Дивергенти

- Именно, всички искаме да научим отговора на moju

въпрос - присъединява се Кристина с напевен глас. - Какво

ти каза?

- Нищо - поклащам глава. - Беше пиян. Дори не си дава

ше сметка какви ги говори. - Прокашлям се. - Затова само

се хилех. Стана ми... забавно да го гледам такъв.

- Точно така - намесва се Уил. - Едва ли причината е...

безизразни. Търся Кристина и я виждам да стои сред тях.

Никой не помръдва. От тази неподвижност гърлото ми

се стяга.

Забелязвам нещо пред себе си - собственото си бледо

отражение. Докосвам го и пръстите ми срещат стъкло,

Г Л А В А

студено и гладко. Вдигам очи. Над мен също има стъкло. На

Д В А Д Е С Е Т А

мирам се в стъклен куб. Натискам с ръце стъкления капак

отгоре - да видя дали мога да го отворя. Той не помръдва.

Запечатана съм вътре.

Сърцето ми учестява ритъма си. Не искам да съм затво

Дишам през носа. Вдишване, издишване. Вдишване.

рена в този капан. Някой барабани с прьсти върху стъкло

- Това е просто симулация, Трие - тихо казва фор.

то отпред, фор. Сочи към краката ми и нагло се хили.

Но греши. Последната симулация се промъкна и в реал

Преди няколко секунди краката ми бяха още сухи. Сега

ния ми живот, независимо дали съм будна, или спя. Стана

обаче стоя във вода, сантиметър дълбока, и чорапите ми

кошмар, в който не само има врани, но и се чувствам като

са подгизнали. Навеждам се да разбера откъде се просмук

в симулацията - ужасена и безпомощна. А това, подозирам,

ва, но тя сякаш извира от нищото и постепенно покачва

е истинският ми страх. Получавам внезапни пристъпи на

нивото си. Поглеждам към фор, но той само вдига рамене.

паника под душа, по време на закуска, по пътя към стаята за

После застава сред послушниците.

симулации. Ноктите ми са така изгризани, че чак пръстите

Нивото на водата бързо се вдига. Вече покрива глезени

ме болят. При това не съм единствената, която се чув

те ми. Удрям с юмруци по стъклото.

ства така, сигурна съм.

- Ей! - викам. - Пуснете ме да изляза!

Въпреки това, кимвам и затварям очи.

Водата пълзи по голите ми прасци, студена и нежна.

Блъскам още по-силно по стъклото.

Около мен е мрак. Последното, което си спомням, е

- Извадете ме оттук!

металният стол и иглата 6 ръката ми. Този път не се на

Поглеждам към Кристина. Тя се навежда към Питър, кой

мирам в полето, наоколо няма врани. Сърцето ми тупка в

то стои до нея, и прошепва нещо в ухото му. После и два

очакване. Какви ли чудовища ще изпълзят от тъмното и

мата се разсмиват.

ще ме накарат да загубя ума и дума? Колко ли дълго ще тряб

Водата стига до бедрата ми. Сега удрям по стъклото

ва да ги чакам?

и с двата юмрука. Вече не се опитвам да привлека внимани

Синьо кълбо лумва над главата ми, после още едно, изпъл

ето им, искам да се освободя. Обезумяла, блъскам по стък

вайки стаята със светлина. Намирам се на дъното 6 Яма

лото с всички сили. Отстъпвам назад, засилвам се и удрям

та, близо до бездната, около мен са се скупчили останалите

с рамо стената един път, два пъти, три, четири. Блъскам,

послушници, ръцете им са скръстени на гърдите, лицата -

докато рамото ме заболява. Викам за помощ, гледам вода-

ma, която вече стига go кръста ми, go ребрата, go гърдите.

върху гърба ми ме изстрелва напред. Отново имам въздух.

- Помощ! - крещя. - Моля ви! Помощ!

Поемам си дъх и сядам. Задавям се, а ръцете ми трепе

Бия с длани по стъклото. Ще умра 6 този капан. Прокар

рят, фор стои от дясната ми страна, но вместо да ми

вам треперещи ръце през косата си.

помогне да стана, просто ме наблюдава.

Виждам Уил да стои сред останалите послушници и

- Какво? - питам.

нещо започва да се върти из главата ми. Нещо, което той

- Как успя да го направиш?

ми е казал. „Хайде, мисли!" Вече не се опитвам да разбия

-Кое?

стъклото. Трудно ми е да дишам, но въпреки това, трябва

- Да счупиш стъклото.

да опитам. Ще ми е необходим въздух, колкото да издържа

- Представа нямам. - фор най-после ми подава ръка. Про-

няколко секунди.

весвам крака от едната страна на стола и когато се изпра

Тялото ми се издига безтегловно във водата. Плувам

вям, съм стабилна. Спокойна.

близо до тавана и протягам врат, когато водата покри

Той въздъхва, хваща ме за лакътя и почти ме влачи, до

ва брадичката ми. Задъхвам се. Долепям лице go стъклото,

като ме извежда от стаята. Минаваме бързо по коридора,

всмуквайки малкото останал въздух. След това водата на

после аз спирам и си издърпвам ръката. Той мълчаливо ме

пълно ме покрива, запечатвайки ме в стъклената кутия.

гледа. Нищо няма да ми каже, ако не го попитам.

„Не се паникьосвай!" Няма полза от този съвет - сърце

- Какво? - настоявам.

то ми бясно бие, а мислите ми безразборно се разпиляват.

- Ти си от Дивергентите - отговаря той.

Мятам се из водата и бия по стените. Ритам стъклото,

Зяпвам го, а страхът ме разтърсва като електрически

колкото сила имам, но водата смекчава удара. „Симулация

ток. Той знае. Но как е успял да разбере? Може аз да съм се

та е единствено в главата ти."

изпуснала. Сигурно съм казала нещо не на място.

Крещя и водата пълни устата ми. Щом като всичко

Трябва да се държа нормално. Отпускам се назад, опирам

е само в главата ми, значи мога да го контролирам. Вода

рамене до стената и казвам: