Дивергенти

- Бас ловя, че мога да те надвия! - небрежно подмята

Шона, играейки си с халката, прокарана през веждата й. -

Аз съм втора, но главата си залагам, че всеки от нас може

да ти види сметката, трансфер такъв.

Едва не прихвам. Ако все още бях сред Аскетите, тази

забележка би се приела като груба и неуместна, но за Без

страшните подобни предизвикателства са си в реда на

нещата. Даже вече се хващам, че непрекъснато ги очаквам.

- На твое място нямаше да съм толкова сигурен - от-

връща Питър и очите му святкат. - Кои е първи при вас?

Вратата се отваря и фор ми прави знак.

- Юрая - казва тя. - И заставам зад думите си. Имаш ли

- Идвай, Трие!

идея колко години се готвим за този момент?

Надигам се, гърбът ме боли от толкова дълго облягане

Ако намерението й е да ни сплаши, значи е успяла. Вече

на стената. Минавам покрай останалите двама послуш

усещам как изтръпвам.

ници. Дрю протяга крак да ме спъне, но аз успявам да го

Преди Питър да успее да отговори, фор отваря вра

прескоча в последния момент.

т а т а и казва:

фор докосва рамото ми, за да ме ориентира накъде да

- Лин.

вървя и затваря вратата зад мен.

Той й дава знак да отиде при него и тя тръгва по кори

Когато очите ми свикват с мрака, различавам какво

дора, а светлината на синята лампа в дъното кара бръсна

има вътре. Незабавно отскачам назад и раменете ми се

т а т а й глава да засияе.

блъскат в неговите гърди.

- Значи ти си първи? - обръща се Уил към Юрая.

На средата на стаята има полулегнал метален стол,

- Да, и какво от това? - вдига рамене Юрая.

подобен на онзи от теста за установяване на наклонно

- Не смяташ ли, че е малко несправедливо вие цял жи

стите. Край него стои познатият уред. Този път обаче, в

вот да се готвите за този момент, а от нас да се очаква

стаята няма никакви огледала и тя е едва осветена. Върху

да наваксаме само за няколко седмици? - продължава Уил с

бюрото в ъгъла има монитор.

присвити очи.

- Седни! - казва фор. Той здраво стиска ръцете ми и ме

- Не е съвсем така. Вярно, първата степен е за придоби

бута навътре.

ване на бойни умения, но никой не може да се подготви за

- Този път каква ще бъде симулацията? - питам, като се

втора степен - отвръща Юрая. - Поне така са ми казвали.

опитвам да овладея гласа си да не трепери, но не успявам.

Никой не се обажда след това. Седим в пълна тишина

- Чувала ли си някога израза „да се изправиш срещу стра

двайсетина минути. Проследявам изтичането на всяка

ховете си"? - пита той. - Тук приемаме това буквално.

минута върху циферблата на часовника си. После вратата

Симулацията ще те научи да контролираш емоциите си

отново се отваря и фор извиква следващия по име.

дори в най-рисковата ситуация.

- Питър - казва той.

Докосвам челото си с трепереща ръка. Симулациите не

Изминаването на всяка минута ме стърже отвътре

са реалност; очевидно е, че не представляват заплаха за

като с шкурка. Накрая бройката ни съвсем намалява и ос

мен, затова не би трябвало да се боя, но реакцията ми е

таваме само аз, Юрая и Дрю. Дрю потропва с крак, Юрая

инстинктивна. Налага се да мобилизирам цялата си воля,

барабани с пръсти по коляното си, а аз се опитвам да седя

за да тръгна към стола и да седна на него, отпускайки глава

неподвижно. Откъм стаята 8 дъното на коридора се носи

върху облегалката. Студенината на метала се просмуква

само неразбираемо мърморене и подозирам, че това е нов

през дрехите ми.

трик в стратегията, която изглежда ни прилагат - да ни

- Провеждал ли си някога т е с т за установяване на на

плашат при всеки удобен случай.

клонностите? - питам. Неговите действия ми се виждат

gocma умели.

наклонностите - обяснява той. - Освен че вкарва предава

- He - отговаря. - Гледам да избягвам Аскетите докол

теля, серумът стимулира амигдалата - онази част 6 мозъ

кото мога.

ка, която е свързана с негативните емоции като страх на

Представа нямам защо някой ще гледа да стои далече

пример - и предизвиква халюцинации. Електроимпулсите

от Аскетите. Виж, да избягваш Безстрашните и Прями

на мозъка се трансформират в нашия компютър, той на

те е разбираемо - безстрашието и честността понякога

свой ред превръща твоята халюцинация 8 симулиран об

принуждават хората да вършат странни неща. Но Аске

раз, който аз мога да видя на екрана. После изпращам записа

тите?

на администраторите. Ще поддържаме халюцинацията,

- Защо?

докато не се успокоиш - пулсът ти да стане нормален и

- Питаш, защото вярваш, че ще ти отговоря ли?

дишането да се уравновеси.

- Защо приказваш с недомлъвки, щом като не искаш да

Опитвам се да вникна в неговите думи, но мислите ми

ти задават въпроси?

се мятат трескаво ту в една, ту в друга посока. Вече усе

Пръстите му леко докосват шията ми. Тялото ми се

щам първите признаци на уплаха: потни длани, бясно туп

изопва. Проява на нежност? Не - трябвало е да прибере

тящо сърце, стягане в гърдите, пресъхнала уста, буца в

косата ми. Той изтрополява с нещо и аз надигам глава да

гърлото, затруднено дишане. Той поставя ръце от двете

видя какво е. В едната си ръка фор държи спринцовка с

страни на главата ми и се надвесва над мен.

дълга игла, пръстът му е върху буталото. Течността в

- Бъди смела, Трие! - прошепва. - Първият път винаги