Дивергенти

тихо, че едва го чувам. - Тук и навсякъде.

Ерик можеше и да приеме.

Лицето на фор пламва, макар изражението му да не се

- Всички да спрат! - изкрещява Ерик.

променя. Той още по-здраво стиска ножовете, чак кокалче-

Летящите ножове замират заедно с разговорите в зала

т а т а му побеляват, докато се извръща към Ал.

та. Стискам здраво малкия си кинжал.

Местя поглед от тъмните ококорени очи на Ал кьм

- Освободете ринга! - Ерик поглежда към Ал. - С изклю

треперещите му ръце, после кьм решително стиснатата

чение на теб.

челюст на фор. Гневът клокочи в гърдите ми и изригва

Пускам кинжала и той пада върху прашния под с глу

през устата.

хо тупване. Тръгвам подир останалите послушници към

- Престанете!.

дъното на залата и те се скупчват пред мен, жадни да

фор преобръща ножа в ръката си, пръстите му стара

видят какво ще последва, а на мен ми се свива стомахът:

телно опипват металното острие. Погледът, с който

Ал, изправен срещу яростта на Ерик.

ме измерва, е толкова твърд, все едно е запратил камък по

- Застани пред мишената! - нарежда Ерик.

мен. Знам защо е така. Голяма глупост е да се обаждам, до

Огромните ръце на Ал се тресат. Той отстъпва задне-

като Ерик е тук; изобщо е голяма глупост да се обаждам.

шком към мишената.

- Всеки идиот може да бъде изправен пред мишената -

- Ей, фор! - Ерик поглежда през рамо. - Ще ми помогнеш

продължавам. - Това не доказва нищо, освен че ни тормо

ли?

зите. Което, доколкото си спомням, е признак на малоду

Фор тръгва кьм Ерик, почесвайки веждата си с върха

шие.

на ножа. Под очите му има тъмни кръгове и устата му е

- В такъв случай това няма да е проблем за теб - казва

изкривена в напрегната усмивка - уморен е не по-малко от

Ерик. - Явно изгаряш от нетърпение да заемеш мястото

нас.

му.

- Ще стоиш там, докато той мята ножовете - обръ

Последното нещо, което бих си пожелала, е да застана

ща се Ерик кьм Ал, - за да се научиш да не кръшкаш.

пред мишената, но вече няма връщане назад. Не си оставих

- Необходимо ли е наистина всичко това? - обажда се

никаква вратичка за измъкване. Докато си пробивам път

Фор. Гласът му звучи отегчено, но във вида му няма нищо

през тълпата от послушници, някой ме блъска по рамото.

- Свършено е с хубавото ти личице! - просъсква Пи

Защо ме подтиква да се предам? Нима иска да се прова

тър. - О, я чакай! Ти май и досега нямаше хубаво личице.

ля?

Връщам си равновесието и продължавам напред към Ал.

- Млъквай, фор!

Той ми кимва. Опитвам се да му се усмихна окуражително,

Затаявам дъх, когато т о й премества и последния нож

но не ми се получава. Изправям се пред мишената и главата

от едната в другата ръка. Зървам светкавица в очите

ми дори не стига центъра, но не това е от значение сега.

му, когато замахва назад и запраща ножа. Той лети право

Поглеждам към ножовете на фор: единият е в дясната му

към мен, преобръщайки се с острието напред. Тялото ми

ръка, другите два - в лявата.

се вдървява. Този път, когато се забива в дъската, болка

Гърлото ми е пресъхнало. Аз няма да трепна. Ако го на

прорязва ухото ми и кръвта започва да гъделичка кожата.

правя, ще покажа пред Ерик, че не е толкова лесно, колко

Докосвам ухото си. Порязал го е.

то го мислех; ще докажа, че съм малодушна.

Ако съдя по погледа му, направил го е нарочно.

- Ако трепнеш, Ал идва на твоето място - казва фор

- Ще ми се да можех да остана и да видя дали и другите

бавно, внимателно. - Разбираш ли?

сте толкова дръзки като нея - казва Ерик с омекнал глас, -

Кимвам.

но мисля, че за днес е достатъчно.

Очите на фор все още са впити в моите, когато вди

Той стиска рамото ми. Усещам пръстите му сухи и

га ръка, отмята лакът назад и хвърля ножа. Виждам само

студени, а погледът, с който ме измерва, сякаш изисква

някакво просветване във въздуха, после чувам глухия удар.

нещо от мен; като че заслугата за онова, което извърших

Ножът се е забил в дъската на педя разстояние от бузата

току-що, е изцяло негова. Не отвръщам на усмивката му.

ми. Затварям очи. Благодаря ти, боже!

Онова, което направих, няма нищо общо с него.

- Стига ли ти толкова, Дървената? - пита фор.

- Занапред не трябва да те изпускам от поглед - добавя

Пред очите ми е ококореният поглед на Ал, спомням си

той.

тихото му ридание нощем и поклащам глава.

Страхът започва да ме боде отвътре - в гърдите, в

-Не.

главата, по ръцете. Чувствам се така, сякаш начелото ми

- Тогава си отвори очите! - Той потупва с пръст меж

е жигосана думата ДИВЕРГЕНТ и ако той ме загледа по-

ду веждите си.

продължително, ще успее да я разчете. Но той сваля ръка

Впервам поглед в него и плътно притискам ръце до тя

от рамото ми и отминава.

лото си, та никой да не забележи, че треперят. Той пре

Двамата с фор оставаме по местата си. Изчаквам за

мества ножа от лявата в дясната си ръка и аз не виждам

лата да се опразни и вратата да се затвори, преди да го

нищо друго, освен очите му, когато вторият нож се за

погледна отново. Той пристъпва към мен.

бива над главата ми. Този път е още по-близо от предиш

- Ухото ти... - понечва да заговори той.

ния - усещам го как вибрира точно над черепа ми.

- Ти го направи нарочно\ - изкрещявам.