Дивергенти

Всяко мускулче в тялото ми се изопва до скъсване, дока

преди всеки важен момент, който съм преживяла и едва

то се нося към земята. Когато вече виждам пукнатините

успявам да потисна писъка си. Ще се изпусна. Ще се изпусна.

по алеята, се пускам и тялото ми пада надолу с краката

- Дръж се! - провиква се тои. - Само се дръж, имам нещо

напред. Коленете ми се огъват под тежестта, разпервам

наум.

ръце и се претъркулвам колкото се може по-далече. Бето

Той продължава да се спуска надолу. Движи се в погрешна

нът на настилката издрасква лицето ми и аз се обръщам

посока - би трябвало да идва към мен, а не да се отдале

точно навреме, за да видя как една от кабинките се носи

чава. Поглеждам към дланите си, които толкова здраво

насреща ми като гигантска обувка, готова да ме смаже.

стискат тънката решетка, че кокалчетата им са побеле

Претъркулвам се отново и дъното на кабинката охлузва

ли. Пръстите ми са тъмночервени, почти лилави. Едва ли

рамото ми.

ще ме удържат още дълго.

Спасена съм.

Няма да изкарам още много.

Скривам лицето си в длани. Не се и опитвам да стана.

Стискам очи. По-добре да не гледам. По-добре да се пре

Сигурна съм, че ако го направя, ще се свлека обратно на зе

сторя, че това изобщо не се случва. Чувам как кецовете на

мята. Чувам стъпки и ръцете му обхващат китките ми.

фор скърцат върху метала, стъпките му са бързи.

Оставям го да ми открие очите.

- фор! - надавам вой. Може би си е отишъл. Може би ме

Той плътно обгръща едната ми длан с двете си ръце. То

е изоставил. Може би това е изпитание за моята издръж

плината на кожата му прогонва от пръстите ми болката

ливост, за храбростта ми. Вдишвам през носа и издишвам

от стискането на металната греда.

през устата. Броя вдишванията и издишванията, за да се

- Добре ли си? - пита, сплел здраво ръце в моите.

успокоя. Едно, две. Вдишване, издишване. „Хайде, фор!" - е

-Да.

единствената ми мисъл, - „Хайде, направи нещо!"

Той избухва в смях.

После долавям нещо да стене и пука. Решетката, на коя

След секунда и аз се разсмивам. Подпирам се на свобод

то вися, се разклаща и аз крещя през стиснатите си зъби,

ната си ръка и сядам. Давам си сметка колко сме близо един

докато се боря да се задържа.

до друг - най-много на десетина сантиметра разстояние.

Колелото се движи.

Въздухът между нас е наситен с електричество. Ще ми се

Въздухът свисти между китките и глезените ми, а

да сме още по-близо.

вятърът бликва в силна струя. Отварям очи. Движа се -

спускам се кьм земята. Разсмивам се на глас, обзета от ис

Той става и ме вдига на крака. Колелото продължава да

терия, докато паважът приближава все повече и повече.

се върти, предизвиквайки вятър, който отвява косата

Но постепенно скоростта, с която се движа, се увелича

ми назад.

ва. Ако не успея да скоча навреме, кабинките и въртящо

- Можеше да ми кажеш, че виенското колело все още

то се колело ще повлекат тялото ми и тогава наистина

работи - казвам. Опитвам се гласът ми да звучи нормал

ще умра.

но. - Тогава изобщо нямаше да ни се налага да се катерим.

- Щях да ти кажа, ако знаех - отговаря той. - Но не мо-

жех ga me оставя просто да висиш там и рискувах. Хайде,

- Ние? - повтаря Кристина, местейки поглед от фор

време е да им отмъкнем знамето!

към мен и обратно.

Фор се поколебава за момент, после хваща ръката ми,

- Точно така, докато вие се помайвахте, Трие се изка-

пръстите му се сключват от вътрешната страна на ла

тери на виенското колело, за да се огледа за другия отбор -

кътя ми. Ако бяхме в друга каста, той щеше да ми остави

обяснява той.

време да се съвзема, но той е от Безстрашните, затова

- И какво правим сега? - пита през прозявка един от

ми се усмихва и тръгва към въртележката, където хората

послушниците, роден Безстрашен.

от нашия отбор охраняват знамето. А аз подтичвам и

фор ме поглежда. Погледите на останалите послушни

куцукам покрай него. Все още се усещам слаба, но умът ми

ци, включително и на Кристина, бавно се отместват от

работи на пълни обороти, особено сега, когато ръката му

него към мен. Помръдвам рамене, готова да ги вдигна и да

ме е обгърнала.

кажа, че не знам, но после представата за кея, опнат пред

Кристина е кацнала върху едно от кончетата на вър

мен, изниква в съзнанието ми. Озарява ме идея.

тележката, дългите й крака са кръстосани, а едната й ръка

- Разделяме се на две - казвам. - Четирима от нас оти

е стиснала пръта, който държи пластмасовото животно

ват от дясната страна на кея, трима - наляво. Другият

изправено. Знамето ни е зад нея, проблясващ в мрака три

отбор е в парка в края на кея, така че групата от четири

ъгълник. Още трима послушници, родени Безстрашни, са

ма души напада, докато останалите трима се промъкват

се пръснали между очуканите и мръсни фигури. Единият

покрай тях и отиват да пленят знамето им.

е поставил ръка върху главата на кончето и издраскани

Кристина ме гледа така, сякаш ме вижда за първи път.

те очи на животното ме гледат през неговите пръсти.

Не я виня.

Най -голямата от Безстрашните седи на крайчеца на вър

- Добре звучи - казва най-голямото момиче и пляска с

тележката и почесва с пръст веждата си, продупчена с

ръце. - Нека тази нощ победим, става ли?

пиърсинги на четири места.