Дивергенти

- Хайде, стига вече, Дървената! - казва той. - Отстъпи

- Да, така е - спокойно отговаря той. - А ти би тряб

мястото си на някой друг, та и той да усети какво е!

вало да ми благодариш, че ти помогнах.

Стискам зъби.

- Да ти благодаря ли?! Ти за малко не ми отсече ухото и

през цялото бреме ми се подиграваше. Защо трябва да съм

ти благодарна?

- Знаеш ли, взе да ми писва, докато чакам да схванеш как

стоят нещата.

Г Л А В А

Той ме пронизва свирепо с очи, но дори когато гледа

Ч Е Т И Р И Н А Д Е С Т А

свирепо, погледът му е загрижен. Нюансът на синьото в

ирисите му е много необичаен, почти черен, с тясна ивица

светлосиньо в лявото око, точно в ъгълчето.

- Да схвана ли? Какво да схвана? Че искаш да се докажеш

Днес е денят преди Деня за свиждане. За мен Денят за

пред Ерик какьв си мъжкар? И че си не по-малко садист от

свиждане е като края на света: след него вече нищо няма

него!

да има значение. Всичко, сторено от мен досега, води на

- Не съм садист. - Той не крещи. А ми се иска да вика. То

там. Може и да видя родителите си отново. Но може

гава би ме плашил по-малко. Надвесва лице близо до моето,

и да не се случи. Кое е по-лошото от двете? Не мога да

което ми напомня как стоя на сантиметри от оголените

кажа.

зъби на атакуващото куче в теста за установяване на на

Опитвам се да си надяна крачола, но той засяда точно

клонностите, и казва: - Ако исках наистина да те нараня,

на коляното ми. Свивам вежди. Втренчвам се в крака си.

не мислиш ли, че досега щях да го направя?

Буца мускули спира плата. Оставям панталона да падне на

Прекосява стаята и толкова яростно забива ножа в

пода и поглеждам през рамо към задната част на бедрата

масата, че той засяда там, а дръжката му щръква към та

си. И там са набъбнали още мускули.

вана.

Правя крачка встрани, за да застана пред огледалото.

- Аз... - понечвам да извикам, но него вече го няма. Из-

Там, където преди нямаше никакъв мускул, сега има цели

крещявам от разочарование и попивам кръвта, потекла

буци - по ръцете, по краката, на стомаха. Опипвам се

от ухото ми.

отстрани, където слой мазнина обещаваше скоро да се

превърне в заобленост. Нищичко. Инициацията при Без

страшните е лишила тялото ми от неговата мекота.

Дали това е хубаво, или лошо?

Поне със сигурност съм по-силна отпреди. Загръщам

се отново с хавлиената кърпа и напускам женската баня.

Дано никой в спалното помещение не ме види само по кър

па, защото не мога да обуя тези панталони.

В мига, когато отварям вратата на спалното помеще-

ние, стомахът ми се свива на топка. Питър, Моли, Дрю и

Сега! Мушкам се под ръката на Питър и се стрелвам

някои от останалите послушници стърчат в най-отдале-

към вратата. Някой сграбчва кърпата, докато тичам, и

чения край и се смеят. Вдигат очи, когато влизам, и започ

рязко я дръпва - ръката на Питър стиска края на хавлията

ват да се кикотят. Грухтящият смях на Моли се извисява

в юмрук. Кърпата се изхлузва и с голото си тяло усещам

над всички останали.

студения въздух, който кара косъмчетата по врата ми да

Отправям се към леглото си, опитвайки се да се пре

настръхнат.

сторя, че тях ги няма и започвам да ровя в чекмеджетата

Избухват смехове и аз хуквам с все сили към вратата,

под матрака за роклята, която Кристина ме убеди да си

притискайки роклята към тялото си, за да се прикрия.

взема. Надигам се, като с една ръка придържам кърпата, а

Препускам по коридора право към баните и затискам с

с другата стискам роклята и се озовавам очи в очи с Пи

гръб вратата отвътре, дишайки тежко. Затварям очи.

тър.

Нищо особено не е станало. Не ми пука!

Отскачам назад и едва не удрям глава в леглото на

Избухвам в хлипове и притискам ръка към устата си,

Кристина. Опитвам се да се промъкна покрай него, но той

за да ги заглуша. Няма значение какво са видели. Разтърсвам

слага ръка върху рамката на леглото на Кристина и ми пре

глава, сякаш това движение ще помогне решението ми да

пречва пътя. Трябваше да съм наясно, че няма да ме пусне

се превърне в истина.

толкова лесно.

Обличам се с треперещи ръце. Роклята е черна, семпла,

- Даваш ли си сметка, че си кожа и кости, Дървената?

до коленете и с остро деколте, което открива татуи

- Разкарай се! - Гласът ми все още звучи уверено.

ровката върху ключицата ми.

- Тук не ти е Ямата и никой не е длъжен да се подчи

Щом намъквам дрехата, желанието да се разрева се раз

нява на заповедите на Дървената. - Очите му опипват

сейва. Усещам нещо парещо буйно да се гърчи 6 стомаха ми.

тялото ми, но не с жаден поглед, както мъж гледа жена, а с

Искам да им причиня болка.

някаква студена жестокост, преценявайки всяка извивка.

Впивам поглед в отражението си в огледалото. Щом го

Чувам как сърцето блъска в ушите ми, докато останали

искам, значи ще го направя.

те приближават, събирайки се като глутница зад гърба му.

Това няма да свърши добре.

Няма как да участвам в ръкопашен бой, облечена в рок

Трябва да се измъкна.

ля, затова се налага да си набавя нови дрехи от Ямата, пре

С ъгълчето на окото си виждам свободна пролука към

ди да отида в залата за тренировки за последната схва

вратата. Ако се шмугна под ръката на Питър и хукна през

тка. Надявам се Питър и този път да е мой противник.