Дивергенти

тя се дави, аз със здрав ритник подкосявам краката й и тя

Но не е така.

се просва тежко на пода, вдигайки прахоляк наоколо. Замах

вам с крак и я ритам с всичка сила в ребрата.

Родителите ми не биха одобрили, че ритам паднал чо

век.

Не ме е грижа.

Тя се свива на кълбо, за да се предпази, но аз я ритам

отново, този път 6 корема. „Тя е още дете." Замахвам пак

и този път я уцелвам в лицето. От носа й бликва кръв

и се разлива около устата. „Вижте я само!" Следващият

ритник попада в гърдите.

Замахвам отново с крак, но ръцете на фор приклещват

моите. Трябва да използва цялата си сила, за да ме откъсне

от нея. Дишам тежко през стиснати зъби, неспособна да

6 Класически удар от т р а д и ц и о н н и я бокс, нанесен с Ьмрук и използван при близък бой. - Б.пр.

мерна привързаност към семейството си, това ще бъде

знак, че не сте особено щастливи в своята каста, което е

позорно. Ясен ли съм?

На мен поне ми е ясно. Долавям заплахата в острия

Г Л А В А

тон на Ерик. Единствената съществена част в речта на

П Е Т Н А Д Е С Е Т А

Ерик е последната: ние сме Безстрашни и трябва да се дър

жим подобаващо.

Когато понечвам да изляза от спалното помещение,

Ерик ме спира.

- Май сьм те подценил, Дървената! - казва. - Вчера се

Денят за свиждане. Спомням си това още в мига, в

справи добре.

който отварям очи. Сърцето ми най-напред подскача, по

Вдигам очи и се втренчвам в него. За първи път, откак

сле се свива, когато виждам Моли да прекосява с куцукане

то пребих Моли, вината ме прерязва на две.

спалното помещение; носът й, щръкнал между бинтове

Щом Ерик смята, че съм се справила добре, значи съм

те, е морав. Щом се уверявам, че е излязла, се оглеждам за

направила нещо лошо.

Питър и Дрю. Нито един от двамата не се вижда наоко

ло, затова се преобличам набързо. След като тях ги няма,

- Благодаря - казвам. И се измъквам от спалното.

вече ми е все едно кой ще ме види по бельо.

Щом очите ми свикват с мъждивата светлина в ко

ридора, забелязвам Кристина и Уил пред мен. Уил се смее,

Всички се обличат мълчаливо. Даже Кристина не се ус

вероятно на някоя шега на Кристина. Не се опитвам да ги

михва. Даваме си сметка, че като слезем в Ямата и огледа

ме лицата на събралите се там, може да не открием наш

настигна. Кой знае защо, решавам, че би било погрешно да

близък сред тях.

ги прекъсвам.

Ал никакъв не се вижда. Не го забелязах в спалното, а

Опъвам старателно завивките по ъглите на леглото,

сега го няма и по пътя към Ямата. Може би вече е там.

както баща ми ме е научил. Ерик влиза тъкмо когато из

тупвам един косъм от възглавницата си.

Прокарвам пръсти през косата си и я свивам на кокче.

Оглеждам дрехите си - добре ли прикриват тялото ми.

- Слушайте ме! - провиква се той, отмятайки кичур

Панталоните ми са тесни, а ключиците ми са оголени. Те

тъмна коса от очите. - Искам да ви дам един съвет за

няма да одобрят това.

днес. Ако по някакво чудо семействата ви дойдат на

На кого му пука? Стискам зъби. Сега това е моята кас

свиждане... - Оглежда лицата ни едно по едно и нагло се

та. Това са дрехите, които носим тук.

хили. - Което е малко вероятно, за ваше добро е да не де

монстрирате особена привързаност. Така ще бъде по-леко

Заковавам се на място в края на коридора.

и за вас, и за тях. Ние тук се отнасяме много сериозно към

фамилни групички са се струпали на дъното на Ямата,

максимата „Кастата над кръвта!". Ако покажете преко-

повечето са семейства от кастата на Безстрашните, до

шли на свиждане на послушниците, родени Безстрашни.

Техният вид все още е доста необичаен за мен - майка с

гледът й светва и тя простира ръце към мен. Ухае на сапун

пробита от пиърсинг вежда, баща с татуирана ръка, по

и прах за пране.

слушник с пурпурна коса, същинско сговорно семейство.

- Беатрис! - шепне. След това прокарва ръка по косата

Мяркам Дрю и Моли да стърчат самотни в единия край

ми.

на залата и прикривам усмивката си. Е, поне техните ро

„Не смей да плачеш!" - нареждам си. Оставам в нейните

днини нс са дошли.

прегръдки, докато пресъхне влагата в очите ми, после се

Но на Питър са тук. Той стои до мъж с гъсти вежди и

отдръпвам, за да я огледам отново. Усмихвам се със събра

дребна, хрисима на вид женица с червена коса. Нито един

ни устни също като нея. Тя ме докосва по бузата.

от родителите му не прилича на него. И двамата носят

- Погледни се само! - казва. - Как си се наляла! - Премята

черни панталони и бели ризи, типичното облекло за Пря

ръка през раменете ми. - Кажи ми как се чувстваш тук!

мите, а баща му говори толкова високо, че почти го чувам

- Първо ти. - Старите привички се връщат. Трябва

от мястото, където съм. Дали си дават сметка що за чо

първо нея да оставя да говори. Не е редно разговорът пре

век е синът им?

калено дълго да се върти около мен. Задължително е да раз

Но... що за човек съм и самата аз?

бера дали тя не се нуждае от нещо.

В срещуположния край на залата Уил е заедно с някаква

- Днес имаме специален повод - казва тя. - Тук съм, за да

жена със синя рокля. Не ми изглежда на такава възраст, че

те видя, така че нека говорим главно за теб. Това е моят

да му бъде майка, но има същата бръчка между веждите

подарък.