Дивергенти

лежката, облегнат на крака на едно от дървените конче

то държат колелото, различавам стъпала. Всяка от под

та. Очите му са вдигнати към небето, където няма нито

порите е с широчината на раменете ми и стълбата няма

една звезда, само пълната луна наднича през тънкия слой

перила, за които да се хвана, но все пак е по-добре да се

облаци. Мускулите на ръцете му са отпуснати, той е кръс

качваш по стъпала, отколкото да се катериш по спиците

тосал длани зад врата си. Изглежда съвсем удобно разполо-

на колелото.

Вкопчбам се 6 първото стъпало. То е тънко u толкова

ваме да се катерим. Звучи така, сякаш е останал без дъх. -

ръждясало, че може всеки момент да се разпадне в ръцете

Според теб каква е целта на това упражнение. Имам пред

ми. Отпускам се с цялата си тежест на най-долната преч

вид играта, не самото катерене.

ка, за да изпробвам здравината й, и даже подскачам, за да

Поглеждам надолу към паважа под нас. Сега изглежда

се уверя, че ще ме издържи. Усилието предизвиква болка,

много далеч, а не съм стигнала и една т р е т а от височина

която прерязва ребрата ми и аз сгърчвам лице.

та. Над мен има платформа, точно под центъра на коле

- Трие - произнася нисък глас зад мен. Странно, това

лото. Тя е моята цел. Даже не ми се мисли как ще се спусна

не ме стряска. Сигурно защото се превръщам в една от

обратно. Лекият бриз, който полъхваше бузите ми долу,

Безстрашните и вече съм винаги нащрек. Или пък защото

сега настойчиво ме блъска отстрани. Колкото по-високо

гласът му е приглушен, мек и почти гальовен. Каквато и

се изкачвам, толкова по-силен ще става. Трябва да съм го

да е причината, все пак поглеждам през рамо. фор стои

това за това.

зад мен, преметнал пушката напряко през гърба си също

- Да се научим да градим стратегии - отговарям. - И

като мен.

вероятно да работим в екип.

- Какво? - отвръщам.

- В екип, значи - повтаря той. Смехът засяда в гър

- Дойдох да разбера дали знаеш какво вършиш.

лото му. Звучи по-скоро като трескаво дишане на човек,

- Търся по-високо място - казвам. - Според тен засега не

обзет от паника.

правя каквото и да било.

- Може и да греша - продължавам. - Май наистина рабо

Виждам как се усмихва в мрака.

т а т а в екип не е сред приоритетите на Безстрашните.

- Добре. Идвам и аз.

Сега вятърът става силен. Притискам се силно към бя

За момент не казвам нищо. Той не ме гледа така, как

лата подпора на колелото, за да не падна, но това прави

то понякога съм виждала да ме наблюдават Уил, Кристина

катеренето по-трудно. Долу под мен въртележката съв

или Ал - сякаш съм твърде малка и прекалено слаба, за да

сем се е смалила. Едва виждам хората от моя отбор под

има полза от мен, което предизвиква тяхното съжаление.

тентата. Някои отсъстват - разузнавателният екип си

Но след като настоява да дойде с мен, значи все пак се съм

гурно вече е потеглил.

нява в способностите ми.

- Това трябва да е един от приоритетите - обажда се

- Ще се справя - казвам.

фор. - До неотдавна беше така.

- Несъмнено! - откликва той. Не долавям сарказма 6

Но аз не го слушам, защото височината ме замайва. Дла

гласа му, но съм сигурна, че го има. Не може да е другояче.

ните вече ме болягп от стискане на металните пръчки на

Започвам да се катеря и когато се изкачвам на няколко

стълбата, коленете ми треперят, но не съм сигурна от

крачки над земята, той също тръгва нагоре. Движи се по-

какво точно. Не височината ме плаши - тя ме кара да се

бързо от мен и скоро ръцете му започват да се залавят за

чувствам жива, пълна с енергия; всички органи, съдове и

стъпалото, на което току-що съм стояла.

мускули в тялото ми т р е п т я т на една и съща честота.

- Е, кажи сега! - обажда се той тихо, докато продължа-

После си давам сметка каква е причината. Той. Нещо 6

него ме кара да се чувствам така, сякаш всеки момент ще

ните прътове, тук навремето е имало парапет, който

полетя надолу. Или ще се втечня. Или ще избухна в пламъ

вече не съществува. Сядам и се примъквам към ръба, за да

ци.

направя място за фор. И без дори да се замисля, провесвам

Ръката ми едва не изпуска следващото стъпало.

крака през ръба. фор обаче се е свил, опрял е гръб о метал

- Я ми кажи - проговаря отново той с пресекливо ди

ната подпора и диша тежко.

шане, - каква е връзката според теб между това да градиш

- Страх те е от височини - казвам. - Как тогава си

стратегии и... храбростта?

оцелял в лагера на Безстрашните?

Въпросът ме подсеща, че всъщност той е мой инструк

- Абстрахирах се от този страх - отговаря той. - Ко

т о р и се очаква да науча нещо от всичко това. Пред луна

гато взимам решения, се преструвам, че го няма.

та минава облак и светлината й пробягва през ръцете ми.

Впивам поглед в него за секунда. Невъзможно е да се овла

- Ами... това те подготвя за действие - казвам най-на

дея. За мен има голяма разлика между това изобщо да не из

края. - Щом усвоиш стратегиите, после може да ги използ

питваш страх и да действаш, независимо от страховете

ваш. - Чувам дишането му зад гърба си, шумно и бързо. -

си, както прави той.

Добре ли си, фор?

Явно твърде дълго съм го зяпала.

- Ти човек ли си, Трис? Да се покатериш толкова нави

- Какво? - казва тихо.