъзга ръка отстрани по тялото ми,

Събуждат ме силни бодежи. Надигам се и се сгърчвам от

пръстите му галят натъртеното място. Когато се от

болка, притискам гръдния си кош и отивам до малкото

дръпва, болката се връща. Отмине ли този момент обаче,

ще трябва да си спомня какво се случи миналата нощ. Така

брата си, докато се пресягам за препечена филия. Боли ме,

искам да остана тук с него!

затова си позволявам да изкривя лице и мъчително да се

Той кимва леко и тръгва към вратата.

превия. - Заедно... - Задавям се. - ... с Ал.

- Аз ще вляза пръв - казва, когато вече стоим пред сто

- Божичко! - възкликва Кристина с широко отворени

ловата. - Доскоро, Трие.

очи.

Той минава през прага и аз оставам сама. Вчера ме посъ

- Добре ли си? - пита Юрая.

ветва да се престоря на слаба и беззащитна, но греши. Аз

От другия край на столовата погледът на Питър сре

настина съм вече слаба и беззащитна. Облягам се на стена

ща моя и аз се насилвам да отклоня очи. Усилието да пока

та и притискам челото си с ръце. Трудно ми е да дишам, за

жа колко ме е страх от него оставя горчив вкус в устата

това плитко поемам въздух, на къси глътки. Това не може

ми, но така трябва, фор има право. С цената на всичко не

да продължава така. Нали тъкмо това е целта на нападе

трябва да предизвикам второ нападение.

нието - да ме накарат да се почувствам слаба. Възможно е

- Не сьвсем - отговарям.

да се престоря на беззащитна, за да се предпазя, но няма да

Очите ми смъдят и това изобщо не е преструвка, за

допусна това да се превърне в реалност.

разлика от болезненото мръщене. Потръпвам. Сега вече

Оттласквам се от стената и влизам в столовата, без

взимам насериозно предупреждението на Тори. Питър,

да му мисля повече. След няколко стъпки се сещам, че би

Дрю и Ал бяха готови да ме хвърлят в бездната от за

трябвало да изглеждам свита и немощна, затова забавям

вист - тогава защо да е невероятно лидерите на Без

крачка, опирам се на стената и свеждам глава. Юрая, кой

страшните да убиват?

то седи на масата до тази на Уил и Кристина, вдига ръка

Чувствам се зле, сякаш съм в чужда кожа. Ако не вни

да ми помага. После я отпуска.

мавам, ще умра. Не мога да се доверя дори на лидерите на

Сядам до Уил.

новата си каста. На моето ново семейство.

Ал го няма - никъде не се вижда.

- Но ти си просто... - Юрая свива устни. - Това не е

Юрая се мушка на мястото до мен, зарязвайки недоиз-

честно. Трима срещу един?!

яденото си кекече и недопитата чаша вода на съседната

- Точно така, Питър е самата почтеност. Нали зато

маса. За секунда тримата само мълчаливо ме наблюдават.

ва издебна Едуард, докато спи, и го прониза в окото. -

- Какво е станало? - пита Уил, снижавайки глас.

Кристина сумти и клати глава. - Обаче Ал... Сигурна ли

Поглеждам над рамото му към съседната маса. На нея

си, Трие?

седи Питър, дъвче препечена филия и си шушука нещо с

Забивам поглед в чинията. След Едуард идва моят ред.

Моли. Вкопчвам ръка в ръба на масата. Изгарям от жела

Но за разлика от него нямам намерение да напускам.

ние да му причиня болка. Но сега не му е времето.

- Да - отговарям. - Сигурна съм.

Дрю отсъства, което означава, че все още е 6 лазарета.

- Това неговото ми прилича на пълно отчаяние - обаж

При тази мисъл ме пронизва жестока наслада.

да се Уил. - Държи се..., знам ли. Като съвсем друг човек. И

- Питър, Дрю... - започвам тихо. Притискам с ръка ре-

всичко започна в началото на втора степен.

В този момент в столовата се вмъква Дрю, влачейки

фор ни извежда от столовата и поемаме по пътеките

крака. Изтървавам препечената филия и зяпвам.

около Ямата. Уил върби от лявата ми страна, Кристи

Меко казано, той е целият насинен. Лицето му е под

на - от дясната.

пухнало и мораво. Устната е разцепена, а едната вежда е

- Така и не ти се извиних - тихо проговаря Кристина, -