Дивергенти

Влакът увеличава скорост. Двамата с Юрая сядаме

край стената.

лон. Опитвам се да не му обръщам внимание и кимвам. Из

Крещя, за да надбикам вятъра.

вестно ми е, че фор не е страхливец. Но знам също така,

- Къде отиваме?

че със сигурност се страхува от едно нещо: височините.

Юрая вдига рамене.

Щом гледа да избягва това, значи ни предстои нещо, свър

- Зийк така и не ми каза.

зано с престой на голяма височина. Но тя явно не подози

- Зийк ли?

ра нищо, щом говори за фор с такова благоговение.

- По-големият ми брат - отговаря. После посочва на

- Добре ли го познаваш? - питам. Знам, прекалено любо

пряко през вагона към едно момче, което седи край врата

питна съм, винаги съм си била такава.

та с провесени навън крака. То е слабо, дребно и изобщо не

- Всички познават Фор - отговаря т я . - Двамата за

прилича на Юрая, ако не броим цвета на кожата.

едно бяхме послушници. Не ме биваше в схватките и той

- Не ти и трябва да знаеш. Това ще развали изненада

тренираше с мен всяка нощ, когато останалите спяха. -

та - провиква се момичето от лявата ми страна. После

Тя се почесва по врата и внезапно добива сериозно израже

протяга ръка. - Аз съм Шона.

ние. - Беше много мило от негова страна.

Разтърсвам ръката й, но не я стискам достатъчно сил

После се изправя и застава зад членовете край вратата.

но и бързам да измъкна своята. Съмнявам се, че някога ще

След секунда от сериозното й изражение няма и следа, но

се науча да се ръкувам като хората. Просто ми се вижда

аз все още съм объркана от онова, което каза; донякъде

неестествено да стискам рьцете на непознати.

съм смутена от мисълта, че фор може да бъде и „мил";

- Аз съм... - понсчвам да се представя.

донякъде съм смутена от това, че изпитвам желание да я

- Знам коя си - прекъсва ме тя. - Ти си Дървената, фор

ударя без особена причина.

ми е говорил за теб.

- Стигнахме! - провиква се Шона. Влакът не е намалил

Моля се червенината, избила по бузите ми, да не е пре

скоростта си, но тя се хвърля през отворената врата.

калено ярка.

Останалите членове я следват - поток от хора 6 тъм

- А, така ли! И какво ти каза?

ни дрехи с пиърсинги, които не са много по-възрастни от

Тя се ухилва насреща ми.

мен. Заставам до Юрая пред вратата. Влакът се носи мно

- Каза, че си Дървена. Защо питаш?

го по-бързо в сравнение с предишните пъти, когато съм

- Щом като инструкторът ми говори за мен - отвръ

скачала в движение. Не е сега моментът обаче да губя само

щам колкото се може по-твърдо, - бих искала да знам как

обладание. Пред всички тези членове. Затова скачам от

во разправя. - Надявам се да лъжа убедително. - Той не идва

вагона, тежко падам на земята и залитам няколко крачки

с нас, така ли?

напред, преди да си възвърна равновесието.

- Не, той никога не участва - отговаря тя. - Вероятно

Двамата с Юрая ускоряваме крачка, за да настигнем гру

отдавна е загубил интерес. За него няма достатъчно адре

пата на членовете; около нас са останалите послушници,

налин в това, нали разбираш?

които почти не поглеждат към мен.

Той не идва с нас. Нещо в мен се спихва като спукан ба-

Озъртам се, докато вървя. Цитаделата е останала да-

лече зад нас, черен силует на фона на облаците, а сградите

започва да барабани по нея с кокалчетата на пръстите си.

наоколо са тъмни и притихнали. Трябва да сме на север от

Зийк може и да е по-дребен от Юрая, но очевидно е по-сил

моста, в изоставената част на града.

ният. Или поне по-бързият. Юрая го сръгва 6 ребрата и

Завиваме зад ъгъла и се пръскаме, докато вървим по Ми-

онзи го пуска.

чиган Авеню. На юг от моста Мичиган Авеню е оживен

Оглеждам с усмивка разчорлената коса на Юрая, а вра

булевард, гъмжащ от народ, но отсам е съвсем пуст.

т и т е на асансьора се отварят. Нахлуваме вътре, членове

Щом вдигам очи да огледам сградите наоколо, вече знам

те през едната врата, послушниците - през другата. Едно

къде отиваме: небостъргачът Ханкок7, черна колона с кръс

момиче с бръсната глава ме настъпва, напирайки да влезе

тосани подпорни греди, най-високата сграда на север от

вътре, и не се извинява. Стискам крака си с изкривено лице

моста.

и се каня да я изритам в пищяла. Юрая е зяпнал отражени

Но какво ще правим там? Ще се катерим ли?

ето си върху вратата на асансьора и си приглажда косата.

Когато наближаваме, членовете започват да тичат и

- На кой етаж? - пита момичето с бръснатата глава.

ние двамата с Юрая също спринтираме, за да ги насти

- На стотния - отговарям.

гнем. Смушквайки се един друг с лакти, те нахлуват през

- Ти пък откъде знаеш?

редица врати в подножието на сградата. Стъклото на

- Хайде стига, Лин! - намесва се Юрая. - Бъди мила!

едната от тях е счупено и от нея е останала само рамка

- Намираме се в стоетажна изоставена сграда заедно с

та. Просто прекрачвам през нея, вместо да я отварям и

членове на Безстрашните - контраатакувам. - Тогава как

следвам останалите из зловещото тъмно фоайе. Под под

ти не го знаеш?

метките ми хрущи натрошено стъкло.

Тя нищо не казва. Просто натиска с пръст десния бу

Очаквах да се качим по стълбището, но вместо това,

тон.

спираме пред асансьорите.

Асансьорът толкова рязко излита нагоре, че стомахът

- Работят ли асансьорите? - питам Юрая, колкото се