Дивергенти

ми потъва и ушите ми заглъхват. Стискам релсата покрай

може по-тихо.

стената и започвам да следя как се увеличават номерата на

- Естествено, че работят - отговаря Зийк вместо

етажите. Минаваме двадесетия, тридесетия и най-накрая

него и подбелва очи. - Да не ме мислиш за толкова тъп, че

косата на Юрая е пригладена. Петдесети, шестдесети и

да не се сетя да дойда по-рано и да пусна резервния генера

пръстите на краката ми започват да пулсират. Девет

тор?

десет и осми, деветдесет и девети и асансьорът плавно

- Да, бе! - обажда се Юрая. - Голяма работа си свършил!

спира на стотния етаж. Доволна съм, че не тръгнахме по

Зийк измерва брат си със свиреп поглед, после обгръща

стълбището.

врата му с ръка, притиска главата му към тялото си и

- Чудя се как ще излезем на покрива от... - Гласът на

7 I к н т ъ р ъ т „Джон Ханкок" се намира В Чикаго. Издига се на височина .344 м и има с т о

Юрая секва.

етажа. Н е б о с т ъ р г а ч ъ т , и з в е с т е н и к а т о Големия Джон, е ч е т в ъ р т и по височина 6 С А Щ . П е т

гигантски диагонални скоби, разположени по с т е н и т е му и прикрепени към Външни стоманени

Силен вятър ме блъсва в лицето и разпилява косата

колони, му д а в а т допълнителна у с т о й ч и в о с т , особено спрямо в е т р о в е т е . . - Б.пр.

пред очите ми. В тавана на стотния етаж зее огромна

gynka. Зийк опира алуминиева стълба до ръба й и започва да

Предстои да се плъзнем от стотици метри височина

се катери. Стълбата пука и се огъва под тежестта му, но

по стоманеното въже, прихванати само с една примка.

той продължава нагоре, подсвирквайки си. Когато стъпва

- Боже мили! - простенва Юрая.

на покрива, той се обръща и придържа стълбата на следва

Имам сили само да кимна в отговор.

щия, тръгнал след него.

Шона първа ще се напъха в примката. Тя ляга по корем

Дълбоко в себе си се чудя дали това не е някаква самоу-

и започва да пълзи, докато почти цялото и тяло не се

бийствена мисия, маскирана като игра.

оказва впримчено в здравата материя. После Зийк затяга

Не за първи път си задавам този въпрос след Изборна

ремъците около раменете й, през кръста и около бедрата.

та церемония.

След това я дърпа напред заедно с примката към ръба на

Изкачвам се по стълбата след Юрая. Това ми напомня

сградата и бавно отброява в обратен ред от пет до едно.

как се катеря по подпорните колони на виенското колело,

Шона вдига палец и се хвърля напред, в нищото.

а фор ме следва по петите. Отново усещам пръстите му

Лин ахва, когато Шона се мята под остър ъгъл с глава

върху хълбока си, когато ме задържа да не падна, и едва не

та надолу. Отмествам я, за да си осигуря по-добра гледка.

пропускам едно от стъпалата на стълбата. Глупачка.

Поне докато я виждам, Шона се държи стабилно, осигуре

Прехапала устни, най-после стигам върха и се изправям

на от примката около тялото й, но не след дълго е твър

върху покрива на небостъргача Ханкок.

де далече, само черно зрънце над Лейк Шор Драйв.

Вятърът е толкова силен, че нито мога да видя, нито

Членовете надават победоносни викове с вдигнати

да чуя нещо. Налага се да се опра на Юрая, за да не изхврькна

юмруци, после се нареждат в редица покрай ръба, избут

през ръба. Отначало различавам само тресавището, огро

вайки се един друг, за да си намерят по-добра наблюдателна

мно и кафяво, простряло се във всички страни, стигащо

позиция. Не зная как, но аз се оказвам първият от послуш

чак до хоризонта, лишено от живот. В противоположна

ниците в тази редица, точно пред Юрая. Между мен и

та посока е градът и по много неща прилича на него - без

стоманеното въже има само седем души.

жизнен и безкраен.

Въпреки това, част от мен роптае: „Трябва ли да ча

Юрая сочи нещо. Към единия от пилоните на покрива е

кам цели седем души?!". Това е някаква странна смесица от

привързано стоманено въже, дебело колкото китката ми.

ужас и нетърпение, непозната за мен до този момент.

Долу под него са струпани на куп черни товароподемни

Следващият от членовете на Безстрашните, момче с

примки, изработени от здрав материал и достатъчно го

хлапашки вид и коса до раменете, се намъква в примката

леми, за да удържат човешко тяло. Зийк взима една от тях

не по корем, а по гръб. Докато Зийк го бута по стоманено

и я окачва за скрипеца, който виси на стоманеното въже.

то въже, той разперва широко ръце.

Проследявам с поглед въжето надолу, което се спуска

Нито един от членовете не изглежда уплашен. Държат

между сградите покрай Лейк Шор Драйв. Нямам предста

се така, сякаш са го правили хиляди пъти. Може би наис

ва къде свършва. Едно е ясно обаче: ако се спусна по него,

тина е така. Но когато хвърлям поглед през рамо, виждам

ще разбера.

повечето послушници пребледнели и притеснени, въпреки

че разговарят развълнувано помежду си. Какво ли е това в

ремъците т и ! - отвръща Зийк и се пляска по коляното. -

процеса на инициациата, което трансформира паниката

После какво - едно размазано петно?

в удоволствие? Или просто хората се научават по-добре

- Да бе, да! - отвръща Юрая. - А след това мама жив

да прикриват страха си?

ще те свари.

Пред мен са останали само трима души. Поредната

Като ги слушам как говорят за майка си и за своето