Дивергенти

ръце. - Те ми липсват. Твоето семейство някога... липсвало

днините си. Сега вече знам какво е страх.

ли т и е?

Вятърът нахлува през отвора и свисти около мен, а аз

Фор свежда очи.

затварям очи. В мислите си отново стоя на ръба на по

- Не - отговаря равно той. - Никога. Но това е изклю

крива. Разкопчавам копчетата на сивата си униформа на

чение.

Аскет, откривам ръцете си, показвам тялото си, което

Толкова голямо изключение, че успява да ме откъсне от

никой досега не е виждал толкова разголено. Свивам ризата

представата как опирам пистолет в гърдите на Кейлъб.

на топка и я запращам в гърдите на Питър.

Какво ли ще да е било семейството му, щом изобщо не го

Отварям очи. Грешка. Не съм скочила от покрива, защо

е грижа за тях?

то искам да бъда като Безстрашните. Скочила съм, защо

Застоявам се с ръка върху дръжката на вратата и по

то вече съм била като тях и съм искала да им го покажа.

глеждам назад към фор.

Водело ме е желанието да разкрия онази част от мен, коя

„И ти ли си като мен? - питам безмълвно. - И ти ли си

то Аскетите изискваха да прикривам.

Дивергент?"

Протягам ръце над главата си и отново оплитам пръ-

Опасно е да произнасям тази дума дори наум. Той задържа

сти в мрежата. Разпервам крака настрани, покривайки

очите си върху моите и колкото по-дълго мълчим, толкова

възможно най-голяма част от мрежата. Нощното небе е

по-малко строг ми изглежда. Дочувам ударите на сърцето

пусто и притихнало, за първи път от четири дни насам и

си. Вече прекалено дълго го гледам, но и той не отклонява

в главата ми е същото.

поглед. Имам чувството, че и двамата се опитваме да ка

жем нещо на другия, което той не чува. Сигурно само така

Притискам с ръце главата си и дишам дълбоко. Днешна

ми се струва. Твърде дълго - сега дори още повече; сърцето

та симулация е като вчерашната: някой ме е завел насила на

стрелбището и ме принуждава да застрелям семейството

ми бие по-силно отпреди, а неговите спокойни очи ме по

си. Когато вдигам глава забелязвам, че фор ме гледа.

глъщат цялата.

Отварям вратата и се втурвам по коридора.

- Знам, че симулацията не е действителност - казвам.

Не трябва да му позволявам така лесно да ме вади от

- Няма нужда да ми го обясняваш - отговаря той. - Ти

равновесие. Не е редно да мисля за нещо друго, освен за ини

обичаш семейството си. И не искаш да го застреляш. Това

циацията. Редно е симулациите повече да ме притесняват;

е съвсем естествено.

защо не подкопават съзнанието ми, както се случва с оста

- Симулацията е единственото място, където мога да

налите послушници. Кристина ходи с тъмни кръгове око

ги видя - продължавам. Макар и да не го иска от мен, аз се

ло очите. Дрю вече изобщо не спи - само гледа втренчено

чувствам длъжна да обясня защо ми е толкова трудно да се

стената, свит на кълбо в леглото си. Ал всяка нощ се буди

изправя пред този свой страх. Сплитам пръсти, после пак

с крясъци от кошмарите си, после плаче, заровил лице във

ги разделям. Ноктите ми са изгризани до кръв - сигурно ги

възглавницата. В сравнение с това, моите кошмари и из

гриза, докато спя. Всяка сутрин се събуждам с разкървавени

гризалите нокти са нищо работа.

Виковете на Ал ме будят всеки път. Лежа, вперила по

Средното време на Питър при симулациите е осем ми

глед в пружините на леглото отгоре. Питам се какво, по

нути. Моето е две минути и четиридесет и пет секунди.

дяволите, не е наред при мен, та продължавам да се чувст

- Добра работа, Трие! - тихо произнася Уил.

вам силна, когато всички останали са на път да загубят

Кимвам, без да откъсвам поглед от дъската. Трябва да

разсъдъка си. Дали това, че съм Дивергент, ме крепи? Или е

съм доволна от класирането, но си давам сметка какво оз

нещо друго?

начава това. Ако Питър и неговите приятелчета досега

Когато се връщам в спалното помещение, очаквам да

ме мразеха, оттук нататък ще ме презират. Сега аз съм на

заваря обичайната картина: неколцина послушници, които

мястото на Едуард. И може моето око да е следващото,

лежат проснати върху леглата, вперили поглед в нищото.

което ще избодат. Или нещо още по-лошо.

Но сега те са на крака и са се скупчили в единия край на по

Търся името на Ал и го намирам на последно място. Гру

мещението. Ерик стои пред тях и държи черната дъска, но

пата послушници бавно се разпръсква, докато накрая не ос

тя е обърната с гръб към мен - не мога да видя написаното.

таваме само аз, Питър, Уил и Ал. Ще ми се да утеша Ал. Да

Изправям се до Уил.

му кажа, че единствената причина да се справям по-добре

- Какво става? - прошушвам. Моля се само да не е някоя

от него е някаква аномалия в мозъка ми.

нова статия, защото не съм сигурна, че мога да понеса тол

Питър бавно се обръща, напрежението се усеща във вся

кова насочена срещу мен неприязън.

ка фибра на тялото му. Начинът, по който ме гледа сега, е

- Класирането за втора степен - отговаря той.

повече от крьвнишки - погледът му е изпълнен с ненавист.

- Мислех, че след втора степен няма да има отпаднали -

После се отправя към леглото си. В последния момент оба

просъсквам.

че рязко се обръща и ме блъсва в стената, приковавайки с

- Няма отпаднали. Просто нещо като временно класи

ръце раменете ми за нея.

ране.