Дивергенти

Кристина идва с мен в групата, която се отделя надяс

- Къде отидоха останалите? - пита фор.

но, заедно с Юрая, чиято усмивка изглежда искрящо бяла на

Изглежда не по-малко развълнуван от мен, очите му са

фона на бронзовата му кожа. Досега не съм забелязала, че

широко отворени и преливат от енергия.

има татуирана змия зад ухото. Втренчвам се за момент в

- Вие ли пуснахте колелото? - пита най-голямото мо

опашката й, която се вие около меката част, но Кристи

миче. - Какви ги вършите, бе, хора? Вместо да си правите

на хуква напред и аз трябва да я догоня.

този труд, можехте просто да извикате: „Хей, ние сме

Налага се да тичам два пъти по-бързо, за да нагодя къ

тук! Елате и ни хванете!". - Тя клати глава. - Ако и тая

сите си крачки към дългите й крака. Докато препускаме,

година изгубя, срамът ще бъде направо непоносим. Три по

си давам сметка, че само на един от нас е писано да грабне

редни години!

знамето и ще бъде без значение, че именно моят план и

- Колелото не е важно сега - казва фор. - Ние знаем къде

информацията, с която се сдобих, са причината за победа

са те.

та, ако не го пленя именно аз. Макар едва да си поемам дъх,

започвам да тичам още по-бързо и скоро съм по петите на

надигам глас, тичайки към съотборниците си. Кристина е

Кристина. Притискам пушката към тялото си и държа

вдигнала високо знамето, всички се трупат около нея и се

пръста си готов на спусъка.

вкопчват в ръката й, за да го вдигнат още no-нагоре. Няма

Стигаме края на кея и аз стискам зъби, за да не ме изда

как да се добера до нея, затова ухилена заставам настрани.

де шумното дишане. Забавяме ход и стъпките ни вече не

Една ръка докосва рамото ми.

вдигат толкова силен шум, затова пак се оглеждам за при

- Добра работа - тихо казва фор.

мигващата светлинка. Сега, когато съм на земята, тя е

много по-силна и лесно се забелязва. Посочвам я, Кристина

- Направо не мога да повярвам, че пропуснах това! - кла

кимва и тръгва към нея.

ти глава Уил. Вятърът, който нахлува през отворената

В следващия миг дочувам толкова силен вой, че подска

врата на вагона, разпилява косата му във всички посоки.

чам. Долавям въздушните експлозии при изстрелването на

- Вие свършихте много важна работа, като не ни се

топчетата с боя и тяхното пръскане, когато достигат

пречкахте из краката - казва Кристина, сияеща.

целта. Нашият отбор е нападнал, противникът тича на

Ал простенва.

среща ни и знамето е останало почти неохранявано. Юрая

- Защо трябваше да съм в другия отбор?

се прицелва и улучва последния от охранителите в бедро

- Защото животът е несправедлив, Албърт. И целият

т о . Охранителят, ниско момиче с пурпурна коса, гневно

свят е в заговор срещу теб - подмята Уил. - Ей, я дайте

запраща пушката си на земята.

пак да погледна знамето!

Спринтирам, за да настигна Кристина. Знамето виси

Питър, Моли и Дрю седят в ъгъла срещу останалите.

от един клон, високо над главата ми. И двете с Кристина

Гърдите и гърбовете им са опръскани със синя и розова

посягаме към него.

боя, а видът им е посърнал. Приказват си тихо и кра

- Хайде, Трис! - казва тя. - Ти и без това си героят на

дешком поглеждат към нас, особено към Кристина. Това е

деня. Пък и знаеш, че не можеш да го стигнеш.

единствената полза да не държа знамето в момента - поне

Тя ме поглежда покровителствено като човек, наблюда

не съм под нечий прицел. Поне не повече от обикновено.

ващ дете, което се прави на възрастен, и дръпва знамето

- Значи ти се покатери по виенското колело, така ли -

от клона. После, без да ме погледне, се извръща и надава

обажда се Юрая. Той с клатушкане прекосява вагона и сяда

победоносен вик. Гласът на Юрая се присъединява към ней

до мен. Марлийн, момичето с кокетната усмивка, идва

ния и аз дочувам хор от още четири гърла, които крещят

след него.

в далечината.

- Да - казвам.

Юрая ме тупа по рамото, а аз се опитвам да забравя как

- Много хитро от твоя страна. Направо... като Еру-

ме погледна Кристина. Може пък да има право - днес аз вече

дит - включва се Марлийн. - Аз съм Марлийн.

се доказах. Не искам да съм алчна; не искам да приличам на

- Трие - представям се. Вкъщи сравнението с Ерудит

Ерик и да се страхувам от силата на другите.

звучеше обидно, но тя го казва като комплимент.

Победоносните викове стават заразителни и аз също

- Знам коя си - казва т я . - Няма как да не запомниш име-

mo на първия скочил.

Сякаш са минали години, откакто скочих от върха на

стъклената сграда в униформата си на Аскет, направо де

сетилетия.

Юрая вади едно от топчетата с боя в пушката си и го

стиска между палеца и показалеца. Влакът се люшва наляво

Г Л А В А

и той се опира на мен, пръстите му мачкат топчето,

Т Р И Н А Д Е С Е Т А

докато струя розова боя с гадна миризма не опръсква ли

цето ми.

Марлийн се залива от смях. Бавно изтривам боята от

лицето си, после я размазвам върху бузата му. Във вагона се

Когато на другата сутрин се т ъ т р я към залата за

разнася миризма на рибено масло.

тренировки, прозявайки се на всяка крачка, заварвам там

- Ей! - Той отново стиска топчето срещу мен, но дуп

голяма мишена, поставена в единия край, а до вратата -

ката не е насочена както трябва и боята се изстрелва в