Дивергенти

соко... - Той си поема дъх. - Това изобщо ли не те плаши?

- Нищо.

Поглеждам към земята през рамо. Ако сега полетя надо

Отмествам очи и зарейвам поглед над града. Трябва да

лу, ще загина на място. Но не мисля да падам.

се съсредоточа. Изкачих се чак дотук, защото имах цел.

Силен порив на вятъра ме удря отляво и премества

Градът е тъмен като катран, но дори и да имаше ня

надясно тежестта на тялото ми. Ахвам и се вкопчвам в

каква светлина, пак нямаше да видя много надалече. Висока

стъпалата, загубила равновесие. Студената ръка на фор

сграда препречва погледа ми.

обхваща единия от хълбоците ми, пръстите му откри

- Не сме се изкачили достатъчно високо - казвам. Ог

ват ивица гола кожа точно под ръба на тениската. Той

леждам се. Над мен се издигат препречени бели греди, ске

стиска, задържа ме и внимателно ме отмества наляво,

летът на колелото. Ако се покатеря предпазливо, мога да

възстановявайки баланса ми.

стъпвам на подпората на колелото и кръстосаните ме

Сега вече и на мен ми е трудно да дишам. Спирам за миг,

тални прътове, за да се закрепя. Поне доколкото е възмож

впила поглед в ръцете си, с пресъхнала уста. Все още го

но. - Аз продължавам нагоре - добавям и ставам на крака.

усещам на мястото, където ме докосна, дългите и тесни

Вкопчвам се в една от металните греди и се повдигам.

пръсти на ръката му.

Остра болка разкъсва натъртените ми ребра, но аз не й

- Добре ли си? - тихо пита той.

обръщам внимание.

- Да - отговарям, гласът ми звучи напрегнато.

- За бога, Дървената! - простенва той.

Продължавам мълчаливо да се катеря, докато не стигам

- Не е нужно и ти да идваш - казвам, впила поглед в

платформата. Ако се съди по неравните краища на метал-

плетеницата от метални решетки над главата си. Пъхам

крак на пресечната точка на две от тях u се изтласквам

дължение на няколко секунди се взирам в мрака под мен -

нагоре, вкопчваОки се междувременно в следващата греда.

едва различавам границата между постройките, небето,

За миг се залкглявам и сърцето ми бие така бясно, че не

улиците и полето. После виждам слаба мигаща светлинка.

усещам нищо друго. Всяка мисъл, успяла да се процеди през

- Видя ли това? - казвам, сочейки.

неговите удари, пулсира в същия ритъм.

Когато стига непосредствено до мен, фор престава

- Напротив - отговаря той.

да се катери и поглежда над рамото ми; брадичката му

Това си е чиста лудост и аз много добре го знам. От

е точно до главата ми. Дъхът му гали ухото ми и на мен

клонение само на милиметър в погрешната посока, едно

отново ми се завива свят, също както при изкачването

мигновено колебание и с мен е свършено. Жега нахлува в

по стълбата.

гърдите ми и аз се усмихвам, докато вкопчвам ръце в след

- Да - отговаря той и по лицето му се разлива усмив

ващата греда. Изтласквам се нагоре, ръцете ми треперят,

ка. - Това идва откъм парка в края на кея. - фигури. Около

свивам крака под себе си и вече стоя на следващата греда.

парка е голо поле, но дърветата в него могат да послужат

Когато се закрепвам, поглеждам надолу към фор. Но вмес

за прикритие. Явно и това не е достатъчно.

то него, виждам земята под себе си.

- Добре - казвам. Поглеждам през рамо към него. Толкова

Дъхът ми секва.

сме близо един до друг, че забравям къде се намирам; вместо

Представям си как тялото ми лети надолу, блъска се

това, забелязвам как ъгълчетата на устата му са извити

в металните греди и пропада; виждам потрошените си

надолу - също като моите - и виждам белега на брадичка

крайници върху паважа, също като сестрата на Рита, коя

та му. - Хм - продължавам. После прочиствам гърлото

то не успя да уцели покрива, фор се залавя за гредите с

си. - Започвай да се спускаш надолу! Аз идвам след теб.

две ръце и се оттласква нагоре с лекота, сякаш се изправя

фор кима и тръгва надолу. Кракът му е толкова дълъг,

в леглото си. Но на него не му е нито леко, нито удобно

че лесно намира място къде да стъпи и провира тяло меж

тук - всяко мускулче на ръцете му е изпъкнало. Глупаво е

ду гредите. Дори в тъмното виждам зачервените му ръце,

да мисля за това сега, когато съм на стотина крачки над

които треперят.

земята.

Пренасям тежестта си върху единия крак и стъпвам

Сграбчвам следващата метална греда, откривам друго

върху гредата под мен. Тя изпуква и полита надолу, удряйки

място, където да закрепя крака си. Когато отново поглеж

се шумно в десетина други греди, докато не се стоварва на

дам към града, сградата вече не спира погледа ми. Изкачила

паважа. Увисвам на скелета на колелото, а краката ми се

съм се достатъчно нависоко, за да зърна очертанията на

клатят във въздуха. От гърлото ми излиза задавен стон.

града върху небето. Повечето сгради са като черни силу

-Фор!

ети върху тъмносиния му фон, но червените светлини

Правя опит да открия друга опора за краката си, но

върху покрива на Цитаделата горят. Те примигват двой

най-близката греда е на няколко крачки под мен, докъдето

но по-бавно от ударите на сърцето ми.

не мога да стигна. Дланите ми се потят. Спомням си как

Улиците между сградите приличат на тунели. В про-

ги трия о крачолите на панталона преди Изборната цере-

мония, преди шеста за установяване на наклонностите,