Дивергенти

разполовена от зейнала рана. Със сведен поглед се упътва

че взех знамето, което ти заслужаваше. Представа нямам

към масата си и дори не вдига очи, за да ме потърси. Кра

какво ме прихвана тогава.

дешком поглеждам към фор. Той се усмихва доволно, както

Не съм сигурна кое е по-разумно - да им простя, или да

и се надявах.

не им прощавам след всичко онова, което ми наговориха

- Ти ли направи това? - остро изшептява Уил.

вчера при обявяване на класирането. Но майка все повта

Поклащам глава.

ряше, че хората не са съвършени и човек трябва да им про

- Не. Така и не видях кой е. Направи го малко преди...

щава. А фор ме посъветва да разчитам на приятелите си.

Задавям се. Ще стане още по-зле, ако го изрека гласно; ще

Но аз вече не съм сигурна на кого да вярвам, защото

се превърне 6 истина. - ... преди да ме хВърлят 6 бездната.

не знам кои са ми истински приятели. Дали Юрая и Мар-

- Искали са да теубият?! - снижава глас Кристина.

лийн, които бяха до мен, дори когато изглеждах силна, или

- Възможно е. Нищо чудно и ако са искали за сплашване

Кристина и Уил, които винаги ме подкрепят, щом се по

само да ме подържат провесена през парапета. - Вдигам

чувствам слаба?

рамене. - Получи им се.

Когато огромните кафяви очи на Кристина срещат

Кристина ме поглежда натъжена. Уил е забил поглед в

моите, кимвам.

масата пред себе си.

- Нека забравим за това!

- Трябва да направим нещо! - тихо се обажда Юрая.

Гневът все още не ме е напуснал, но трябва да се осво

- Какво, да ги пребием ли? - ухилва се Кристина. - Май

бодя от него.

някой вече се е погрижил за това.

Изкачваме се още по-високо, много над нивото, на кое

- Не. Тази болка рано или късно ще я преодолеят - от

то сме били досега. Лицето на Уил пребледнява всеки път,

връща Юрая. - Просто трябва да ги изхвърлим от класи

когато погледне надолу. На мен ми харесва да съм нависоко,

рането. Така ще провалим бъдещето им. Завинаги.

затова стискам Уил за ръката, сякаш се нуждая от под

фор се изправя и застава между масите. Разговорите

крепа, но всъщност аз го придържам. Той ми се усмихва с

рязко замират.

благодарност.

- Трансфери, днес с вас ще правим нещо различно - обя

фор се обръща с лице към нас и изминава няколко крачки

вява той. - Вървете с мен.

назад - гърбом, по тясна пътечка без парапет. Колко добре

Ние се надигаме, а Юрая мръщи чело.

познава това място?

- Внимавай! - обръща се към мен.

Той приковава поглед в Дрю, който ситни последен, и

- Не я мисли - обажда се Уил. - Аз ще имам грижата.

подвиква:

- Ускори крачка, Дрю!

Това е жестока шега, но аз не успявам да потисна усмив

артистичен шрифт е написана думата Безстрашни.

ката си. След това обаче фор поглежда към ръката ми, с

- По време на симулациите от втора степен събрахме

която държа Уил, настроението му помръква. От погледа

данни за вашите най-големи страхове. Тези данни са пре

му ме побиват тръпки. Дали не ревнува?

пратени към зоната на страха, която ще ви изправи пред

Все повече приближаваме стъкления покрив и за първи

поредица от виртуални препятствия. Някои от тях са

път от дни виждам слънцето, фор се изкачва по реди

страхове, с които вече сте се сблъсквали по време на си

ца метални стъпала, които водят към отвор в тавана.

мулациите. Други може да са съвсем нови. Различното при

Стълбата скърца под краката ми. Поглеждам към Ямата

зоната на страха е, че вие си давате сметка за симулация

и бездната под нас.

та и ще трябва да мобилизирате цялото си съзнание, за да

Тръгваме по стъклената повърхност, която сега за нас

минете през нея.

е под, а не таван, и минаваме през цилиндрична стая със

С други думи, в зоната на страха всички ще бъдат Ди-

стъклени стени. Сградите наоколо са порутени и изглеж

вергенти. Не сьм сигурна дали това е в моя полза, защото

дат необитаеми. Сигурно заради това не съм забелязвала

няма да ме разкрият, или напротив - защото вече няма да

лагера на Безстрашните досега. Пък и секторът на Аске

имам предимство пред останалите.

т и т е е далече оттук.

- Числото на страховете, пред които ще се изправи

Из стъклената стая се разхождат членове на Безстраш

те във вашата зона - продължава фор, - зависи от числе

ните и си приказват нещо на групички. В другия край на

ността на собствените ви страхове.

помещението двама от тях се дуелират с тояги и се за

Колко ли са моите страхове? Представям си повторна

ливат от смях, когато някой пропусне удар и уцели въз

атака от врани и потръпвам, независимо че въздухът е

духа. Над главата ми са кръстосани две въжета, едното е

топъл.

опънато няколко крачки над другото. Сигурно имат нещо

- Както казах и преди, т р е т а т а степен от вашата

общо със страховитата въздушна акробатика, с която се

подготовка е съсредоточена върху умствения тренинг -

славят Безстрашните.

казва фор. Спомням си точно кога го каза. Още първия

фор ни превежда през друга врата. Попадаме в огромно

ден. Малко преди да опре дулото на пистолета в челото

усойно помещение с графити по стените и оголени тръ

на Питър. Ще ми се тогава да беше дръпнал спусъка. - Ето

бопроводи. Осветено е от редица старомодни флуорес

защо от вас се иска еднакво добре да владеете както емо