Дивергенти

нея, може и да успея.

- Ей, къде се губиш цяла сутрин? - пита Кристина, кога

- Вижте я само! - казва Моли и скръства ръце. Гледа ме с

то най-накрая се присъединявам към останалите. Вместо

подигравателна усмивка. - Тя си е още дете.

да отговоря, присвивам очи да видя черната дъска в дру

- А, не съм сигурен - казва Дрю. - Може би крие нещо

гия край на залата. Мястото срещу името ми е празно -

под кърпата. Защо не проверим?

моят противник още не е определен.

- Наложи се да се забавя - казвам.

Битката между Едуард и Питър продължава по-дълго.

фор стои пред дъската и вписва нечие име срещу мое

Макар двамата да са най-добрите бойци сред нас, неравно

т о . „Моля те, нека да е Питър, моля те, моля те!"

стойното им положение е очевидно. Едуард първи уцелва

- Добре ли си, Трие? Виждаш ми се малко... - обажда се

челюстта на Питър и аз се сещам какво каза Уил за него -

Ал.

че е участвал в ръкопашни боеве още от десетгодишен.

- Малко каква?

По всичко си личи. Той е по-бързият и по-схватливият от

фор се отмества от дъската. Името срещу моето е

двамата.

това на Моли. Е, не е Питър, но и тя става.

Когато и т р и т е срещи приключват, аз вече съм из

- На ръба - отговаря Ал.

гризала ноктите си до кръв и чакам с нетърпение обяда.

Според реда в списъка, аз се бия последна - ще трябва

Пристъпвам на ринга, без да погледна нещо или някого в

да изчакам три схватки, преди да срещна Моли на ринга.

залата; цялото ми внимание е насочено в центъра на кръга.

Едуард и Питър са предпоследни - хубаво. Едуард е един

Гневът ми е поизветрял, но не е никак трудно да си го вър

ственият, който може да надвие Питър. Кристина ще се

на с всичка сила. Достатъчно е да си припомня колко сту

бие с Ал, което означава, че Ал бързичко ще загуби, както

ден беше въздухът и колко силен смехът. „Вижте я само!

прави вече цяла седмица.

Тя си е още дете."

- Нали ще си мила с мен? - обръща се Ал кьм Кристина.

Моли застава насреща ми.

- Нищо не обещавам - отвръща тя.

- Родилно петно ли мярнах отляво на задника ти? -

Първата двойка - Уил и Мира - се изправят един сре

хили ми се нагло тя. - Ама ти си била съвсем малокръвна,

щу друг на ринга. В началото няколко секунди и двамата

Дървената!

просто се местят напред-назад; единият изстрелва ръка

Тя ще направи първото движение. Винаги става така.

напред, но после бързо я прибира; другият рита с крак, но

Моли се насочва към мен и влага цялата си тежест в

не улучва. В противоположния край на залата фор се е

удара. Когато тялото й се накланя напред, аз се навеждам

облегнал на стената и се прозява.

рязко и забивам юмрук в корема й, точно над пъпа. Преди

Забила съм поглед в дъската и се опитвам да предвидя

да ме е докопала, се плъзвам покрай нея с вдигнати пред

изхода от всяка схватка. Това не ми отнема много време.

лицето ръце, готова за следваща атака.

После започвам да гриза ноктите си и да мисля за Моли.

Тя вече не се хили нагло. Сега се хвърля насреща ми, гото

Кристина изгуби срещу нея - значи наистина си я бива.

ва да ме премаже, но аз се дръпвам от пътя й. В главата ми

Има силен удар, но не е пъргава в краката. А щом не може

звучи гласът на фор, който казва, че моето най-силно оръ

да ме удари, няма да може и да ме нарани.

жие е лакътят ми. Сега просто трябва да намеря начин да

Както предполагах, схватката между Кристина и Ал

го приведа и в действие.

минава бързо и безболезнено. Ал се стоварва на земята

Блокирам следващия удар на Моли с подмишницата си.

след поредица от силни удари в лицето и повече не ста

От силата на сблъсъка ме заболява, но аз едва усещам бол

ва - Ерик клати глава.

ката. Тя скърца със зъби и изръмжава разочаровано - зву-

кът е по-скоро животински, отколкото човешки. После

откъсна очи от плувналото в кръв лице на Моли - цве

отправя косо ритник към мен, който успявам да избегна.

т ъ т му е наситено червен и в него има някакво необясни

Докато още не си е възвърнала равновесието, се втурвам

мо очарование.

напред с насочен в лицето й лакът. Тя обаче навреме отмя

Тя стене и дочувам как нещо в гърлото й клокочи, после

та глава и лакътят ми само перва брадичката й.

между устните й се процежда кръв.

Нанася ми свиреп удар в ребрата и аз политам настра

- Ти победи - казва тихо фор, после нарежда: - Сега прес

ни, борейки се за глътка въздух. Сигурна съм, че и тя има

тани!

някое незащитено място. Целях да я ударя в лицето, но

това едва ли е най-умният ход. Наблюдавам я в продъл

Изтривам п о т т а от челото си. Той ме наблюдава

жение на няколко секунди. Ръцете й са вдигнати твърде

втренчено. Очите му са широко разтворени; в погледа му

високо; предпазват носа и скулите, затова пък оставят

личи тревога.

стомаха и гръдния кош непокрити. Двете с Моли имаме

- Мисля, че трябва да напуснеш! - казва. - Разходи се

едни и същи слабости в битката.

някъде!

Погледите ни се срещат само за секунда.

- Добре съм си - отговарям. - Сега вече съм добре - пов

Насочвам своя ъперкът6 ниско, под пъпа. Юмрукът ми

тарям, този път на себе си.

потъва в нейната плът и изкарва със свистене въздуха

Ще ми се да усещах поне малко вина заради онова, което

през у/тата й; усещам струята покрай ухото си. Докато

току-що направих.