Дивергенти

Незнайно kaк, попадам в същия коридор, където седях в

столет, не е далече от тайния коридор. Стигаме до нея

деня на заминаването на Едуард. Не искам да съм сама, но

май нямам голям избор. Затварям очи и се съсредоточавам

за по-малко от минута и Юрая пали осветлението. Не е

върху студения каменен под, вдишвайки влажния подземен

по-различна от последния път, когато бях тук: мишените

въздух.

в единия край на помещението, в другия - маса с наредени

върху нея пистолети.

- Трие! - вика някой откъм дъното на коридора. Юрая

тича насреща ми. Зад него са Лин и Марлийн. Лин държи

- Тия неща просто се търкалят тук без надзор, така

кекече.

ли? - питам.

- Да, обаче не са заредени. - Юрая повдига ризата си. В

- Знаех си, че ще те открия тук. - Той прикляка близо до

колана на панталона му е затъкнат пистолет, точно под

мен. - Разбрах, че си първа в класирането.

татуировката. Вглеждам се в нея, за да разбера какво изо

- Значи искаше само да ме поздравиш? - подхилвам се. - Е,

благодаря.

бразява, но той бързо смъква ризата. - Е - продължава, -

върви пред мишената!

- Все някой трябва да го направи - отговаря той. - Пред

Марлийн се отдалечава на леки подскоци.

положих, че приятелите ти едва ли преливат от възторг,

след като си ги изпреварила. Затова стига си подсмърчала

- Нали не смяташ наистина да стреляш по нея? - обръ

и идвай с нас. Смятам да прострелям това кекече върху

щам се към Юрая.

главата на Марлийн.

- Това не е истински пистолет - прошепва Лин. - Заре

Идеята е толкова нелепа, че не се удържам и се разсми

ден е с пластмасови куршуми. Най-много да я одраска по ли

вам. Надигам се и тръгвам след Юрая към дъното на кори

цето и да й остави белег. Ти за какви ни мислеше, глупачке?

дора, където ни чакат Марлийн и Лин. Лин ме посреща с

Марлийн застава пред една от мишените и закрепва

присвити очи, но Марлийн се хили.

кекечето върху главата си. Юрая присвива едното си око

- Защо не празнуваш? - пита т я . - Ако продължаваш все

и се прицелва.

в този дух, мястото в челната десетка ти е гарантирано.

- Чакай! - провиква се Марлийн. После откъсва парче от

- .Явно е прекалено Безстрашна в очите на останалите

кекечето и го натъпква в устата си. - Давай! - нарежда след

това, но думите се смесват с храната в устата й. После

мишените. Пластмасовото топче отскача от центъра и

окуражително вдига палец към Юрая.

се търкулва по пода.

- Доколкото разбирам, и ти си се класирала добре -

- Така си и знаех! - шумът идва оттук - казва фор.

обръщам се към Лин.

- А то да се окаже моят брат идиот - добавя Зийк. - Не

Тя кимва.

ви е разрешено да сте тук след заниманията. Внимавайте,

- Юрая е втори. Аз съм на първо място. Марлийн е чет

защото фор ще каже на Ерик и тогава най-малкото ще ви

върта.

скалпират.

- Ти си на първо място само благодарение на косата -

Юрая бърчи нос срещу брат си, но оставя настрана пи

вметва Юрая, докато се прицелва. После натиска спусъка.

столета с пластмасови куршуми. Марлийн прекосява поме

Кекечето отхвръква от главата на Марлийн. Тя дори не

щението, продължавайки да отхапва от кекечето, а фор

мигва.

отстъпва от вратата, за да ни направи път.

- И двамата печелим! - крещи Марлийн.

- Нали няма да кажеш на Ерик? - пита го Лин, недовер

- Липсва ли ти старата каста? - обръща се Лин към мен.

чиво присвила очи.

- Понякога - отговарям. - Там беше по-спокойно. И не

- Не, няма - отговаря фор. Когато минавам покрай него,

толкова изтощително.

слага ръка на гърба ми, за да ме накара да побързам. Дланта

Марлийн вдига кекечето от пода и забива зъби в него.

му се притиска между плешките ми. Потръпвам и се моля

- Ама че гадост! - провиква се Юрая.

да не го е усетил.

- Целта на инициацията е да се разкрие истинската ни

Другите вървят по коридора, Зийк и Юрая се блъскат

същност. Поне Ерик твърди така - продължава Лин и по

един друг, Марлийн си разделя остатъка от кекечето с

вдига едната си вежда.

Шона, Лин крачи най-отпред. Поемам след тях.

- Според фор целта й е да ни подготви.

- Почакай за момент - спира ме фор. Обръщам се, чудей

- Е, те двамата не се разбират особено.

ки се коя негова версия стои сега пред мен - онзи, който

Кимвам. Фор ми каза, че идеята на Ерик за пътя на Без

непрекъснато ме хока, или qmu, който се покатери на ви

страшните не е правилна, но така и не ми обясни каква

енското колело заедно с мен. Той се усмихва леко, но очите

според него е правилната идея. От време на време мога и

му не се смеят, погледът му е напрегнат и притеснен.

сама да се досетя - Безстрашните ме приветстват, кога

- Мястото ти е точно тук, нали знаеш? - казва. - Ти си

то скачам от покрива на сградата; мрежата от ръце, коя

една от нас. Скоро всичко ще свърши, така че просто се

то ме посреща в края на стоманеното въже - но тези при

дръж, става ли?

мери все още не са достатъчни. Дали фор е чел манифеста

Той се почесва зад ухото и поглежда настрани, сякаш се е

на Безстрашните? В това ли вярва - във всекидневните

засрамил от онова, което току-що каза.

прояви на храброст?

Гледам го втренчено. Усещам пулсациите на сърцето из

Вратата на залата за тренировки се отваря. Шона,

цялото си тяло, даже в пръстите на краката. Чувствам се