Дивергенти

- Връщах се от контролния център. Чух писък.

фор обгръща раменете ми с една ръка, а с другата при

- Какво им направи? - питам отново.

държа главата ми, докато се надигам. Болката на огнени

- Оставих ДрЬ в лазарета преди половин час - отго

талази се разлива по тялото ми, но аз се опитвам да не й

варя той. - Питър и Ал избягаха. ДрЬ се кълне, че искали

обръщам внимание, потискайки стенанията си.

само да те сплашат. Поне предполагам, че това се опит

Той ми подава плика с лед.

ваше да каже.

- Недей да потискаш болката! - казва. - Нали само аз

- Много ли е зле?

съм тук.

- Ще оживее - отвръща той. После добавя горчиво: -

Прехапвам устна. По лицето ми се стичат сълзи, но

Но не мога да кажа 6 какво състояние ще бъде след това.

никой от двамата не им обръща внимание.

Не е редно да желая злото на други хора само защото

- Предполагам, че отсега нататък ще разчиташ на при

първи са ме нападнали. Но все пак при мисълта, че ДрЬ е

ятелите си трансфери да те пазят - продължава той.

в лазарета, през тялото ми преминава тръпка на търже

- Надявах се да е така - отвръщам. Още усещам ръката

ство и аз стискам ръката на фор.

на Ал върху устата си и ридания разтърсват тялото ми.

- Хубаво - казвам. Гласът ми звучи напрегнато и свире

Опирам длан в челото си и бавно се залЬлявам напред-на-

по. Гневът се надига 6 мен, превръщайки кръвта ми в гор

зад. - Само че Ал...

чива жлъч, изпълва ме, завладява ме. Изпитвам желание да

- Той искаше да вижда в теб едно дребно и кротко

ударя нещо, да счупя нещо, но се боя да помръдна и затова

момиченце от Аскетите - меко казва фор. - Нарани те,

избухвам в плач.

защото силата ти го кара да се чувства слаб. Това е един

фор се надвесва над единия край на леглото и ме на-

ствената причина.

Кимвам и се опитвам да му повярвам.

- Какво има?

- Останалите няма да ти завиждат толкова, ако пока

- Не ми се ще да го казвам - проговаря той, - но се нала

жеш поне мъничко уязвимост. Дори да не е реална.

га. За известно време е по-добре да си в безопасност, от

- Да не искаш да кажеш, че трябва да се преструвам на

колкото на всяка цена да докажеш, че си права. Разбираш

уязвиш? - повдигам вежди.

ли ме?

- Точно така. - Той взима плика с леда от ръцете ми,

Правите му вежди са надвиснали ниско над очите.

пръстите му докосват моите, слага го на главата ми. От

Стомахът ми се свива. Знам, че има право, но не искам да

пускам ръце. Прекалено изтощена съм, за да се възпротивя.

го призная. Освен това, искам нещо, но не знам как да го

Фор се изправя. Заглеждам се в тениската му.

изразя. Искам да смаля разстоянието между нас, докато

Понякога стои пред мен като съвсем непознат човек.

съвсем не изчезне.

Друг път го усещам с вътрешностите си като някаква

Кимвам.

дълбока болка.

- Само едно нещо ще тс помоля. Когато ти се удаде

- Знам, иска ти се утре сутрин да отидеш на закуска и

подходящ случай... - Той притиска силна и прохладна длан

да покажеш на твоите нападатели, че не са успели да те

в бузата ми и повдига главата ми, като ме принуждава да

пречупят - добавя той. - Вместо това, е по-добре ото

го погледна в очите. Очите му святкат. Видът му е като

кът на бузата ти да се вижда ясно и да държиш главата си

на хищник. - ... да ги съсипеш.

наведена.

Неуверено се разсмивам.

Само при мисълта за това ми се повдига.

- Малко ме плашиш, фор.

- Едва ли ще мога да го направя - отвръщам глухо. После

- Направи ми услуга и не ми викай повече така - казва

вдигам очи към него.

той.

- Трябва!

- Как да ти викам тогава?

- Мисля, че не разбираш! - Лицето ми пламва. - Те ме

- Никак. - Той сваля ръката си от лицето ми. - Засега.

опипваха.

Тялото му се изопва при тези думи и ръцете му стис

кат 6 желязна хватка плика с лед.

- Опипвали са те - повтаря и тъмните му очи гледат

студено.

- Не чак така, както си мислиш. - Промърморвам. Ко

гато го казах, не си давах сметка колко неловко ще бъде да

говоря за това. - Но... почти.

Извръщам очи.

Той толкова дълго стои неподвижен, без да пророни и

дума, че накрая аз решавам да кажа нещо.

огледало на отсрещната стена. Прекалено ниска съм, за да

го стигна. Стъпвам на пръсти и успявам да видя лицето

си. Както си знаех, наранената ми буза е станала тъмноси

ня. Ще бъде гадно да се затътря в столовата в този вид,

но съветът на фор още звучи в главата ми. Налага се да си

Г Л А В А

върна приятелите. Ако им се видя слаба и беззащитна, те

Д В А Д Е С Е Т И Т Р Е Т А

ще ме подкрепят.

Прибирам косата си на кокче върху тила. Вратата се

отваря и влиза фор с хавлия в ръка, косата му лъщи, мокра

от душа. Потръпвам при вида на ивицата гола кожа над

Тази нощ нс сс връщам в спалното помещение. Ще бъде

колана, когато посяга да си подсуши косата. С усилие от

глупаво да спя под един и същи покрив с хората, които

късвам поглед и вдигам очи към лицето му.

ме нападнаха, само и само да изглеждам храбра, фор спи на

- Здрасти - казвам. Гласът ми е напрегнат. А ми се ще

пода, а аз съм на леглото му, върху юргана, вдишвайки уха

да не е така.

нието на неговата възглавница. От нея се носи миризма

Той докосва посинялата ми буза само с връхчетата на

на дезинфектанти и някакъв тежък,приятен и определе

пръстите си.

но мъжки аромат.