Дивергенти

Студени тръпки минават по гърба ми. Кристина, за

Втурвам се към него и правя опит да изтръгна листа

станала по-настрани, поглежда през рамо и ме забелязва.

от ръцете на Питър. Той го вдига високо над главата си,

Гледа с тревога. Аз не съм способна да помръдна. Баща ми.

така че трябва да подскоча, за да го стигна. Нямам намере

Сега Ерудитите нападат баща ми.

ние да подскачам. Вместо това вдигам крак и го стоварвам

- Защо иначе децата на такъв изтъкнат ръководител ще

точно там, където костите на стъпалото се свързват с

решат, че животът, който той ит осигурява, не е добър? - про

пръстите. Той стиска зъби, за да заглуши стенанието си.

дължава Питър. - Според Моли Атууд, послушник трансфер

След това се хвърлям към Моли с надеждата, че силата

също като тях, причината това може да се открие в емоционал

на удара ще я свари неподготвена и ще успея да я съборя.

но неуравновесеното ит и изпълнено с насилие детство. „Веднъж

Преди да съм успяла да я нараня обаче, нечии студени ръце

а чух да говори на сън - споделя Моли. - Умоляваше баща си да

стискат китката ми.

спре. Не знам какво и е причинил, но явно се е превърнало в кош

- Това е баща ми! - крещя. - Баща ми, страхливци таки

мар 3а нея."

ва!

Ето как си отмъщаваше Моли! Явно е говорила с репор

Уил ме дръпва и ме вдига над земята. Дишането ми ста

тера на Ерудитите, когото Кристина е отрязала.

ва учестено. Правя усилие да грабна листа, преди някой

ga е успял да прочете u дума повече от него. Трябва да го

Вратата отново се отваря и през нея излизат Кристи

изгоря, трябва да го унищожа! Трябва!

на и Ал.

Уил ме извлича от помещението и ме понася по коридо

- Сега е мой ред да си направя татуировка - казва тя. -

ра, ноктите му се впиват в кожата ми. Щом вратата се

Идвате ли с нас?

затваря зад нас, той ме пуска и аз го блъскам с всичка сила.

Приглаждам си косата. Сега не мога да се върна в спално

- Какво? Да не мислиш, че не мога сама да се защитя от

то помещение. Дори Уил да ме пусне, там ще съм малцин

тая отрепка на Прямите?

ство. Единственият ми избор е да тръгна с тях и да се

- Не - отговаря той. Застанал е пред вратата. - Не

опитам да забравя какво става извън лагера на Безстраш

исках да предизвикваш свади в спалното. Успокой се!

ните. И без тревогите за моето семейство си имам дос

Изсмивам се рязко.

татъчно грижи.

- Да се успокоя ли? Да се успокоя?! Тия си позволяват да

говорят за моето семейство, за моята kacmal

Отпред Ал носи Кристина на грьб. Тя изписква, щом

- Не е така. - Под очите му има тъмни кръгове и той

той се втурва срещу тълпата. Хората широко се раз

изглежда изтощен. - Става дума за предишната ти каста

пръскват пред него, когато това е възможно.

и не можеш нищо да направиш срещу онова, което гово

Раменете ми още горят. Кристина ме нави да си напра

рят. Ето защо, най-добре не му обръщай внимание.

вя татуировка с герба на Безстрашните като нейната.

- Ти изобщо чу ли за какво става дума? - Страните ми

Представлява кръг с пламъци в него. Майка изобщо не ре

вече не горят и дишането ми се е поуспокоило. - Тъпата

агира на татуировката върху ключицата ми, затова вече

ти предишна каста вече не само хули Аскетите. Те започ

нямам никакви притеснения да се татуирам. Това е част

ват да подстрекават за държавен преврат.

от тукашния живот и е също толкова необходим еле

Уил се разсмива.

мент от инициацията, колкото да се науча да се бия.

- Нищо подобно. Те са арогантни и тъпи - точно зара

Кристина ме убеди да си купя също и блуза, която раз

ди това ги напуснах, но в никакъв случай не са преврата

крива раменете и ключиците; накара ме пак да очертая с

джии. Просто искат да имат последната дума и се възму

молив очите си. Вече не си правя труд да роптая срещу

щават, че Аскетите изобщо отказват да ги чуят.

нейните опити да ме гримира. Още по-малко след като

- Те не искат хората да ги изслушват, а да се съгласяват

установих, че ми доставя удоволствие.

с тях - контрирам. - Не можеш насила да караш хората да

Двамата с Уил вървим след Ал и Кристина.

се съгласяват с теб. - Притискам с длани страните си. -

- Направо не мога да повярвам, че си направи още една

Чак не е за вярване, че брат ми се присъедини към тях.

татуировка - нарежда той, клатейки глава.

- Ей, не всички са такива - прекъсва ме остро Уил.

- Защо? - питам. - Защото съм Дървена ли?

Кимам мълчаливо, но не му вярвам. Съмнявам се някой

- Не, защото си... разумна. - Той се усмихва. Зъбите му

от Ерудитите да не е повреден, макар Уил да изглежда съв

са бели и равни. - Е, какъв беше днес т в о я т страх, Трие?

сем нормален.

- Прекалено много врани - отговарям. - А твоят?

Too се разсмива.

дулото в челото на Питър? Според мен тогава Питър

- Прекалено много киселина.

направо се подмокри.