Дивергенти

- Няма да позволя някаква Дървена да е преди мен - със

Кимвам с глава.

ка той, надвесил лице толкова близо до моето, че усещам

Видът на черната дъска ме кара да се чувствам напрегна

спарения му дъх. - Как го направи, а? Как, дявол да те вземе,

та, сякаш нещо плува в корема ми. Ерик я вдига над главата

го направи?!

си и я окачва на стената. Когато отстъпва настрани, в

Той ме придърпва няколко сантиметра към себе си, по

стаята се възцарява мъртва тишина. Протягам врат да

сле отново ме блъска в стената. Стискам зъби, за да не

видя какво е написано.

извикам, въпреки че болката от удара минава като шило

Името ми е на първо място.

през гръбнака ми. Уил сграбчва Питър за яката и го дръпва

Всички глави се извръщат към мен. Продължавам да чета

по-далече от мен.

списъка. Кристина и Уил са съответно на седмо и девето

- Остави я на мира - казва. - Само страхливците нали

място. Питър е втори, но когато поглеждам времето сре

т а т на малки момичета.

щу името му, забелязвам, че разликата между неговото и

- Малко момиче, а? - ехидно повтаря Питър, освобож

моето време е подозрително голяма.

давайки се от ръката на Уил. - Ти сляп ли си, или си просто

тъп? Тя ще те изхвърли от класирането и от Безстраш

в класирането, ако...

ните изобщо. Ще останеш с празни ръце само защото знае

Гласът ми секва, когато той вдига очи. Даже не знам как

как да манипулира хората, а ти - не. Дай знак, когато схва

бих завършила това изречение. Втора степен няма никаква

неш, че тя накрая ще ни съсипе всичките.

особена полза за обучението ни. На това ниво от инициа

Питър изхвръква от спалното помещение. Моли и Дрю

цията просто проникват дълбоко в душите ни, за да раз

тръгват след него, а по лицата им е изписано отвращение.

берат що за хора сме и да изпитат куража ни.

- Благодаря - казвам и кимвам на Уил.

- Ето, виждаш ли? - казва той. - Не е чак толкова прос

-Това истина ли е? - тихо отвръща той. - Наистина ли

т о .

се опитваш да ни манипулираш?

- Знам.

-И как за бога, го правя това? - озъбвам се в отговор. -

- Съмнявам се - клати глава той. Брадичката му трепе

Просто се старая да се представя добре, както и всички

ри. - За теб е лесно. Всичко ти се удава толкова лесно.

останали.

- Не е вярно.

- Знам ли! - Той свива рамене. - Като се преструваш на

- Напротив, така е. - Той стиска очи. - И хич не ми

слаба, за да те съжаляваме. А после пък ставаш страшно

помагаш, като се преструваш, че и на теб ти е трудно. Не

корава и ни шашкаш.

вярвам... Съмнявам се, че изобщо можеш да ми помогнеш.

- Да ви шашкам ли? - повтарям. - Аз съм ти приятел. За

Чувствам се така, сякаш отгоре ми се е излял порой и

нищо на света не бих го направила.

дрехите ми са натежали от водата; сякаш самата аз съм

Той нищо не казва. Усещам, че не ми вярва - не напълно.

тежка, несръчна и безполезна. Не зная какво точно искаше

- Не ставай глупак, Уил! - обажда се Кристина, скачайки

да каже: че никой не е способен да му помогне или че точно

от леглото. После ме поглежда без никакво съчувствие и

аз не мога да му помогна, но нито едното, нито другото

добавя: - Тя не се преструва.

ме успокоява. Искам да му помогна. Но сьм безсилна да го

Кристина ни обръща гръб и излиза, без да тряска врата

направя.

та след себе си. Уил тръгва подир нея. Двамата с Ал оста

- Аз... - започвам с намерението да се извиня, но за как

ваме сами в спалното. Първият и последният в списъка.

во толкова има да се извинявам?! Че аз сьм подходяща за

Ал никога не е изглеждал дребен, но точно сега сякаш се е

Безстрашните, а той не е? Или че не намирам правилните

смалил - раменете му са отпуснати, тялото му се е сгърчи

думи?

ло като смачкана хартия. Седи на ръба на леглото.

- Добре ли си? - питам.

- Аз просто... - Сълзите, които досега напираха в очите

- Разбира се - отговаря.

му, рукват, мокрейки бузите. - ... искам да остана сам.

Кимвам и го оставям. Никак не е добре да го изоставям

Лицето му е алено. Отбягвам погледа му. Да питам та

точно в този момент, но не мога да се насилвам. Вратата

кова нещо, е просто отбиване на номер. Всеки, който има

щраква зад мен, а аз продължавам да вървя.

очи, ще разбере, че Ал хич не е добре.

Минавам покрай една чешмичка и тръгвам из тунелите,

- Още не всичко е свършило - казвам. - Може да дръпнеш

които ми се виждаха безкрайни първия ден. Сега дори не

ми правят впечатление. Не за първи път посрамвам семей

послушници - обажда се Юрая.

ството си, откакто съм дошла, но този път не разбирам

- И прекален Аскет, за да празнува - отбелязва Лин.

защо се чувствам така. Досега при всеки провал знаех какво

Правя се, че не съм я чула.

трябва да върша, но предпочитах да не го правя. Сега прос

- Как ти хрумна да стреляш по кекече върху главата на

то не знам какво да правя. Нима съм загубила способност

Марлийн?

та си да предугаждам от какво се нуждаят хората? Нима

- Тя се обзаложи с мен, че не съм достатъчно точен да

съм се разделила с част от себе си?

уцеля дребен предмет от сто крачки - обяснява Юрая. - Аз

Продължавам да вървя.

пък се хванах на бас, че на нея не й стиска да застане пред

дулото, докато се целя. Добре се получи, наистина.

Залата за тренировки, където за първи път хванах пи