Не го питам какво точно означава това.
- Питър си го заслужаваше - казвам твърдо.
- Наистина е смайващо как работи всичко - продължа
Уил не оспорва. Преди няколко седмици сигурно щеше да
ва той. - На практика това е битка за надмощие между
ми възрази, но сега всички знаем на какво е способен Питър.
твоя таламус8, който произвежда страха, и предния лоб9,
- Трие! - провиква се фор. Двамата с Уил се споглежда-
с който взимаш решенията. Така симулацията е изцяло в
ме, полуизненадани, полупритеснени. фор се отделя от па
твоята глава. Дори да имаш чувството, че някой друг ти
рапета и тръгва към мен. Пред нас Ал и Кристина забавят
причинява това, причината е единствено в теб... - Гла
ход и Кристина се спуска на земята. Не мога да ги виня, че
сът му внезапно секва. - Извинявай. Говоря като същински
са ме зяпнали така. Ние сме четирима послушници, а фор
Ерудит. Просто по навик.
се обръща само към мен.
Вдигам рамене.
- Изглеждаш различно. - Говорът му, обикновено ясен и
- Напротив, интересно е.
отчетлив, сега звучи завалено.
Ал едва не изпуска Кристина и тя впива пръсти в пър
- Ти също - отговарям. Истина е, сега видът му е много
вото нещо, което й попада - това случайно се оказва не
по-спокоен, младежки. - Какво правиш?
говото лице. Той се привежда и още по-здраво я хваща за
- флиртувам със смъртта - през смях отвръща той. -
краката. На пръв поглед изглежда щастлив, но си личи, че
Пия край бездната. Сигурно не е най-мъдрото решение.
нещо му тежи, дори когато се усмихва. Безпокоя се за него.
- Определено не е. - Не съм сигурна дали харесвам фор в
Забелязвам фор да стои край бездната, около него са се
този му вид. Сякаш нещо не е както трябва.
струпали хора. Той се смее, чак се залива от смях и дори се
- Не знаех, че имаш татуировка - продължава той,
налага да се хване за парапета, за да запази равновесие. Ако
впил поглед в ключицата ми.
се съди по бутилката в ръката и светналото му лице, е
После отпива от бутилката. Дъхът му мирише силно
или пиян, или е на път да се напие. Вече приемам фор като
и остро. Също като дъха на безкастовия.
суров и непреклонен човек, същински воин, а все забравям,
- Така и предполагах.
че е едва на осемнайсет.
през рамо към приятелите си, които са продължили на
- Охо! - отбелязва Уил. - Внимание, инструктор!
пред без него за разлика от моите. - Бих те поканил да се
- Добре поне, че не е Ерик - казвам. - Той сигурно щеше
пошляеш с нас, но не е редно да ме виждаш в този вид.
да ни накара да се бием помежду си, яхнали някой друг от
Изкушавам се да попитам защо иска да се пошляя с него,
послушниците.
но подозирам, че отговорът ще бъде повлиян от бутилка
- Сигурно, но и фор е откачалка. Помниш ли как опря
та в ръката му.
- В какъв вид? - питам. - Пиян ли?
8 Таламус (гри.) е с т р у к т у р а от междинния мозък, к о я т о о т г о в о р я за о б р а б о т к а т а и по
н а т а т ъ ш н о т о разпределяне към к о р а т а на главния мозък на и н ф о р м а ц и я т а от с е т и в н и т е
- Ами, да..., всъщност не. - Тонът му се смекчава. - По-
органи, с изключение на о б о н я н и е т о . - Б.пр.
9 В предния лоб на мозъка се помещават ц е н т р о в е т е на у м с т в е н и т е с п о с о б н о с т и . - Б.пр.
скоро искрен.
- Ще се престоря, че нищо не съм видяла.
Ръгвам го зверски с лакът в ребрата, преди да довърши
- Много мило от твоя страна. - Той доближава устни
изречението. Той беше достатъчно близко да чуе как фор
до ухото ми и прошепва: - Много си хубава, Трие!
ми казва, че съм хубава. Няма нужда да го разправя пред
Думите му ме сварват неподготвена и сърцето ми
всички, особено пред Ал. Не искам да го натъжавам.
трепва. А не би трябвало - ако се съди по погледа, който
У дома навремето вечерите със семейството бяха спо
плъзга по тялото ми, изобщо не си дава сметка какви ги
койни и приятни. Майка плетеше шалове за съседските
плещи. Разсмивам се.
деца. Баща ми помагаше на Кейлъб за домашните. В огни
- Слушай, направи ми услуга и стой по-далече от бездна
щето гореше огън, а в сърцето ми цареше покой, защото
та, става ли?
вършех онова, което се очаква от мен. Всичко беше мирно
- Дадено. - Той ми намигва.
и тихо.
Не мога да се удържа и му се усмихвам. Уил се прокашля
Никога досега толкова едро момче не ме е мятало на
многозначително зад мен, по аз не мога да откъсна очи от
гръб; никога не съм се смяла на вечеря така, че коремът
фор, дори когато той обръща гръб и се връща при прия
да ме заболи; никога не съм слушала глъчката на стотина
телите си.
души, които говорят в един глас. Спокойствието ограни
После Ал се втурва към мен като търкаляща се канара
чава, това тук е свободата.
и ме мята през рамо. Пищя с почервеняло лице.
- Идвай, момиченце! - провиква се той. - Ще те водя
на вечеря.
Опирам се с лакти на гърба му и махам на фор, докато
Ал ме отнася.
- Реших, че е редно да те отърва - казва Ал, когато се
отдалечаваме на достатъчно разстояние. После ме пуска
на земята. - Какво беше всичко това?
Прави усилие гласът му да звучи безгрижно, но задава
въпроса с почти покрусен тон. Все още не съм му безраз
лична.