Дивергенти

спринцовката е с оранжев цвят.

е най-трудно.

- Инжекция? - Устата ми пресъхва. Не че имам нещо

Очите му са последното нещо, което виждам.

против иглите, но тази наистина е огромна.

- Тук използваме no-усъвършенствана версия на симула

Стоя насред поле с пожълтяла трева, която ми стига

цията - обяснява той, - с различен серум и никакви жици и

до кръста. Въздухът мирише на дим и пърли ноздрите ми.

електроди по теб.

Небето над мен е с цвят на жлъчка и видът му ме изпълва

- Как тогава действа без жици?

с безпокойство, цялото ми същество се гърчи и иска да

- Ами а% имам жици, за да мога да наблюдавам какво се

избяга.

случва - казва той. - В серума има микроскопичен предава

Дочувам шумолене, сякаш вятър разлиства страници

тел, който излъчва данните към компютъра.

те на книга, само че няма никакъв вятър. Въздухът е не

Той обръща главата ми и забива върха на иглата в неж

подвижен и цари мъртва тишина с изключение на шумоле

ната кожа на шията. Силна болка се разлива в гърлото ми.

нето; не е нито топъл, нито студен, изобщо не прилича

Изкривявам лице и се опитвам да се съсредоточа върху

на въздух, но въпреки това, все още мога да дишам. Над

спокойното му изражение.

главата ми връхлита сянка.

- Серумът ще започне да действа след шейсет секунди.

Нещо каца върху рамото ми. Чувствам неговата те

Тази симулация е по-различна от теста за установяване на

жест, боцкането на ноктите му и вдигам ръка, за да го

сваля. Ръката ми замахва да го удари. Докосвам нещо гладко

очи и тя ме клъвва по лицето, клюнът й уцелва носа ми.

и крехко. Перушина. Прехапвам устни и поглеждам настра

Кръвта руква върху тревата и аз се разридавам, отблъс

ни. Някаква черна птица с дължина колкото половината

квайки я с ръце, но втора врана се вклинява под другата

ми ръка извърта глава и впива в мен око като мънисто.

ми ръка и ноктите й се впиват в ризата на гърдите ми.

Стискам зъби и отново блъскам враната с ръка. Тя впи

Пищя и ридая едновременно.

ва ноктите си в мен и не помръдва. Опитвам пак, по-ско

- Помощ! - викам. - Помощ!

ро объркана, отколкото наранена, като този път первам

Враните започват още по-силно да пляскат с криле, шу

птицата с две ръце. Тя обаче остава на мястото си, непо

мът ме оглушава. Тялото ми гори, те сякаш са навсякъде и

клатима, с впито в мен око и бляскаща на жълтеникавата

не ми позволяват нито да мисля, нито да дишам. Отва

светлина черна перушина. Изтрещява гръмотевица и чу

рям уста да си поема дъх и тя се пълни с перушина, която

вам трополенето на дъжда по земята, но не вали никакъв

запушва гърлото ми, дробовете ми и налива вените ми с

дъжд.

мъртвешка тежест.

Небето притъмнява, защото облак закрива слънцето.

- Помощ! - продължавам да хлипам ида пищя, окаменя-

Докато продължавам да се боря с враната, поглеждам наго

ла и лишена от способността си да разсъждава. Умирам,

ре. Ято врани връхлитат насреща ми - атакуваща армия

умирам, умирам.

с остри нокти и раззинати клюнове, крякащи в един глас,

Кожата ми се напуква, кървя, а граченето е толкова

изпълващи въздуха с нетърпим шум. Враните се спускат

пронизително, че ушите ми пищят. Но още не съм умряла.

като една в обща маса, летят към земята със стотици

Спомням си, че всичко това не е реално, но усещането е

светещи като черни мъниста очи.

така убедително, толкова истинско. „Бъди смела!", изви

Опитвам се да избягам, но краката ми са като вкопа

сява се гласът на фор в паметта ми. Изплаквам в отго

ни в земята и отказват да ми се подчинят също като

вор, вдишвам перушина и издишвам едно: „Помощ!". Но

враната върху рамото ми. Започвам да пищя, когато ме

помощ не идва; аз съм съвсем сама.

наобикалят, крилата им плющят в ушите ми, клюновете

„Ще поддържаме халюцинацията, докато не се успоко

им кълват раменете ми, ноктите им се впиват в дрехите

иш", продължава гласът му, аз се давя, лицето ми е мокро

ми. Пищя, докато сълзи не рукват от очите ми и ръцете

от сълзи, а поредната врана се провира под ръката ми и аз

ми не се отпускат безпомощно. Дланите ми удрят твър

усещам острия й клюн върху устата си. Той се промушва

дите им тела, но от това няма полза; безчет са. А аз съм

през устните ми и чегърта зъбите. Враната завира глава

сама. Те кълват върховете на пръстите ми и притискат

в устата ми и аз стискам здраво зъби, усещайки противен

тялото ми, крилата им се плъзгат по тила ми, а ноктите

вкус. Изплювам u пак стискам зъби, за да попреча на след

им скубят косата ми.

ващата атака. Четвърта врана се навира в краката ми,

Аз се гърча, дърпам се и падам на земята, прикривайки

пета забива клюн в ребрата ми.

главата си с ръце. Те грачат насреща ми. Усещам как трева

„Успокой се!" Не мога, не мога. Главата ми пулсира.

та се люлее, една врана се провира под ръката ми. Отварям

„Дишай!" Държа устата си затворена, вдишвам само

през носа. Сигурно съм оставена на произвола на съдбата

въпреки че не го виждам ясно през влагата на сълзите. -

от часове, които ми се виждат като дни. Издишам през

Няма да ме видят такава... Не и докато не се оправя.

носа. Сърцето ми силно блъска в гърдите. Трябва да ус

- О, я стига! - отвръща той и подбелва очи. - Ще те

покоя пулса си. Вдишвам отново, лицето ми е мокро от