Дивергенти

- Аха, ясно. - Ако се съди по погледа му обаче, той не ми

Хватката му ми причинява болка, но не съм достатъчно

е повярвал. Не мога да го виня.

силна, че да се отскубна.

- Това е пълен абсурд - продължавам и кръвта нахлува

Лицето му е толкова близо до моето, че дори мога да

в бузите ми. - Ал се е хвърлил в бездната, а Ерик обявява

видя няколкото лунички, пръснати по носа.

това за храброст?! Същият този Ерик, който те накара

- Слушай внимателно, защото няма да повтарям! - Той

да мяташ ножове по Ал! - Усещам как в мен се надига жлъч.

поставя ръце върху раменете ми, пръстите му ме натис

Престорените усмивки на Ерик, превзетите му речи,

кат надолу и смазват плътта ми. Чувствам се малка и ни

извратените му идеали - направо ми се гади от всичко

щожна. - Наблюдават те. Специално теб.

това. - Той не беше храбър! Ал беше депресиран и страхлив

- Разкарай се от мен! - изричам безсилно.

човек и за малко не ме уби! На това ли се отдава почит

Той отпуска хватката си и изправя рамене. Част от те

тук?

жестта в гърдите ми се вдига, когато ръцете му са далече

- А какво искаш да направи? - пита фор. - Да го пори

от мен. Плашат ме внезапните промени 6 настроението

цае ли? Ал е вече мъртъв. Той не може да ни чуе, прекалено

му. Те са признак, че той никак не е стабилен вътрешно, а

късно е.

това е много опасно.

- Не става дума за Ал - озъбвам се. - Става дума за всич

- И теб ли наблюдават? - произнасям толкова тихо, че

ки ония, които сега стоят и слушат. Всички ония, за кои

той не би чул, ако не стоеше плътно до мен.

то да се хвърлят в бездната вече е възможен изход. И защо

Не ми отговаря.

да не го направят, след като после ще ги мислят за герои?

- Опитвам се да ти помогна - казва вместо това, - но

Защо да не постъпят като Ал, ако после имената им ще се

ти не приемаш чужда помощ.

помнят? Това е... Не мога...

- Да, точно така. Твоята помощ - отговарям. - Като

Разтърсвам глава. Лицето ми гори и сърцето ми бясно

пронизваш с нож ухото ми, подиграваш ми се и ме обик

бие, опитвам се да се овладея, но не успявам.

ваш най-много от всички останали, ми е от голяма помощ,

- Такова нещо никога не би се случило при Аскетите -

няма що.

почти изкрещявам. - Нищо такова! Никога! Това място

- Да ти се подигравам ли? Говориш за случая с ножове

погълна и съсипа Ал и не ми пука, че, като го казвам, може

те? Тогава изобщо не ти се подигравах - озъбва ми се той

пак да бъда обявена за Дървена. Не ти nyka!

на свой ред. - Само исках да ти припомня, че ако се прова-

лиш, някой друг ще трябва да заеме мястото ти.

струкция щеше да бъде определяна като „грациозна", а не

Притискам тила си с длан и отново си припомням слу

като „детинска" и той сигурно нямаше да гледа на мен

чая с ножовете. Всеки път, когато отвореше уста, той

като на по-малка сестричка, която трябва да закриля.

наистина ми припомняше, че ако се предам, Ал ще трябва

Не искам да вижда в мен по-малка сестра.

да заеме мястото пред мишената.

- Не разбирам защо ги интересува какво мисля - каз

- Защо? - питам.

вам, - след като действам според техните изисквания.

- Защото си от Аскетите - отговаря - и когато се

- Ти действаш по начин, по който са ти внушили, че

жертваш за някой друг, в този момент си най-смела.

искат от теб - обяснява той. - Но какво става, когато

Чак сега го разбирам. Той не ме е подтиквал да се предам.

природата ти на Аскет те подтикне да извършиш нещо

Той ми е припомнял защо не мога да го направя - защото

различно, нещо, което те не желаят?

трябва да защитя Ал. Тази мисъл отново ми причинява

Нямам отговор на този въпрос и дори не съм сигурна,

болка.

че той е прав да мисли така за мен. Природата ми на Ас

Да защитя Ал. Моят приятел. Моят нападател.

кет ли е наистина, или пък е като на една от Безстраш

Не съм способна да мразя Ал така силно, както би ми

ните?

се искало.

А може би не е нито едното, нито другото. Защото

Но не мога и да му простя.

аз съм Дивергент.

- На твое място щях повече да се постарая и да се пре

- Може да нямам нужда от помощта ти. Не ти ли е

сторя, че съм преодолял инстинкта си за жертвоготов-

хрумвало подобно нещо? - питам. - Както ти е известно,

ност - казва той. - Ако някои неподходящи хора го усе

аз не съм слаба и беззащитна. Мога и сама да се справя.

т я т , няма да е добре за теб.

Той поклаща глава.

- Защо? Каква е причината да се интересуват от мои

- Мислиш си, че първосигнално те защитавам, защото

те намерения?

си дребна, защото си момиче или пък защото си от Дърве

- Твоите намерения са единственото, което ги интере

ните. Но грешиш. - Той надвесва лице над моето и хваща с

сува. Опитват се да ти внушат, че за тях са важни делата

пръсти брадичката ми. Ръката му мирише на метал. Кога

ти, но изобщо не е така. Задачата им е не да действаш

ли за последно е държал пистолет или нож? Кожата ми

по определен начин. Те целят ти да мислиш по определен

щипе там, където ме докосва, сякаш по пръстите му тече

начин, за да могат да четат в теб като в отворена книга.

електрически ток. - Първичният ми инстинкт е да те

И да не представляваш опасност за тях. - Той опира ръка

подложа на изпитание, което да те пречупи, за да разбера