- Какво имаше в твоята първа халюцинация? - питам,
„Глупачка!", казва един глас в главата ми.
мятайки бърз поглед към него.
Правя крачка към него и също се облягам на стената,
- Не беше „какво", а „кой". - Той вдига рамене. - Но това
отмятайки глава назад, за да го погледна. Също както
не е важно сега.
направих при виенското колело. Знам точно колко е раз
- Успя ли вече да преодолееш този страх?
стоянието между нас. Петнайсет сантиметра. Накланям
се. Вече е no-малко. Усещам как ме облива топлина, сякаш
го е променило.
той излъчва някакъв вид енергия, която може да се почув
- След като ти си бил първенецът във вашата група
ства само от такова разстояние.
послушници, на кое място се класира Ерик? - питам.
- Е, тогава от какво наистина ме е страх? - питам.
- На второ.
- Не знам - отговаря той. - Това само ти можеш да
- Значи той е бил техният резервен вариант за ръко
кажеш.
водител. - Кимам замислено. - А ти си бил първият им
Кимвам замислено. Сигурно има десетки неща, от кои
избор.
то вероятно се страхувам, но не знам кое от тях го има
- Какво те кара да мислиш така?
действително и дали изобщо някое е реално.
- Начинът, по който се държа Ерик по време на вече
- Не предполагах, че ще бъде толкова трудно да стана
рята първия ден. Усещаше се някаква завист, въпреки че е
една от Безстрашните - произнасям миг по-късно и сама
постигнал всичко, към което се е стремил.
се изненадвам, че съм го казала; учудена съм, че съм признала
фор не оспорва думите ми. Значи трябва да съм права.
подобно нещо. Хапя бузата си от вътрешната страна и
Ще ми се да го питам защо не е приел поста, който са му
внимателно наблюдавам фор. Дали не беше грешка, че му
предложили лидерите; защо отказва да стане водач, след
признах такова нещо?
като това е в кръвта му. Но вече ми е известно как се
- Доколкото знам, невинаги е било така - отговаря
отнася фор към личните въпроси.
той, повдигайки рамо. Явно моето признание не му е на
Подсмърквам, пак изтривам лице и приглаждам косата
правило особено впечатление. - Говоря за това да станеш
си.
един от Безстрашните.
- Личи ли, че съм плакала? - питам.
- Какво се е променило?
- Хм! - Той се надвесва още по-близо към мен и присвива
- Ръководството - отвръща той. - Човекът, който
очи, сякаш внимателно проучва лицето ми. Недоловима
контролира обучението, също така налага и стандарти
усмивка повдига ъгълчето на устата му. Толкова е близо,
те в поведението на Безстрашните. Преди шест години
че дъхът ни се смесва, когато изобщо се сещам да дишам. -
Макс и останалите водачи са променили методите на
Не, Трие - казва най-накрая. Очите му вече гледат сериоз
обучение с цел състезателното начало да се засили. Сис
но и този поглед измества усмивката. - Изглеждаш силна
темата стана още по-брутална, защото според тях това
като желязо - добавя.
щяло да изпита издръжливостта на хората ни. Но това
промени приоритетите на Безстрашните като цяло. Бас
ловя, че няма да се досетиш кое е новото протеже на на
шите лидери.
Отговорът е очевиден: Ерик. Те са го обучили да бъде
жесток и сега той на свой ред ни обучава в жестокост.
Вдигам очи към фор. Него обаче тяхното обучение не
Тя се хили. Зъбите й са криви. Ако ги избия всичките,
може да й направя услуга.
- Какво е това? - питам. Или поне ми се иска да попи
там, но гласът ми излиза дрезгав и задавен, та трябва да
прочистя гърлото си, за да извикам пак: -
Г Л А В А
Питър престава да чете и няколко души се обръщат.
Д Е В Е Т Н А Д Е С Е Т А
Някои, сред които и Кристина, ме гледат състрадателно,
със сключени вежди и горчива извивка на устните. Но по
вечето се хилят нагло насреща ми и си смигат многозначи
телно. Питър се обръща последен, широко ухилен.
Когато влизам в спалното, останалите послушници -
- Дай ми това - нареждам с протегната ръка. Лицето
трансфери и родени Безстрашни - са се скупчили между
ми гори.
редиците с легла, а Питър стои в центъра. Държи лист
- Ама аз още не съм свършил - отговаря той с присме
хартия, който стиска и с двете ръце.
хулен тон. Очите му отново пробягват по листа. -