Дивергенти

- Какво имаше в твоята първа халюцинация? - питам,

„Глупачка!", казва един глас в главата ми.

мятайки бърз поглед към него.

Правя крачка към него и също се облягам на стената,

- Не беше „какво", а „кой". - Той вдига рамене. - Но това

отмятайки глава назад, за да го погледна. Също както

не е важно сега.

направих при виенското колело. Знам точно колко е раз

- Успя ли вече да преодолееш този страх?

стоянието между нас. Петнайсет сантиметра. Накланям

се. Вече е no-малко. Усещам как ме облива топлина, сякаш

го е променило.

той излъчва някакъв вид енергия, която може да се почув

- След като ти си бил първенецът във вашата група

ства само от такова разстояние.

послушници, на кое място се класира Ерик? - питам.

- Е, тогава от какво наистина ме е страх? - питам.

- На второ.

- Не знам - отговаря той. - Това само ти можеш да

- Значи той е бил техният резервен вариант за ръко

кажеш.

водител. - Кимам замислено. - А ти си бил първият им

Кимвам замислено. Сигурно има десетки неща, от кои

избор.

то вероятно се страхувам, но не знам кое от тях го има

- Какво те кара да мислиш така?

действително и дали изобщо някое е реално.

- Начинът, по който се държа Ерик по време на вече

- Не предполагах, че ще бъде толкова трудно да стана

рята първия ден. Усещаше се някаква завист, въпреки че е

една от Безстрашните - произнасям миг по-късно и сама

постигнал всичко, към което се е стремил.

се изненадвам, че съм го казала; учудена съм, че съм признала

фор не оспорва думите ми. Значи трябва да съм права.

подобно нещо. Хапя бузата си от вътрешната страна и

Ще ми се да го питам защо не е приел поста, който са му

внимателно наблюдавам фор. Дали не беше грешка, че му

предложили лидерите; защо отказва да стане водач, след

признах такова нещо?

като това е в кръвта му. Но вече ми е известно как се

- Доколкото знам, невинаги е било така - отговаря

отнася фор към личните въпроси.

той, повдигайки рамо. Явно моето признание не му е на

Подсмърквам, пак изтривам лице и приглаждам косата

правило особено впечатление. - Говоря за това да станеш

си.

един от Безстрашните.

- Личи ли, че съм плакала? - питам.

- Какво се е променило?

- Хм! - Той се надвесва още по-близо към мен и присвива

- Ръководството - отвръща той. - Човекът, който

очи, сякаш внимателно проучва лицето ми. Недоловима

контролира обучението, също така налага и стандарти

усмивка повдига ъгълчето на устата му. Толкова е близо,

те в поведението на Безстрашните. Преди шест години

че дъхът ни се смесва, когато изобщо се сещам да дишам. -

Макс и останалите водачи са променили методите на

Не, Трие - казва най-накрая. Очите му вече гледат сериоз

обучение с цел състезателното начало да се засили. Сис

но и този поглед измества усмивката. - Изглеждаш силна

темата стана още по-брутална, защото според тях това

като желязо - добавя.

щяло да изпита издръжливостта на хората ни. Но това

промени приоритетите на Безстрашните като цяло. Бас

ловя, че няма да се досетиш кое е новото протеже на на

шите лидери.

Отговорът е очевиден: Ерик. Те са го обучили да бъде

жесток и сега той на свой ред ни обучава в жестокост.

Вдигам очи към фор. Него обаче тяхното обучение не

Тя се хили. Зъбите й са криви. Ако ги избия всичките,

може да й направя услуга.

- Какво е това? - питам. Или поне ми се иска да попи

там, но гласът ми излиза дрезгав и задавен, та трябва да

прочистя гърлото си, за да извикам пак: - Какво?!

Г Л А В А

Питър престава да чете и няколко души се обръщат.

Д Е В Е Т Н А Д Е С Е Т А

Някои, сред които и Кристина, ме гледат състрадателно,

със сключени вежди и горчива извивка на устните. Но по

вечето се хилят нагло насреща ми и си смигат многозначи

телно. Питър се обръща последен, широко ухилен.

Когато влизам в спалното, останалите послушници -

- Дай ми това - нареждам с протегната ръка. Лицето

трансфери и родени Безстрашни - са се скупчили между

ми гори.

редиците с легла, а Питър стои в центъра. Държи лист

- Ама аз още не съм свършил - отговаря той с присме

хартия, който стиска и с двете ръце.

хулен тон. Очите му отново пробягват по листа. - По-

- Масовото напускане на деца на лидери от кастата на Ас

вероятната причина 3а трансфера им обаче не е този лишен от

кетите не може да бъде пренебрегнато ши квалифицирано като

морал човек, а покварените идеали на цялата каста. Изглежда

случайност - чете той. - Посаедният трансфер на Беатрис и

сме поверили нашия град в ръцете на група тирани демагози,

Кейлъб Прайьр, деца на Андрю Прайьр, поставя под сьмнение

неспособни да ни спасят от беднотията и да ни поведат към

стабилността на ценностите и обучението при Ackemume.

просперитет и благополучие.