Дивергенти

е същото. Ние не сме еднакви. И въпреки това, сме едно

Когато ускорението намалява, прокарвам пръсти през

цяло.

косата си. Вятърът я е заплел на възли. Увисвам на двай

Обръщам се да погледна отново небостъргача Ханкок.

сетина стъпки над земята, но сега тази височина изобщо

Той сега е толкова далече от мястото, на което се нами

не ме притеснява. Посягам зад гърба си да развържа ремъ

рам, че не мога да различа хората на покрива.

ците, които ме крепят на въжето. Пръстите ми трепе

- Гледайте! Това е той! - провиква се някой, сочейки

рят, но въпреки това, успявам да ги разхлабя. Под мен се е

над рамото ми. Проследявам с поглед насочения пръст в

струпала тълпа от членове. Те преплитат ръце и образу

посока на малка черна точка, която се спуска стремглаво

ват мрежа от човешки крайници.

по стоманеното въже. След секунда дочувам смразяващ пи

Ако искам да стъпя на земята, трябва да им се доверя,

сък.

- Бас ловя, че реве.

нове и ги помоли да вземат и мен. На тях това никак не им

- Братът на Зийк да реве?! Изключено. Ако е така, здра

хареса и някакво момиче, Лин, даже ме настъпи.

вата ще си изпати.

- Отначало може и да не са те искали с тях - тихо се

- Ръцете му се мятат като перки.

намесва Уил, - но сега очевидно те харесват.

- Звучи като драна котка - казвам. Всички отново вку-

- Така е - казвам. Не мога да го отрека. - Но се радвам,

пом се разсмиват. Става ми малко гузно, че се подигравам

че се върнах.

на Юрая зад гърба му, но се утешавам, че бих казала също

Надявам се да не ме хванат в лъжа, но подозирам, че

то и право в очите му. Поне се надявам да е така.

всичко им е ясно. Мярнах отражението си в един прозо

Когато Юрая най-накрая спира във въздуха, тръгвам да

рец, докато се връщахме в лагера - бузите и очите ми го

го посрещна заедно с членовете. Подреждаме се под него и

рят, косата ми е в безпорядък. Целият ми вид показва, че

протягаме ръце над празното пространство между нас,

съм преживяла нещо разтърсващо.

Шона обвива с пръсти ръката ми над лакътя. На свой ред

- Е, пропусна да видиш как Кристина едва не напердаши

стискам нечия ръка - не съм сигурна на кого е точно, пред

един Ерудит - казва Ал. Гласът му звучи разпалено. Винаги

мен има толкова много протегнати ръце - и поглеждам

мога да разчитам на Ал да стопи напрежението. - Беше

нагоре.

дошъл при нас да разпитва какво мислим за управлени

- Със сигурност вече не върви да ти викаме Дървена

ето на Аскетите и Кристина му каза, че има много по-

та - казва Шона. После кима. - Трие.

съществени неща, с които би могъл да се захване.

- За което е напълно права - добавя Уил. - А той взе, че

Когато същата вечер влизам в столовата, все още из

й се озъби. Голяма грешка от негова страна.

лъчвам мириса на вятър. Оставам в групата на родените

- Направо огромна - казвам и клатя глава. Ако се усмих

Безстрашни още секунда, след като съм прекрачила прага,

вам достатъчно широко, може да ги накарам да забравят

чувствайки се вече една от тях. После Шона ми маха за

ревността, обидата или каквото там изниква от погледа

довиждане, тълпата ми прави път и аз тръгвам към ма

на Кристина.

сата, откъдето с увиснали челюсти ме гледат Кристина,

- Точно така - съгласява се тя. - Докато ти се заба

Ал и Уил.

вляваше незнайно къде, на мен остана мръсната работа да

Изобщо не помислих за тях, когато приех поканата на

защитавам предишната ти каста и да замазвам междукас-

Юрая. Но сега смаяните им погледи гъделичкат самочув

товите конфликти...

ствието ми. Въпреки това, не бих искала да ги тревожа.

- Хайде, стига си се преструвала, признай си, че се заба

- Къде се изгуби? - пита Кристина. - Какво си правила

вляваше - прекъсва я Уил и я смушква с лакът. - Ако нямаш

с тях?

намерение да разкажеш цялата случка, тогава аз ще го на

- Юрая... Нали се сещаш, послушникът от родените

правя. Та, стои си тя...

Безстрашни, който беше в нашия отбор за пленяване на

Уил се впуска в детайлно описание, а аз кимам, прес

знамето... - започвам, - беше тръгнал нанякъде с група чле-

трувайки се, че го слушам, но в главата ми е единствено

гледката от Върха на небостъргача u представата за това

как би изглеждало тресавището, пълно с вода, възвърнало

предишната си слава. Поглеждам крадешком през рамото

на Уил към групата на членовете, които сега използват

вилиците за катапулти и се обстрелват с храна.

В този момент за първи път искрено жадувам да съм

Г Л А В А

една от тях.

О С Е М Н А Д Е С Е Т А

Което ще рече, че трябва да оцелея по време на следва

щата степен от инициацията.

Ето как протича засега втора степен от инициаци

ята - чакаме в тъмен коридор заедно с останалите по

слушници и се питаме какво ли ще се случи с нас зад затво

рената врата.

Юрая седи срещу мен, Марлиин е от лявата, а Лин - от

дясната му страна. Послушниците, родени Безстрашни,

и трансферите бяхме разделени по време на първа степен,

но о т т у к нататък ще бъдем заедно. Поне така каза Фор,

преди да изчезне зад затворената врата.

- Е - обажда се Лин, чегъртайки пода с върха на обувка

та си, - кой от вашите се класира първи?

Отначало въпросът й потъва в пълно мълчание, после

Питър се прокашля, за да прочисти гърлото си.

- Аз - отговаря той.