Дивергенти

Не го питам какво точно означава това.

- Питър си го заслужаваше - казвам твърдо.

- Наистина е смайващо как работи всичко - продължа

Уил не оспорва. Преди няколко седмици сигурно щеше да

ва той. - На практика това е битка за надмощие между

ми възрази, но сега всички знаем на какво е способен Питър.

твоя таламус8, който произвежда страха, и предния лоб9,

- Трие! - провиква се фор. Двамата с Уил се споглежда-

с който взимаш решенията. Така симулацията е изцяло в

ме, полуизненадани, полупритеснени. фор се отделя от па

твоята глава. Дори да имаш чувството, че някой друг ти

рапета и тръгва към мен. Пред нас Ал и Кристина забавят

причинява това, причината е единствено в теб... - Гла

ход и Кристина се спуска на земята. Не мога да ги виня, че

сът му внезапно секва. - Извинявай. Говоря като същински

са ме зяпнали така. Ние сме четирима послушници, а фор

Ерудит. Просто по навик.

се обръща само към мен.

Вдигам рамене.

- Изглеждаш различно. - Говорът му, обикновено ясен и

- Напротив, интересно е.

отчетлив, сега звучи завалено.

Ал едва не изпуска Кристина и тя впива пръсти в пър

- Ти също - отговарям. Истина е, сега видът му е много

вото нещо, което й попада - това случайно се оказва не

по-спокоен, младежки. - Какво правиш?

говото лице. Той се привежда и още по-здраво я хваща за

- флиртувам със смъртта - през смях отвръща той. -

краката. На пръв поглед изглежда щастлив, но си личи, че

Пия край бездната. Сигурно не е най-мъдрото решение.

нещо му тежи, дори когато се усмихва. Безпокоя се за него.

- Определено не е. - Не съм сигурна дали харесвам фор в

Забелязвам фор да стои край бездната, около него са се

този му вид. Сякаш нещо не е както трябва.

струпали хора. Той се смее, чак се залива от смях и дори се

- Не знаех, че имаш татуировка - продължава той,

налага да се хване за парапета, за да запази равновесие. Ако

впил поглед в ключицата ми.

се съди по бутилката в ръката и светналото му лице, е

После отпива от бутилката. Дъхът му мирише силно

или пиян, или е на път да се напие. Вече приемам фор като

и остро. Също като дъха на безкастовия.

суров и непреклонен човек, същински воин, а все забравям,

- Така и предполагах. Врани - казва той. После поглежда

че е едва на осемнайсет.

през рамо към приятелите си, които са продължили на

- Охо! - отбелязва Уил. - Внимание, инструктор!

пред без него за разлика от моите. - Бих те поканил да се

- Добре поне, че не е Ерик - казвам. - Той сигурно щеше

пошляеш с нас, но не е редно да ме виждаш в този вид.

да ни накара да се бием помежду си, яхнали някой друг от

Изкушавам се да попитам защо иска да се пошляя с него,

послушниците.

но подозирам, че отговорът ще бъде повлиян от бутилка

- Сигурно, но и фор е откачалка. Помниш ли как опря

та в ръката му.

- В какъв вид? - питам. - Пиян ли?

8 Таламус (гри.) е с т р у к т у р а от междинния мозък, к о я т о о т г о в о р я за о б р а б о т к а т а и по

н а т а т ъ ш н о т о разпределяне към к о р а т а на главния мозък на и н ф о р м а ц и я т а от с е т и в н и т е

- Ами, да..., всъщност не. - Тонът му се смекчава. - По-

органи, с изключение на о б о н я н и е т о . - Б.пр.

9 В предния лоб на мозъка се помещават ц е н т р о в е т е на у м с т в е н и т е с п о с о б н о с т и . - Б.пр.

скоро искрен.

- Ще се престоря, че нищо не съм видяла.

Ръгвам го зверски с лакът в ребрата, преди да довърши

- Много мило от твоя страна. - Той доближава устни

изречението. Той беше достатъчно близко да чуе как фор

до ухото ми и прошепва: - Много си хубава, Трие!

ми казва, че съм хубава. Няма нужда да го разправя пред

Думите му ме сварват неподготвена и сърцето ми

всички, особено пред Ал. Не искам да го натъжавам.

трепва. А не би трябвало - ако се съди по погледа, който

У дома навремето вечерите със семейството бяха спо

плъзга по тялото ми, изобщо не си дава сметка какви ги

койни и приятни. Майка плетеше шалове за съседските

плещи. Разсмивам се.

деца. Баща ми помагаше на Кейлъб за домашните. В огни

- Слушай, направи ми услуга и стой по-далече от бездна

щето гореше огън, а в сърцето ми цареше покой, защото

та, става ли?

вършех онова, което се очаква от мен. Всичко беше мирно

- Дадено. - Той ми намигва.

и тихо.

Не мога да се удържа и му се усмихвам. Уил се прокашля

Никога досега толкова едро момче не ме е мятало на

многозначително зад мен, по аз не мога да откъсна очи от

гръб; никога не съм се смяла на вечеря така, че коремът

фор, дори когато той обръща гръб и се връща при прия

да ме заболи; никога не съм слушала глъчката на стотина

телите си.

души, които говорят в един глас. Спокойствието ограни

После Ал се втурва към мен като търкаляща се канара

чава, това тук е свободата.

и ме мята през рамо. Пищя с почервеняло лице.

- Идвай, момиченце! - провиква се той. - Ще те водя

на вечеря.

Опирам се с лакти на гърба му и махам на фор, докато

Ал ме отнася.

- Реших, че е редно да те отърва - казва Ал, когато се

отдалечаваме на достатъчно разстояние. После ме пуска

на земята. - Какво беше всичко това?

Прави усилие гласът му да звучи безгрижно, но задава

въпроса с почти покрусен тон. Все още не съм му безраз

лична.