Дивергенти

почти до смърт?

Виждам я надвесена над мен, двете сме на тротоара пред

Тя нищо не казва.

нас и тя бърше сълзите от лицето ми, защото си охлузих

Половин час по-късно съм на колене на пода в спалното

коляното. Тогава бях на пет.

помещение и бърша кръвта на Едуард. Кристина изхвър

- Всичко ще бъде наред. - Опитвам се гласът ми да зву

ля пропитите с кръв хартиени кърпи и ми носи чисти.

чи убедително, сякаш не го успокоявам само между друго

Мира я няма, сигурно е отишла с Едуард в болницата.

то, но е точно така. Изобщо не съм сигурна дали всичко

Никой не спи спокойно тази нощ.

ще бъде наред. По-скоро очаквам да е обратното.

Пристигат сестрите, нареждат ми да се отдръпна и

- Може ида прозвучи налудничаво - казва Уил, - но не ми

аз се подчинявам. Коленете и лактите ми са подгизнали в

се ще да взимаме свободен ден точно днес.

кръв. Когато се оглеждам, забелязвам само двама души да

Кимвам. Знам какво иска да каже. Ако имам някакво за

отсъстват.

нимание, ще се разсея, а точно в този момент имам нужда

Дрю.

от това.

И Питър.

Не сме прекарали много дълго време сами с Уил - Кристи

на и Ал отидоха да подремнат в спалното. Никой от нас

След като отнасят Едуард, аз се преобличам в банята

не желае да остава повече от необходимото там. Не че

и си измивам ръцете. Кристина идва с мен и стои до вра

Уил ми е казал нещо такова, просто го знам.

тата, но не обелва и дума. Благодарна съм й за това. Няма

Прокарвам нокът под нокътя на другия си пръст. Из

какво толкова да си кажем.

мих старателно ръцете си, след като почистих кръвта на

Жуля гънките по дланите си и изчегъртвам с нокът

Едуард, но все още я усещам по тях. Двамата с Уил безцел

кръвта изпод другите нокти. Преобубам се в чисти пан

но се скитаме. Няма къде да отидем.

талони и хвърлям в коша изцапаните. Взимам тоалетна

- Дали да не идем да го видим? - предлага колебливо

хартия колкото мога да нося. Все някой трябва да изчис

той. - Но какво ще му кажем? Не те познавахме добре, но

ти мърсотията в спалното помещение и понеже се съмня

страшно съжаляваме, че те наръгаха в окото, така ли?

вам, че някога ще мога да заспя отново, защо да не съм аз.

Никак не е смешно. Осъзнавам го, но кикотът клокочи

Посягам към дръжката на вратата, но Кристина ме

в гърлото ми и аз се разсмивам, защото ми е много по-

трудно да го потисна. Уил ме гледа втренчено известно

то кара един човек да се изправи в защита на друг човек."

време, после и той се разсмива. Понякога да се смееш или

Уил въздъхва.

плачеш е единственият избор, а точно сега смехът е по на

Не е необходимо да казва нещо повече. Добре разбирам

място.

какво има предвид. Кастата на Безстрашните може да е

- Съжалявам - казвам. - Ама всичко е толкова нелепо.

основана с добри намерения, с правилни идеи и цели. Но се

Не искам да плача за Едуард - не така покъртително и

е отклонила много от тях. Давам си сметка, че същото

от сърце, както го правиш за приятел или лЬбим човек.

важи и за Ерудитите. Преди много време Ерудитите са

Ще ми се да плача, защото се случи нещо ужасно, а аз бях

трупали познания и умения в името на това да правят

свидетел на това и нямаше как да го предотвратя. Никой

добро. Днес обаче събират знания и умения от алчност.

от онези, които биха искали да накажат Питър за сторе

Питам се дали и другите касти страдат от същото забо

ното, нямат необходимата власт да го направят; никой

ляване. Не съм мислила за това досега.

от онези, които имат власт да го накажат, няма да си на

Но макар да виждам ясно покварата у Безстрашните,

правят труда да го свършат. Безстрашните имат закони

не бих могла да напусна кастата. И не само защото ве

срещу подобни брутални нападения, но когато хора като

роятността да остана безкастова, в пълна изолация ми

Ерик държат властта, тези закони ще останат неприло-

изглежда по-страшна и от смъртта. Причината е, че в

жени.

малкото хубави моменти, които преживях, откакто съм

Продължавам, вече по-сериозно:

тук, разбрах колко важно е да се съхрани тази каста. Сигур

- А най-абсурдното е, че във всяка друга каста ще го

но отново можем да станем храбри и честни.

приемат за смела постъпка, ако разкрием какво се случи.

- Хайде да отидем в столовата - предлага Уил - и да

Но тук, при Безстрашните... подобна смелост няма да ни

хапнем торта!

донесе нищо добро.

- Дадено - усмихвам му се.

- Ти чела ли си манифестите на различните касти? -

Докато вървим към Ямата, аз си повтарям наум цита

пита Уил.

та, който ми каза Уил, за да не го забравя.

Манифестите на петте касти са написани след тяхно

„Аз се уповавам на всекидневните, обикновени прояви

то формиране. Учили сме за тях в училище, но никога не

на храброст. Вярвам в смелостта, която кара един човек

съм ги чела.

да се изправи в защита на друг човек."

- Ами ти? - свивам вежди насреща му. После си спом

Красива мисъл.

ням, че Уил веднъж спомена как е научил наизуст картата

на града просто за удоволствие и казвам: - Разбира се, ти

Малко по-късно, когато се връщам в спалното помеще

си ги чел.

ние, заварвам леглото на Едуард без завивки и постелки, а

- Един пасаж 6 манифеста на Безстрашните, който си

чекмеджетата му - празни и отворени. В другия край на