Дивергенти

маса с подредени върху нея ножове.

устата му. Юрая се дави и пресилено кашля.

Пак упражнение за мерене по цел. Този път поне няма да

Избърсвам лицето си с ръкав и се смея толкова силно, че

боли.

чак коремът ме заболява.

Ерик стои в средата на помещението, стойката му е

Ако животът ми о т т у к нататък ще бъде все такъв:

толкова непоклатима, сякаш вместо гръбнак има железен

бурен смях, дръзки действия и приятна умора, която из

прът. Само при вида му добивам усещането, че въздухът

питваш след тежък, но ползотворен ден, тогава ще съм

6 залата става по-тежък и започва да ме натиска към пода.

доволна. Докато Юрая чегърта езика си с пръсти, осъзна

Докато се подпираше на стената, поне можех да се правя,

вам, че единственото, което се иска от мен, е да издържа

че изобщо не съществува. Сега вече няма как да се престру

инициацията, а после ще управлявам сама живота си.

вам.

- Утре е последният ден на първа степен - обявява

Ерик. - Тогава пак ще се обучавате в ръкопашен бой. Днес

обаче ще тренирате как да се прицелвате. Всеки да вземе

по три ножа! - Гласът му е по-дълбок от обикновено. - И

внимавайте, когато фор ви показва правилната техника

на хвърляне!

Отначало никой не помръдва.

- Сега!

Започваме да се боричкаме за кинжалите. Не са тежки

като пистолетите, но имам странно усещане, докато ги

държа 6 ръце, сякаш бърша нещо непозволено.

пуска целта. Просто не мога да се удържа.

- Днес е б лошо настроение - отбелязва Кристина.

- Ей, Питър - подвиквам, - помниш ли какво е това

- Някога да си го виждала 6 добро настроение? - про-

мишена?

мърморбам в отговор.

Кристина изпръхтява подигравателно до мен и следва

Но аз добре знам какво точно има предвид т я . Ако съдя

щият й нож уцелва мишената.

по отровния поглед, с който Ерик измерва фор всеки път,

Половин час по-късно Ал е единственият от канди

когато той не го гледа, явно снощната загуба го безпокои

датите, който още не е улучил целта. Ножовете му или

много повече, отколкото показва. Да плениш знамето на

шумно падат на пода, или рикошират в стената. Докато

противника е въпрос на чест, а честта е изключително

всички останали отиваме до мишената, за да си вземем

важна за Безстрашните. Много по-важна от разума или

ножовете, той събира своите по пода.

чувствата.

Лицето на Ал става червено. Той запраща поредния

Наблюдавам ръката на фор, когато мята ножа. При

нож, който се устремява на няколко крачки вдясно от ми

следващото хвърляне гледам стойката му. Той улучва цел

шената. Премята се във въздуха и се удря в стената.

та при всяко хвърляне и издишва, щом запрати ножа.

- Какво беше това, послушник? - пита тихо Ерик, над

- Стройте се в редица! - заповядва Ерик.

весвайки се над Ал.

„Бързането - мисля си - няма да помогне." Така ми каз

Прехапвам устни. Това не е на добре.

ваше майка, докато се учех да плета. Ще трябва да прие

- Той... ми се изплъзна - оправдава се Ал.

ма това като упражнение за ума, не за тялото. Ето защо

- Добре тогава, иди и си го вземи! - казва Ерик. После

първите няколко минути се упражнявам без нож, търсей

оглежда лицата на останалите послушници - всички са

ки правилната стойка и усвоявайки правилното движе

замрели и не се упражняват. - Казвал ли съм да спирате?

ние на ръката.

Ножовете отново полетяват към мишената. И друг

Ерик бързо крачи напред-назад зад нас.

път сме виждали Ерик ядосан, но сега е друго. Погледът е

- Май Дървената е получила доста удари по главата! -

направо бесен.

отбелязва Питър, стоящ през няколко човека от мен. -

- Да си го взема ли? - Ал е ококорил очи. - Но другите

Ей, Дървената! Помниш ли какво е това нож?

продължават да мятат.

Не му обръщам внимание. Продължавам да се упражня

-Е, и?

вам вече с нож в ръка, но не го мятам. Опитвам се да се

- Не искам да ме уцелят.

абстрахирам от нервното сноване на Ерик зад гърба ми,

- Според мен може да разчиташ на умението на тво

от заядливите забележки на Питър, от сковаващото усе

ите приятели послушници да се прицелват по-добре от

щане, че фор ме гледа, и запращам ножа напред. Той се пре

теб. - Ерик леко се усмихва, но очите му продължават да

обръща и удря дъската. Острието не успява да се забие, но

гледат злобно. - Върби и си вземи ножа!

аз съм първата, уцелила мишената.

Ал обикновено не възразява срещу нищо, което Без

Ухилвам се доволно, когато Питър за пореден път про-

страшните ни карат да правим. Според мен не защото го

е страх; просто си дава сметка, че това е напълно безсмис

такова. Лицето и тялото му са изопнати, нащрек.

лено. Този път обаче той стиска широката си челюст.

Свивам ръцете си в юмруци. Колкото и небрежен да е

Стигнал ego предела на търпението си.

тонът му, във въпроса е стаено предизвикателство. А

- Няма! - отсича.

Фор не си позволява често да предизвиква Ерик директно.

И защо? - Малките и лъскави като мъниста очи на

Отначало Ерик мълчаливо гледа фор. фор отвръща на

Ерик се впиват в лицето на Ал. - Да не те е страх?

втренчения му поглед. Секундите минават, а ноктите ми

- От това да ме прониже летящ нож ли? - отговаря

вече са се впили в дланите.

Ал. - Да, страх ме е!

- Тук аз командвам, помниш ли? - казва Ерик толкова

Тази негова откровеност е грешка. Не отказът, който