Дивергенти

- Ъхъ. Тук някъде на юг се пада - отговаря той. После

Това ми харесва. Защото може да дойде ден, когато

поглежда през рамо и за миг в изражението му се прокрадва

няма да има никакви фенерчета, никакво оръжие или ръка,

копнеж. Но това е само за миг.

която да ни направлява. Искам да съм готова за този ден.

Намирам се на по-малко от километър и половина от

Сградите свършват точно при тресавището. Над

брат си. Само допреди седмица двамата бяхме толкова

него се издига ивица земя, върху която стърчи огромно

близо един до друг. Разтърсвам глава, за да прогоня образа

бяло колело с десетки кабинки, провесени на равни разсто

му. Не мога да мисля за него сега, когато трябва да се съсре

яния. Виенското колело.

доточа в успешното завършване на първа степен. Невъз

- Помислете само, хората навремето са се возели на

можно е да мисля за него, по което и да е друго време.

това нещо. За забавление - казва Уил, клатейки глава.

Вървим по моста. Все още имаме нужда от мостовете,

- Значи по онова време всички трябва да са били от

защото тинята долу е твърде влажна, за да се върви по

кастата на Безстрашните - казвам.

нея. Чудя се колко ли време ще мине, докато реката съвсем

- Да бе, някаква саката версия на Безстрашните - из

пресъхне.

смива се Кристина. - Виенското колело на Безстрашните

Щом преминаваме моста, градът се променя. Зад гърба

няма да има кабинки. Просто всеки ще виси на ръце от

ни остават обитаемите сгради; дори изоставените не из

него и на когото какъвто му е късметът.

глеждат зле. Отпред ни се ширва море от оронен бетон

Тръгваме по кея. Постройките от лявата ми страна са

и натрошено стъкло. Тишината в тази част на града е

пусти, табелите им са избелели, а прозорците - затворе

зловеща; сякаш е някакъв кошмар. Почти не виждам къде

ни: всички признаци на изоставено място. Онези, които

стъпвам, защото вече е след полунощ и лампите в града са

са го напуснали, са го направили по своя воля и за свое уле

изгасени.

снение. Някои части в града не приличат на това място.

Марлийн вади фенерче и осветява с него улицата пред

- Стиска ли ти да скочиш в тресавището? - обръща се

нас.

Кристина към Уил.

- Да не те е страх от тъмното, Map? - дразни я тъм

- Само след теб.

ноокият послушник от родените Безстрашни.

Стигаме въртележката. Някои от дървените кончета

- Ако много държиш да стъпиш върху натрошено стъ

са олЬщени и непощадени от времето, опашките им са

кло, Юрая, давай! - озъбва му се тя. Въпреки това обаче,

отчупени, а седлата - натрошени на трески, фор вади

знамето от джоба си.

жен, въпреки пушката, преметната през рамо.

- До десетина минути другият отбор също ще си из

Затварям очи за секунда. Защо той успява така бързо

бере място - казва той. - Предлагам да използвате това

да ме разсее? Налага се да се концентрирам.

време, за да си изработите стратегия. Може и да не сте

Какво ли щях да кажа, ако можех да над викам гласовита

всички от Ерудитите, но умствената подготовка е един

та борба за надмощие зад гърба си? Няма как да действаме,

от аспектите на вашата инициация. Това безспорно е и

докато не разберем местоположението па другия отбор.

най-важната страна в нея.

Възможно е да са навсякъде в радиус от три километра,

Той има право. За какво ти е тренирано тяло, ако умът

макар че спокойно можем да изключим тресавището от

ти е плитък.

тази територия. Така или иначе няма да ги открием, като

Уил взима знамето от фор.

спорим как да проведем издирването или колко души да

- Някои трябва да останат тук и да пазят, а остана

пратим по петите им.

лите - да открият скривалището на противника - казва

Трябва да огледаме местността от най-високото мяс

той.

то.

- Брей! Така ли мислиш? - Марлийн издърпва знамето

Хвърлям поглед през рамо, за да се убедя, че никой не ме

от ръката на Уил. - Кой те сложи начело, бе, трансфер?

наблюдава. Никой не гледа към мен, затова поемам към ви

- Никой - казва Уил. - Но все някой трябва да свърши

енското колело с леки тихи стъпки, като притискам с

тая работа.

една ръка пушката към гърба си, за да съм безшумна.

- Може би трябва да наблегнем на отбранителната

Щом вдигам очи към най-високата точка на виенско

стратегия. Да ги изчакаме да дойдат тук и тогава да им

то колело, гърлото ми се свива. По-високо е, отколкото

видим сметката! - предлага Кристина.

предполагах; толкова високо, че едва виждам кабинките на

- Така постъпват само женчовците - казва Юрая. - Гла

върха. Единственото предимство на това високо съоръ

сувам за това всички да се пръснем. Знамето е скрито до

жение е, че е проектирано да издържа на тежест. Ако се

бре, така че няма защо да го пазим.

покатеря, поне няма да се катурне под мен.

Всички започват да говорят в хор и от минута на ми

Сърцето ми започва да бие ускорено. Наистина ли рис

нута гласовете им се извисяват все повече. Кристина за

кувам живота си за това - да спечеля любимата игра на

щитава плана на Уил; послушниците, родени Безстрашни,

Безстрашните?

гласуват за атака; и всички спорят кому се пада да вземе

Наоколо е толкова тъмно, че едва виждам останалите,

окончателното решение, фор седи на краичеца на върте

но когато се взирам в огромните ръждясали подпори, кои