Дивергенти

щението натежава като скала, която се клатушка на ръба

- Не се бой, всичко ще бъде наред! - казва той. - Сега

на пропастта.

трябва да го отпразнуваме.

После се сгромолясва.

- Щом трябва, давайте! - казва Кристина, хващайки с

- Какво е това? - вика Моли и сочи към Кристина. - Аз

една ръка моята, а с другата Ал. - Хайде, Ал! Не знаем как

я бих! Размазах я за няколко минути, а сега тя е преди мен!

са се представили родените Безстрашни. Още нищо не е

- Точно така - отвръща Кристина и скръства ръце. Ус

сигурно.

михва се победоносно. - И какво от това?

- Аз ще вървя да си лягам - промърморва той и издърпва

- Ако преследваш добър резултат, нека не ти става на

ръката си.

вик да падаш от по-неумели противници - казва фор и

Навън в коридора е по-лесно да забравя за Ал, за отмъ

гласът му прерязва като нож мърморенето и ропота на

щението на Моли и за подозрителното спокойствие на

останалите послушници. Той пъха тебешира в джоба си и

Питър; тук ми е по-лесно да си представя, че нищо не ме

минава покрай мен, без дори да ме погледне. От неговите

разделя от моите приятели. Но някъде дълбоко 6 съзнани

думи ме заболява, защото аз съм този неумел противник,

ето ми като трън се е забила мисълта, че Кристина и Уил

за когото той говори.

са вече мои съперници. Ако искам да попадна сред първите

Явно и Моли си е помислила същото.

десет, най-напред ще трябва да победя тях.

Моля се само да не се наложи да ги предам по бреме на

А после вой, който смразява кръвта ми и кара косата

инициацията.

ми да настръхне. Отмятам завивките и се изправям на

каменния под с боси ходила. Все още не виждам добре, за да

Тази нощ ми е трудно да заспя. Преди спалното поме

разбера откъде идва викът, но различавам тъмна купчина

щение ми се струваше шумно, защото в него дишат де

на пода през няколко легла от моето. Втори писък прониз

ветима души, сега обаче е неестествено притихнало. А

ва слуха ми.

когато е толкова тихо, се сещам за семейството си. Слава

- Запалете осветлението! - крещи някой.

на бога, че в лагера на Безстрашните обикновено е шумно.

Тръгвам по посока на гласа, бавно, за да не се препъна

Ако майка ми е от Безстрашните, тогава защо е из

в нещо. Имам чувството, че съм в някакъв транс. Всъщ

брала кастата на Аскетите? Дали й харесва тяхното спо

ност не искам да разбера откъде идва писъкът. Такъв пи

койствие, техния установен ред, добротата им - всичко

сък може да означава само едно - кръв, оголени кости и бол

онова, което ми липсва, когато си позволя да мисля за тях?

ка. Такъв писък тръгва от дъното на утробата и изригва

Питам се, дали някой от тукашните я помни като мла

през всеки сантиметър от тялото.

да и дали може да ми разкаже каква е била тогава. Но дори

Лампите светват.

и да има такива, те сигурно няма да искат да говорят за

Едуард лежи по лице край леглото си. Около главата му

нея. След като станат пълноправни членове, трансфери

има локва кръв, а от свитите му като птичи крак пръ

те не обсъждат предишната си каста. Предполага се, че

сти стърчи дръжката на сребърен нож. Пулсът ми тътне

така ще им бъде по-лесно да пренасочат своята вярност

в ушите. Разпознавам ножа за масло от столовата. Ос

от семейството към кастата и да прегърнат максимата

трието му е забито в окото на Едуард.

„Кастата над кръвта!".

Мира, застанала до краката на Питър, пищи. Още ня

Заравям лице във възглавницата. Тя ме помоли да кажа

кой пищи, друг вика за помощ, а Едуард продължава да лежи

на Кейлъб да проучи серума за симулация - защо? Дали това

на пода, гърчи се и вие. Свивам се край главата му, коленете

има нещо общо с факта, че съм Дивергент и затова съм в

ми опират кървавата локва и аз слагам ръце на раменете

опасност; или е нещо съвсем различно? Въздъхвам тежко. В

му.

главата ми се въртят хиляди въпроси, а тя си замина, пре

- Стой неподвижно! - казвам. Усещам се спокойна, въ

ди да съм успяла да задам дори един от тях. Сега кръжат в

преки че не чувам нищо наоколо, сякаш главата ми е по

мислите ми и няма да ми дадат покой, докато не открия

топена във вода. Тялото на Едуард се разтърсва от гърч

отговорите.

и аз повтарям по-високо и по-строго: - Казах да лежиш

Дочувам някакво боричкане в стаята и надигам глава

непод0ижно\ Дишай!

от възглавницата. Очите ми не са привикнали с тъмни

- Окото ми! - крещи той.

ната и пред погледа ми е пълен мрак, сякаш съм с пуснати

Надушвам отблъскваща миризма. Някой е повърнал.

клепачи. Чувам тътрене на крака и проскърцване на обув

- Извадете го! - крещи той. - Извадете го, извадете го

ка. Тежък глух удар.

от мен, извадете го!

Поклащам глава, после си давам сметка, че той не може

спира.

да ме види. В корема ми набъбва кикот. Истеричен. Трябва

- Знаеш кой го е направил, нали?

да овладея истерията си, ако искам да му помогна. Налага

се да забравя за себе си.

-Да.

- Не трябва ли да кажем на някого?

- Няма - казвам. - Трябва да почакаш лекарят да го на

- Наистина ли мислиш, че някой от Безстрашните

прави. Чуваш ли ме? Нека лекарят го извади. А сега дишай!

ще си мръдне пръста? - отговарям. - След като вече те

- Боли - хлипа той.

провесиха над бездната? И след като ни карат да се бием

- Знам. - Вместо моите думи, чувам гласа на майка си.