Дивергенти

по-силно стискам челюсти, вкусвайки потеклата кръв.

стомаха ми се образува буца.

Нещо твърдо ме удря по лицето. Бяла светкавица проряз

Дочувам звук на вода, която се разбива в скали. Близо

ва главата ми. Сигурно щях да усетя болка, ако адренали

сме до бездната - трябва да сме някъде над нея, ако се съди

нът не циркулираше из тялото ми като сярна киселина.

по силата на шума. Стискам устни, за да не се разкрещя.

Момчето дръпва ухапаната си ръка и ме стоварва на

Ако наистина сме над бездната, вече знам какво се канят

земята. Удрям лакътя си в камъните и вдигам ръце да мах

да правят с мен.

на черната превръзка от очите. Един ритник ме запраща

- Хайде, вдигай я!

встрани и изкарва въздуха от дробовете ми. Давя се, каш

Започвам да се мятам и грубата им кожа жули моята, но

лям, но продължавам да опипвам тила си. Някой стиска

всичко е безсмислено. Крещя, давайки си сметка, че никой

сноп от косата ми и удря главата ми в нещо твърдо. От

не може да ме чуе.

устата ми се откъсва болезнен писък и ми причернява.

Въпреки това, ще оцелея до утрешния ден! Непременно.

С вдървени несръчни пръсти продължавам да опипвам

Ръцете ме преобръщат, повдигат ме и блъскат гърба ми

главата си, за да открия възела на превръзката. Вдигам на

в нещо твърдо и студено. Ако се съди по неговата широ

тежалата си ръка, смъквам превръзката и примигвам. Кар

чина и извивка, това трябва да е метален парапет. Това е

тината пред очите ми е размита и образите подскачат.

Успявам да различа как някои тича към нас, а друг бяга - ня

каква едра фигура: Ал. Вкопчвам се в парапета до мен и се

вдигам на крака.

Питър стиска с ръка гърлото ми и ме вдига във въздуха,

палецът му се е забил под брадичката ми. Косата му, обик

новено лъскава и пригладена, сега е разрошена и прилепнала

Г Л А В А

за челото. Чертите на бледото му лице са разкривени, а

Д В А Д Е С Е Т И В Т О Р А

зъбите - стиснати. Той ме провесва над бездната и пред

очите ми започват да играят разноцветни кръгове - зеле

ни, розови и сини, - които постепенно скриват лицето му.

Той дума не обелва. Правя опит да го ритна, но краката ми

Отварям очи и виждам думите „Имай страх един

са прекалено кьси. Дробовете ми пищят за глътка въздух.

ствено от Бог", изписани върху чистата бяла стена.

Дочувам вик и Питър ме пуска.

Отново долавям звук от течаща вода, но този път е

Разпервам ръце, докато пропадам. Жадно поемам въздух

от крана на чешмата, не от бездната. Минават секунди,

и лактите ми се удрят в парапета. Увивам ръце около пре

преди да различа очертанията на онова, което ме заоби

градата и простенвам. Влажната мъгла обвива глезените

каля - рамка на врата, плот, таван.

ми. Светът се люлее и кръжи около мен, а някой лежи на

Болката постоянно пулсира в главата, страните и ре

дъното на Ямата - Дрю - и пищи. Разнасят се тъпи удари.

брата ми. Не трябва да помръдвам, иначе ще стане още

Ритници. Стонове.

по-лошо. Забелязвам син юрган под главата си. Надигам гла

Примигвам няколко пъти и се опитвам да фокусирам

ва да разбера откъде идва звукът от течаща вода, кривей

единственото лице пред мен. То е изкривено от ярост.

ки лице от болка.

Очите му са тъмносини.

фор стои в банята, натопил ръце в мивката. Кръвта

- фор - гласът ми едва изграква.

от разранените му кокалчета багри в розово водата въ

Затварям очи и две ръце ме хващат за раменете. Той

тре. Устата му е разцепена в единия край, но иначе изглеж

ме издърпва през парапета и ме притиска към гърдите си,

да непокътнат. Изражението, с което оглежда раните си,

вдига ме и подпъхва ръка под коленете ми. Притискам лице

е невъзмутимо; той спира водата и подсушава ръцете си

о рамото му и над мен внезапно се спуска мъртва тишина.

с кърпа.

Имам бегъл спомен как съм попаднала тук, по-скоро

един-единствен образ: черна мастилена линия се вие от

страни под ухото, част от татуировка; леко полюшване,

което подсказва, че той ме носи.

фор гаси лампата в банята и вади плик с лед от хладил

ника в ъгъла на стаята. Тъкмо да затворя очи и да се пре-

сторя на заспала, но той среща погледа ми и вече е твърде

блЬдава. В погледа му няма капка съчувствие. Щях да се

късно.

почувствам разочарована, ако откриех дори следа от съ

- Ръцете ти - едва казвам.

страдание в очите му. Той освобождава китката си от

- Ръцете ми не са твоя грижа - отвръща. Подпира се с

пръстите ми и за моя изненада опира шепа в бузата ми,

коляно върху леглото и се надвесва над мен, пъхайки плика с

галейки с палец скулата. Пръстите му ме докосват пред

лед под главата ми. Преди да се дръпне, посягам да докосна

пазливо.

разцепената му уста. Отказвам се в мига, когато осъзна

- Мога да докладвам за това - казва.

вам какво точно се каня да направя. Ръката ми пада върху

- Не - отвръщам. - Не искам да си мислят, че съм се

леглото.

изплашила.

„Какво има да губиш?", питам се. После докосвам уста

Той кимва. Несъзнателно движи палеца си нагоре-надолу

та му с връхчетата на пръстите си.

по скулата ми.

- Трие - казва той, движейки устни под пръстите ми, -

- Досещах се, че това ще кажеш.

аз съм добре.

- Мислиш ли, че е прибързано да се опитам да седна?

- Как се озова там? - питам и отпускам ръка.

- Ще ти помогна.