Дивергенти

преведа през задния вход.

сълзите.

- Няма нужда да... - Клатя глава. Цялото ми тяло тре

Изхлипвам пак и правя усилие да се придвижа с пълзе

пери и се чувствам толкова немощна, че едва ли ще успея

не по тревата, която боде кожата ми. Протягам ръце

да се изправя. Трябва обаче да опитам. Няма да съм един

и вдишвам. Враните ме притискат и кълват от всички

ствената, добрала се до спалното с чужда помощ. Дори и

страни, провират се под мен, но аз не се съпротивлявам.

да не го видят, те все някак ще разберат, ще говорят зад

Оставям ги да бият с крила, да грачат и да ме кълват,

гърба ми...

като отпускам последователно мускулите си и рискувам

- Глупости.

скоро да се превърна в оглозган скелет.

Той ме хваща за ръката и ме вдига от стола. Примиг

Болката ме завладява.

вам, за да избистря погледа си, избърсвам бузите с опакото

Отварям очи и се виждам да седя на металния стол.

на дланта и се оставям да ме поведе към вратата зад бю

Пищя, мятам ръце, крака и глава, за да се отърва от

рото с монитора.

птиците, но те са изчезнали, макар все още да усещам пе

Вървим мълчешком по коридора. Когато сме на стоти

рушината им по кожата си и ноктите им, впити в раме

на крачки от спалното, аз рязко дръпвам ръка и спирам.

нете и в пламналата ми кожа. Стена и притискам колене

- Защо се държиш така с мен? - питам. - Какъв беше

към гърдите, заравяйки лице в тях.

смисълът от всичко това, а? Когато избрах кастата на

Една ръка докосва рамото ми. Замахвам с юмрук и попа

Безстрашните, нямах представа, че в продължение на сед

дам в нещо плътно, но меко.

мици ще бъда подложена на мъчения!

- Не ме пипай! - хлипам.

- Нали не си въобразяваш, че преодоляването на малоду

- Всичко свърши - казва фор. Ръката му несръчно при-

шието ще бъде лесно? - спокойно отвръща той.

глажда косата ми и аз си припомням как баща ми ме гали по

- Това не е преодоляване на малодушие! Малодушие е на

главата, целувайки ме за лека нощ; как мама докосва кичури

чинът, по който вие се намесвате в реалния живот. В ре

те, докато ги подстригва с ножицата. Прокарвам длани

алния живот няма как да бъда накълвана до смърт от я т о

по ръцете си, сякаш за да отърся перушината, макар да

врани, фор! - Скривам лице в дланите си и се разридавам.

знам, че там няма и перце.

Той не казва нищо, просто стои край мен, докато хъл

- Трие.

цам. Трябват ми само няколко секунди да се овладея и да

Започвам да се мятам върху металния стол.

избърша лицето си.

- Трие, ще те отведа обратно 6 спалното помещение,

- Искам да си вървя у дома - прошушвам немощно.

става ли?

Но вече никога няма да мога да се върна у дома. Един

- Не! - озъбвам се. Надигам глава и се втренчвам в него,

ственият избор пред мен сега е да остана тук или да оти-

ga 6 бордеите на безкастобите.

- Още не. - Стигнали сме вратата на спалното поме

В погледа, с който фор ме наблюдава, няма никакво съ

щение и той се обляга на стената, пъхайки ръце в джобо

чувствие. Той просто ме гледа. В сумрачния коридор очи

вете. - Може и никога да не успея.

те му изглеждат черни, а устата е стисната в решителна

- Значи страховете така и не изчезват.

линия.

- Понякога наистина си отиват. Друг път нови идват

- Да се научиш да разсъждаваш трезво, дори когато

на тяхно място. - Той пъха пръсти в гайките на панта

страхът замъглява съзнанието ти - казва той, - е урок,

лона. - Но целта не е да премахнеш всичките си страхове.

който всеки, дори твоето семейство Дървени, трябва

Това е непостижимо. Въпросът е да се научиш да контро

да усвои. Точно на това се опитваме да те научим. Ако не

лираш страха си и да се освободиш от него, ето това е

се справиш, ще трябва да се пръждосаш където ти видят

смисълът.

очите, защото тогава ние няма да те искаме.

Кимам. Доскоро си мислех, че Безстрашните не се стра

- Опитват се. - Долната ми устна трепери. - Но се про

хуват от нищо. Поне така изглеждаше отстрани. Но

валих. Аз съм пълна издънка.

може би това, което ми се е видяло като безстрашие, е

Той въздъхва.

било просто контролиран страх.

- Според теб колко време продължи халюцинацията

- Така или иначе, твоите реални страхове рядко съвпа

ти, Трие?

дат с онова, което се появява по време на симулацията -

- Представа нямам. - Клатя глава. - Половин час?

добавя той.

- Три минути - отговаря той. - Ти се справи три пъти

- Какво искаш да кажеш?

по-бързо, отколкото всички останали послушници. Може

- Наистина ли се страхуваш от врани? - пита с полуус-

да си всичко друго, но не и издънка.

мивка той. Тя смекчава чертите и прави погледа му по-то

Три минути?

пъл - достатъчно, за да забравя, че ми е инструктор. Той е

Той леко се усмихва.

обикновено момче, с което нормално си говорим, докато

- Утре ще се справиш още по-добре. Ще видиш.

ме изпраща до вратата. - Случвало ли се е, като видиш

- Утре ли?

някоя от тях, да хукнеш с писъци?

Той леко слага ръка на гърба ми и ме побутва към спал

- Не, май не. - Каня се да пристъпя още по-близо до него.

ното помещение. Усещам пръстите му през плата на риза

Не по някаква специална причина, а защото искам да разбе

та. Нежният им натиск ме кара да забравя птиците поне

ра какво ще бъде усещането; просто такова е желанието

за кратко.

ми.