Дивергенти

Зийк и фор влизат в мига, когато Юрая стреля по една от

така, сякаш върша нещо неразумно, но нищо не ми пречи да

си тръгна още сега. Не съм сигурна кое ще бъде no-добро или

който устните ми докосват водата, в дъното на коридо

по-полезно за мен. Не съм сигурна дали изобщо ме е грижа за

ра се разнасят гласове. Промъквам се дебнешком към тях с

това.

надеждата тъмнината да ме скрие.

Посягам и взимам ръката му в своята. Пръстите му се

- Досега няма никакви признаци за това. - Това е гласът

преплитат с моите. Едва дишам.

на Ерик.

Вдигам очи към него, той гледа надолу към мен. За дълго

Признаци за какво?

оставаме така. После аз дръпвам ръката си и хуквам след

- Но и ти все още не ги познаваш добре - отвръща ня

Юрая, Лин и Марлийн. Сигурно сега ме мисли за глупачка или

кой. Женски глас, студен и някак познат, но сякаш чут в

откачалка. Може и да си го заслужавам.

просъница, а не от реален човек. - Военната подготовка не

може нищо да ти покаже. При симулациите обаче, Дивер-

Добирам се до спалното помещение преди всички оста

гентите, ако има такива, могат да бъдат разкрити. Зато

нали и когато те започват да се точат, аз вече съм в легло

ва трябва да прегледаме записите няколко пъти, за да сме

то и се преструвам на заспала. Нямам нужда от никого, не

съвсем сигурни.

и ако ще ме гледат по същия начин, както когато всичко

От думата Дивергенти ме побиват тръпки. Гърбът

ми върви. Ако успея да издържа инициацията, ще стана една

ми е все още опрян go каменната стена. Надвесвам се на

от Безстрашните и вече няма да ми се налага да ги виждам.

пред, за да видя чий е този познат глас.

Нямам нужда от тях, но дали наистина искам да е така?

- Не забравяй защо накарах Макс да те назначи! - продъл

Всяка моя татуировка е знак за тяхното приятелство.

жава гласът. - Най-важната ти задача винаги е била да ги

Почти всеки път, когато съм се смяла с глас в това мрачно

разкриваш. Винаги.

място, е било заради тях. Не желая да ги загубя. Но имам

- Не съм го забравил.

чувството, че това така или иначе вече е станало.

Примъквам се още няколко сантиметра напред с надеж

След близо половин час, през който мислите ми бясно

дата, че все още не могат да ме видят. Чийто и да е този

препускат, аз се обръщам по гръб и отварям очи. Спалното

глас, явно тя дърпа конците тук; тя е причината за изди

помещение вече е тъмно - всички са по леглата. „Сигурно са

гането на Ерик като водач; тя иска да ме види мъртва.

изтощени от усилието да негодуват срещу мен", мисля си

Протягам врат, за да ги зърна, преди да са завили зад ъгъла.

с изкривена усмивка. Сякаш не стига, че произлизам от най-

Някой ме сграбчва изотзад.

мразената каста, ами сега съм и трън в очите им.

Понечвам да изкрещя, но една ръка запушва устата ми.

Ставам от леглото да пийна бода. Не че съм много жад

Мирише на сапун и дланта й е толкова голяма, че покрива

на, но имам нужда да върша нещо. Босите ми крака шляпат

долната част от лицето ми. Започвам да се мятам, но ръ

по пода, с ръка леко се придържам до стената, за да вървя

цете, които ме държат, са много силни. Впивам зъби в един

по права линия. Един син глобус сияе над чешмичката в ко

от пръстите.

ридора.

- Олеле! - провиква се груб глас.

Отмятам косата си през рамо и се навеждам. В мига, в

- Млъквай и й дръж устата затворена! - Този глас е по-

Висок от повечето мъжки гласове и е по-ясен. Питър.

метален парапет, същият, който огражда бездната. Започ

Черна лента покрива очите ми и нов чифт ръце я за

вам да хриптя и влажна мъгла плъзва по тила ми. Ръцете

вързват на тила. Боря се за всяка глътка въздух. Най-малко

ме натискат и огъват гърба ми над парапета. Краката ми

две ръце държат моите и ме влачат напред, друг чифт ръце

увисват във въздуха. Сега само от моите нападатели зави

ме бутат в гърба, насочвайки ме накъде да вървя. Една ръка

си дали ще полетя във водата долу.

е върху устата ми и заглушава виковете. Трима души. Гър

Тежка ръка опипва гърдите ми.

дите ме стягат. Не мога сама да надделея над трима души.

- Сигурна ли си, че си на шестнайсет, Дървената? Не ти

- Много ми е любопитно как точно някой от Дърве

давам повече от дванайсет - изсмива се т р е т о т о момче.

ните моли за милост - казва Питър с тих кикот. - Хайде,

В гърлото ми се надига жлъч и аз мъчително преглъщам

побързайте!

горчилката.

- Ей, я чакайте, май открих нещо! - Ръцете му ме мач

Опитвам се да се съсредоточа върху ръката на устата

кат. Хапя език, за да не изпищя. Нов изблик на смях.

ми. Трябва да има някаква особеност, която ще ми помогне

Ръката на Ал освобождава устата ми.

да разпозная чия е. Поне неговата самоличност мога да от

- Престанете! - тросва се той. Разпознавам ниския му

крия. Трябва да го направя още сега, иначе ще се паникьосам.

характерен глас.

Дланта е потна и мека. Стискам зъби и дишам само

Когато Ал ме пуска, аз пак започвам да се мятам и гърча.

през носа. Ароматът на сапун ми е познат. Лимонова тре

Успявам да стъпя на земята. Този път хапя с всичка сила ръ

ва и градински чай. Същата миризма обиюювсно се разнася

ката, която е най-близо до устата ми. Чувам писък и още

около леглото на Ал. От устата ми се откъсва ридание. В