Дивергенти

още натежали от съня. Станало е нещо ужасно. Усещам го

с всеки удар на сърцето си. „С Ал е станало нещо."

Прекосяваме тичешком Ямата и Кристина спира. Край

ръба на бездната се е събрала тълпа, но хората стоят на

няколко крачки един от друг, така че успявам да се про

муша покрай Кристина и висок мъж на средна възраст и

стигам най-omnpeg.

сън? Само че не е така. Не е.

Двама мъже са застанали на самия край и дърпат нещо,

Нещо в мен се срива. Гърдите ми са стегнати като в

завързано с въжета. Те пъшкат под тежестта му, използ

менгеме, не ми стига въздух, не мога да дишам. Свличам се

вайки цялата си мощ, за да теглят назад, после се навеж

на земята, повличайки и Кристина. Камъкът под коленете

дат и опъват отново. Над ръба се подава огромна тъмна

ми е груб. Дочувам нещо, звук от моите спомени. Хлипане-

маса и неколцина от Безстрашните се втурват, за да по

то на Ал, нощните викове заради кошмарите. Трябваше

могнат на мъжете.

да се досетя. Все още не мога да дишам. Притискам длани

Товарът се свлича с тъп звук върху каменния под. Една

към гърдите си и разтривам, за да ги освободя от напре

бледа, подпухнала от водата ръка пада настрани върху

жението.

скалата. Човешко тяло. Кристина се притиска в мен и

Щом затворя очи, виждам темето на Ал, който ме

увисва на ръката ми. Склонява глава на рамото ми и хлипа,

носи на гръб към столовата. Усещам пружиниращите му

но аз не мога да откъсна очи от тялото, за да я погледна.

стъпки. Той е огромен, топъл и непохватен. Не - беше. Ето

Неколцина от мъжете го преобръщат и главата се килва

това е смъртта - преминаване от „е" към „беше".

настрани.

Изхриптявам. Някой е донесъл голям черен чувал, за да

Очите са отворени и безжизнени. Тъмни. Очи на кукла.

сложат тялото в него. Отсега виждам, че ще се окаже ма

Гърбавият нос е тесен при веждите и има заоблен връх.

лък. В гърлото ми се надига кикот и се откъсва от устата

Устните са сини. Лицето не прилича на човешко - нещо

ми, нервен и гъргорещ. Ал е прекалено едър за този чувал;

средно между труп и някаква твар. Дробовете ми горят,

какво нещастие. Малко преди да избухна в смях, стискам

дъхът ми излиза на пресекулки. Ал.

зъби и той се процежда през тях по-скоро като стенание.

- Това е един от послушниците - обажда се някой зад

Освобождавам ръката си и се надигам, оставяйки Кристи

гърба ми.

на на земята. Побягвам.

- Такива неща се случват всяка година - допълва друг. -

Метнал се е през ръба.

- Заповядай! - казва Тори. Подава ми голяма керамична

- Не бъди толкова черноглед! Може да е нещастен слу

чаша, от която се носи аромат на мента. Поемам я с две

чай.

ръце, пръстите ми изтръпват от топлината й.

- Открили са го насред бездната. Да не мислиш, че се е

Тя сяда насреща ми. Става ли въпрос за погребения, Без

препънал във връзките на обувките си и - опа! - просто

страшните не си губят времето. Тори твърди, че те ис

залитнал петнайсет метра навътре?

кат да установят точния час на смъртта. В предното

Пръстите на Кристина все по-силно се впиват в ръ

помещение на ателието за татуировки няма никого, но

ката ми. Трябва да й кажа да ме пусне, започва да ме боли.

Ямата гъмжи от народ, повечето са пияни. Не знам защо

Някой коленичи край главата на Ал и затваря очите му.

това ме изненадва.

Сигурно се опитва да му придаде по-нормален вид, все едно

У дома погребението е мрачно и тъжно събитие. Всич

е заспал. Защо хората си въобразяват, че смъртта е като

ки се събират да подкрепят опечаленото семейство и ни-

кой не остава без работа, но не се чуват нито смях, нито

Изливам остатъка от чая в мивката. Когато оставям

викове, нито се подмятат шеги. Аскетите по принцип

чашата, осъзнавам, че цялата се треса. Това не е добре. Ръ

не пият алкохол, затова всички остават трезви. Но не

цете ми обикновено треперят преди да ревна, а не бих

е ли естествено погребенията тук да изглеждат съвсем

допуснала да се разрева пред свидетели.

различно?

Тръгвам след Тори, която излиза от ателието за тату

- Изпий го! - настоява Тори. - Ще се почувстваш по-

ировки и се отправя към Ямата. Всички онези, които дос

добре. Честно.

коро сновяха наоколо, са се скупчили край ръба на бездната,

- Не мисля, че спасението е в един чай - произнасям бав

а въздухът е пропит с острия мирис на алкохол. Една жена

но. Въпреки това, отпивам. Напитката затопля устата

отпред полита вдясно и избухва в кикот, когато се по

и гърлото ми и на тънка струйка се излива в стомаха. Не

валя върху мъжа до себе си. Тори ме сграбчва за ръка и ме

си давам сметка колко дълбоко е проникнал студът в мен,

повлича по-далече от тях.

докато не се стоплям.

Откривам Юрая, Уил и Кристина сред останалите по

- Казах „по-добре", а не „добре". - Тя ми се усмихва, но

слушници. Очите на Кристина са подпухнали. Юрая дър

бръчиците от смях не се появяват в ъгълчетата на очите

жи сребриста плоска бутилка. Подава ми я. Аз поклащам

й, както става обикновено. - Подозирам, че известно вре

отрицателно глава.

ме няма да се чувстваш добре.

- Изненада, изненада! - провиква се Моли иззад гърба

Прехапвам устни.

ми и сръгва Питър с лакът. - Един път Дървена, завинаги

- Колко дълго...? - Търся най-правилните думи. - Колко

Дървена.